„Геополитически социализъм“: Си превръща Путин в оръжие за нов световен ред

Как се задълбочиха отношенията Китай–Русия през изминалото лято? Какво показват десетките нови споразумения между Пекин и Москва? Каква е ролята на Русия в дългосрочната стратегия на Си Дзинпин? Защо Москва и Пекин засилват военното си сътрудничество около Япония? Какво разкрива отказът от „Силата на Сибир 2“ за реалния баланс между Китай и Русия? Как Пекин изгражда икономическа и технологична система, устойчива на санкции и блокада? Какво означава китайско-руската координация за бъдещето на международния ред? И може ли моделът на Си да превърне партньорството с Москва в нов тип геополитически блок?

По тези и още въпроси ви предлагаме анализа „Геополитически социализъм: Си и Путин изграждат блокова мощ“ на Jamestown Foundation от 12 август 2026 г., с автор Матю Джонсън.

Матю Джонсън специализира в съвременната политика на китайския елит, стратегическото мислене на Китай, технологичната политика и политическия контрол върху финансовия сектор и частната икономика. Автор на книгата „Голямата стратегия на Китай за глобално господство над данните“, публикувана от Института „Хувър“ през 2023 г.

* * *

Увод

Китайската народна република (КНР) и Русия навлизат в нова фаза на институционализирана взаимозависимост, изградена чрез безпрецедентна системна координация и направлявана от амбицията на Пекин да преобрази геополитическите основи на световния ред. Последната среща на върха и съпътстващата я активност показват как този дневен ред се вгражда в икономическата, политическата, научната, информационната, охранителната и военната сфера, като сътрудничеството в енергетиката, търговията и отбраната действа като компонент от много по-широка стратегическа архитектура.

Съединителната тъкан на този възникващ блок се изгражда чрез преплитащи се институции и инфраструктура. Железници, митнически системи, промишлени стандарти, изследователски мрежи, обучение на елити, медийно сътрудничество и механизми за сигурност свързват двете държави, като същевременно създават континентални артерии, способни да привличат ресурси, а китайски стоки, технологии, персонал и принудителна подкрепа – да „излъчват“ навън, включително в условия на санкции, блокада и война.

Тази интеграция увеличава и капацитета на Пекин да задава оперативния дневен ред на отношенията и да упражнява политическо влияние вътре в Москва. КНР все по-често доставя доктрината, технологиите, стандартите, финансирането и институционалната архитектура, чрез които се организират руските способности, като същевременно разширява достъпа си до руското формиране на елити, регулаторна практика, научно развитие, информационни системи и институции за вътрешна сигурност.

Същият координиран подход става характерен за отношенията на КНР в цяла Евразия и в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Свързвайки формално суверенни държави чрез припокриващи се логистични, политически, охранителни и познавателни системи, Пекин може да изгради формация, равностойна на съюз, без формални съюзнически ангажименти. Затова бъдещите оценки трябва да разглеждат тези непрозрачни връзки като компоненти на по-широка стратегическа формация – и съответно да измерват съвкупната им стратегическа дълбочина, устойчивост на санкции, капацитет за вътрешен контрол и способност за водене на война.

Нови върхове

Стратегическото сътрудничество между Русия и Китай достига нови равнища, за което свидетелстват редица скорошни действия. Най-открояваща се е срещата между външния министър Ван И и неговия колега Сергей Лавров на 24 юли 2026 г., на която Ван заяви, че двете страни трябва „да планират следващия етап от контактите на високо равнище, да поддържат динамиката на прагматичното сътрудничество и да засилят решимостта и устойчивостта на това сътрудничество“.

По-рано през месеца двете страни отбелязаха 25-ата годишнина от двустранния Договор за добросъседство и приятелско сътрудничество. По повода бяха проведени няколко събития и конференции, съвпаднали със съвместни военноморски патрули и учения, които започнаха на 13 юли и приключиха на 30 юли. Подчертавайки обхвата на сътрудничеството, видният руски академик Сергей Виноградов (директор на Центъра за изследване на съвременен Китай към Института по ориенталистика на Руската академия на науките), интервюиран от „Синхуа“, заяви, че двете страни „имат силно съгласувани стратегически цели и интереси“ и че съществува „огромен потенциал“ за координирано развитие в политическите, икономическите, културните и международните дела.

Годишнината придоби още по-голямо значение на фона на държавното посещение на руския президент Владимир Путин в Пекин на 20 май, при което той и генералният секретар Си Дзинпин потвърдиха отново ангажимента си към договора. По време на срещата двамата издадоха и паралелни изявления за стратегическа координация и международен ред, и наблюдаваха подписването на 20 нови документа за сътрудничество. Това умножаване на институционални връзки напомня – не по степен на контрол, а по организационна форма – на отношенията на бившия Съветски съюз с неговите сателитни държави: формално суверенни правителства, свързани чрез паралелни политически, охранителни, военни, икономически, инфраструктурни и познавателни системи. Тези връзки се превръщат в съединителната тъкан на възникващ, воден от КНР блоков ред, обхващащ Евразия.

Макар Пекин да държи юздите и между двете страни да съществува реална и нарастваща асиметрия, прекомерното съсредоточаване върху Москва – като отслабен „младши партньор“, който води скъпоструващи войни, доставя енергия с отстъпка и многократно търси отстъпки от Пекин – пропуска както протичащата в момента интеграция, така и стратегическите активи, които Русия все още предоставя. Москва остава ядрена сила със значителен военен капацитет, територия, енергийни и минерални ресурси, и готовност да поема рискове от ескалация, които Пекин предпочита да избягва пряко. По-добра формулировка на отношенията е следващо ниво на „засилена координация“, което вече произвежда функционална евразийска архитектура, обхващаща финансите, технологиите, енергетиката и геополитическата проекция на сила, но при която Москва вече доставя „преторианска“ мощ в рамките на все по-ясно заявена от Пекин блокова архитектура, целяща да преустрои международния ред.

От стратегическо партньорство към алтернативен световен ред

Срещата Си–Путин потвърди обща стратегическа цел, но и разшири механизмите, чрез които тя може да бъде предавана в двете държави и превръщана в координирани действия. Вицепремиерите, отговарящи за двустранните механизми, докладваха за инвестициите, енергетиката, търговията, сътрудничеството между Североизточен Китай и руския Далечен изток, а двамата външни министри информираха лидерите за координацията по международни и регионални въпроси.

Си описа отношенията като навлизащи в „нов етап на по-големи постижения и по-бързо развитие“, и призова двете правителства да издигнат сътрудничеството в редица области. Присъствието на висши длъжностни лица показа, че изпълнението ще обхване партийния център, Държавния съвет, дипломацията, промишленото планиране, инвестициите и механизмите за междучовешки обмен. Сред тези длъжностни лица бяха Цай Ци (началник на кабинета на Си Дзинпин), Дин Сюесян (първи заместник министър-председател), Ван И (външен министър), Хъ Лифън (заместник министър-председател), Джан Гуоцин (заместник министър-председател) и Шън Ицин (председател на Всекитайската федерация на жените и третата жена начело на провинция в историята на КНР).

Пекин представи посещението на Путин като начало на нова фаза в отношения, достигнали своето „исторически най-високо равнище“. На 21 май говорителят на външното министерство Го Дзякун определи разговорите като „задълбочени, приятелски и резултатни“ и описа срещата като „нова отправна точка“ за изграждане на по-качествено политическо доверие, взаимноизгодно сътрудничество, междучовешка свързаност и международна координация, насочена към реформиране на глобалното управление.

Същият брифинг разкри границите и асиметрията на тази интеграция. На въпрос дали посещението е придвижило напред газопровода „Силата на Сибир 2“, Го посочи, че споразумение няма, като заяви само, че енергийното сътрудничество ще продължи на основата на взаимна изгода. Така Пекин рекламира отношения на исторически връх, оставайки същевременно необвързан с най-желания от Москва енергиен проект.

Контрастът при „Силата на Сибир 2“ показва, че сътрудничеството се задълбочава най-бързо там, където обслужва институционалната архитектура и международния дневен ред на Пекин. Основният израз на този дневен ред е далеч по-дългото съвместно изявление, чрез което Си и Путин удължиха и разшириха договора си от 2001 г. Първоначалният договор главно стабилизира отношенията след Студената война чрез ненападение, суверенитет, гранична сигурност, консултации при криза и общо формулирано сътрудничество.

Изявлението от 2026 г. изпълни тази основа с далеч по-плътна програма, движена от „дипломацията на държавните глави“ и обхващаща наред с останалото и военната дейност. С което на практика превърна стабилизиращата договорна основа на отношенията в платформа за институционална интеграция.

Стратегическото намерение на Пекин е да изгради воден от КНР блок, способен да замени лидирания от САЩ ред, със собствената си „многополюсна“ визия. Съвместното изявление за „Утвърждаване на многополюсен свят и нов тип международни отношения“ прави това ясно. То се вписва в поредица от китайско-руски декларации, оспорващи водената от САЩ глобализация, НАТО и либерално-демократичните норми, включително изявления за многополюсността и новия международен ред, за международния ред през 21-ви век, по основни световни въпроси и за международните отношения в новата епоха. Така срещата през 2026 г. свърза институционалното задълбочаване на двустранните отношения с десетилетни усилия за изграждане на алтернативен международен ред.

Изявлението представи двете страни като основателки на ООН, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и „важни сили“ в един многополюсен свят, връхлитан от предизвикателства, за които имплицитно се обвиняват САЩ (например „едностранна принуда, хегемонизъм, блоково противопоставяне и неоколониализъм“, както и фрагментация и връщане към „закона на джунглата“). В рамките на тази диагноза се очерта разделение на труда, при което руските концепции за сигурност се вплитат в „Четирите глобални инициативи“ на Си. Изявлението призова за „равна и неделима сигурност“, противопостави се на разширяването на съюзи, на хибридната война и на войната чрез посредници и настоя за „балансирани, ефективни и устойчиви“ глобални и регионални архитектури за сигурност. То се противопостави и на принуждаването на суверенни държави да се откажат от неутралитета си, следвайки възраженията на Москва срещу разширяването на НАТО и западните гаранции за Украйна.

Тези руски приоритети формират принудителното ядро и преторианския капацитет в рамките на по-широката програма на Пекин да предложи на света алтернативна структура от правила, институции, ценности и норми за развитие. Изявлението защити „самостоятелно избрания път и модел на развитие“ на всяка от двете страни, отхвърляйки универсалния подход, и подчерта цивилизационното и ценностното многообразие, като се противопостави на политизирането на правата на човека. То също така стъпи глобалното управление върху суверенитета, международното право, многостранността, принципите с фокус върху човека и действието.

Изковаване на система за продължително извънредно положение

Споразуменията, сключени по време на посещението на Путин и от висши китайски пратеници преди и след него, показват как Пекин движи изпълнението през икономическите, инфраструктурните, информационните, правните и военните системи на двете държави. Освен двете съвместни изявления бяха подписани и обявени 40 документа за сътрудничество (виж таблици 1 и 2). Сравнително малко от тях засягат стоковата търговия, която традиционно е гръбнакът на отношенията; вместо това акцентът пада върху свързващите системи, необходими за преорганизирането на руските способности около все по-направляван от КНР евразийски ред: транспорт, промишлен и научен капацитет, регулаторна координация, обучение на елити, управление на информацията и принудителна мощ.

Част от изпълнението е насочена към предпазване на търговията и инвестициите от външни действия. На 18 май заместник-председателят на Държавната комисия за развитие и реформи (NDRC) Джоу Хайбин и руският заместник-министър на икономическото развитие Дмитрий Иличев свикаха Китайско-руския комитет за инвестиционно сътрудничество, за да придвижат двустранните проекти. Два дни по-късно министърът на търговията Ван Уънтао и руският министър на икономическото развитие Максим Решетников поеха ангажимент „съвместно да противодействат на едностранните принудителни мерки и на търговския протекционизъм“. Изявлението им се противопостави на ограничения, налагани в името на националната сигурност, опазването на околната среда и климатичната политика, и посочи, че преговорите с трети държави „не следва да са насочени срещу другата страна“ – отговор на санкциите, търговските ограничения и изискванията към веригите на доставки от страна на САЩ и техни съюзници.

Пекин използва срещата и за да изгради логистични коридори, както и институционалните, научните и технологичните мрежи, които ги обслужват. Споразуменията обхванаха втори коловоз със стандартно междурелсие по железопътната линия Манджоули–Забайкалск, митническо обучение, инспекции в селското стопанство, координация в областта на конкурентното право и интелектуалната собственост, промишлено производство, ядрена наука, софтуер, изкуствен интелект (ИИ), сателитната навигационна система „Бейдоу“ (Beidou), технически стандарти и градско развитие. Най-голямата категория – приблизително една трета от пакета – засяга образованието, научните изследвания, медиите и формирането на елити. Тя свързва Централната партийна школа с Руската президентска академия, обвързва университети чрез съвместни институти и програми за придобиване на степен и разширява сътрудничеството между големи държавни медийни организации. Така пакетът съедини физическата инфраструктура с процедурите, технологиите, експертизата, кадрите и наративите, необходими за функционирането на обща система (виж таблици 1 и 2).

Пропуснатото е също толкова показателно. Вместо да донесе желаната от Москва суровинна или финансова печалба, срещата интегрира руската инфраструктура, наука, промишленост, регулация, обучение на елити и информация в китайските мрежи. Само един документ е изрично посветен на енергетиката – зелените сертификати – и нито един не обявява голям петролен или газов проект, банково споразумение или инициатива за разплащане в национални валути.

На практика Пекин използва срещата, за да определи кои връзки да задълбочи и кои руски способности ще обслужват една по-широка архитектура, чиято технологична, институционална и нормативна посока той може да задава. Възникващият модел надхвърля проекта от 2025 г. за изграждане на паралелни системи и преминава към модел, при който разширеният железопътен, митнически и граничен капацитет ще придвижва основно китайски машини, промишлени стоки и технологии навън, докато пренася руска енергия, минерали и селскостопански суровини към КНР. Москва доставя територия и ресурси; Пекин все повече доставя оборудването, стандартите, капиталовите стоки и търсенето, които зареждат системата с икономически и технологичен баласт.

Насочване на координираната мощ срещу Япония

Най-обезпокоителното развитие в двустранните отношения е задълбочаването на военното сътрудничество и това в сферата на сигурността. Официалните изявления за военното сътрудничество свързват по-тясната оперативна съвместимост с политическа подкрепа за конфронтацията на всяка от двете държави с водения от САЩ ред.

На първата месечна пресконференция на китайското Министерство на националната отбрана след срещата говорителят Дзян Бин избра първо да отговори на въпрос за Русия, обещавайки подобряване на механизмите за сътрудничество; разширяване на ученията, обучението и морските и въздушните патрули; „твърда взаимна подкрепа“ по основните интереси; и издигане на стратегическата координация на „ново равнище“.

И на думи, и на дела става все по-ясно, че двете страни надхвърлят договорния си ангажимент да „не се насочват срещу трети държави“. На 24 юли външните министри Ван И и Лавров се съгласиха, че двете им държави „никога не бива да позволят Япония да се превъоръжи“. Юлските военноморски учения „Съвместно море – 2026“ и свързаните с тях патрули показват как тези ангажименти стават оперативни. Двете сили отработиха разузнаване, противовъздушна и противоракетна отбрана и удари срещу кораби, преди да патрулират навътре в Тихия океан. Близо до Окинотори китайски разрушител проведе първото публично обявено учение с бойни стрелби във води, които Япония претендира като своя изключителна икономическа зона. Това е поредното доказателство, че Русия помага на Пекин да натоварва японските ресурси за наблюдение и противовъздушна отбрана чрез все по-чести и провокативни съвместни действия, оказвайки натиск върху ключов съюзник на САЩ.

Япония регистрира многократни съвместни военноморски дейности на КНР и Русия от 2021 г. насам, както и десет съвместни патрула на далечни бомбардировачи от 2019 г., девет от които над Японско море. Годишните патрули на бомбардировачи през 2019–2021 г. се превръщат в операции два пъти годишно през 2022–2024 г. През декември 2025 г. бомбардировачи за първи път преминават през пролива между Окинава и Мияко към Тихия океан край Шикоку, придружени от китайски изтребители. На 27 юни 2026 г. по-голяма формация повтаря маршрута с китайски бомбардировачи H-6 и руски Ty-95, руски самолети за морско патрулиране Ty-142 и изтребители от двете страни. Макар самолетите да остават в международното въздушно пространство, маршрутът вече навлиза в зоната на югозападните подстъпи към Япония и нейния тихоокеански фланг.

По линия на сигурността секретарят на Централната комисия по политически и правни въпроси Чън Уенцин пътува до Москва в края на май, за да представи Глобалната инициатива за сигурност на Си пред секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу като отговор на разрастващите се „хегемонизъм и мислене от времето на Студената война“, на „насрещните течения“ срещу глобализацията и на нарастващите технологични рискове. С това двустранната координация беше вписана в програмата на Пекин за глобално и регионално управление на сигурността.

Последваха бюрократични ангажименти. Министърът на обществената сигурност Ван Сяохун и председателят на Върховния съд на Русия Игор Краснов се договориха да задълбочат сътрудничеството срещу транснационалната престъпност и да координират действията си чрез многостранни платформи. В Москва председателят на Всекитайското събрание на народните представители Джао Лъдзи призова споразуменията на лидерите и големите проекти „да влязат в действие“ и за по-широки обмени по въпросите на националната сигурност, изкуствения интелект и правовия ред в отношенията с чужди държави, които висши длъжностни лица свързаха чрез паралелни механизми.

Заключение

Руските споразумения показват, че Пекин изгражда континентална система, проектирана да функционира в условия на санкции, блокада и война. При тази система енергията и суровините се насочват към Китай, докато китайски стоки, технологии, стандарти, персонал и инструменти за принуда се разпространяват навън. Чрез свързани помежду си проекти тези артерии биха могли да поддържат също Северна Корея, Иран и потенциално държави от Югоизточна Азия. „Дилемата на Ормуз“ обхваща само една от уязвимостите, които системата цели да преодолее; по-голямата цел е стратегическата устойчивост.

Русия е ключова, защото се простира върху Евразия и осигурява военна мощ, ресурси, територия и готовност да поема рискове. Освен това Москва споделя с Пекин историческия опит в използването на организационни модели, чрез които социалистическите държави мобилизират ресурси за продължителен геополитически конфликт.

По-дълбокият залог на Пекин е да възстанови подобни модели, без да възпроизведе уязвимостите, довели до разпадането на Съветския съюз. Вместо единна формална империя Китай изгражда паралелни военни, разузнавателни, логистични, научни, образователни и информационни системи около ядрото на КНР, докато суверенни партньори изпълняват различни функции, свързани с режима и неговата защита.

Съобщенията за обучение на руски специалисти от Китайската народноосвободителна армия (КНОА) са показателни за начина, по който Пекин едновременно използва руската способност за принуда и допринася за нейното възпроизвеждане.

Бъдещите оценки на стратегическия баланс трябва да се откажат от схващането, че КНР „няма съюзи“, и да оценяват тези непрозрачни връзки според функциите им при криза и война: осигуряване на стратегическа дълбочина, поддържане на вътрешния контрол, възстановяване на способностите за принуда и съвместни операции.

Изглежда, Си вярва, че е усъвършенствал форма на геополитически социализъм — такава, при която способността за водене на война и вътрешната устойчивост взаимно се подсилват, а политическият организъм е способен да издържи продължителната извънредна ситуация на 21-ви век.

Таблица 1: Споразумения, подписани в присъствието на Си и Путин

Таблица 2: Други споразумения, обявени по време на посещението на Путин