Доклад: западни университети и компании са помагали за китайски военни технологии

Стотици американски и други западни университети, компании и научни институции са сътрудничили с китайски лаборатории, разработващи военни технологии.

Това показва нов доклад от над 200 страници на Института за аерокосмически изследвания на Китай (CASI) към Военновъздушните сили (ВВС) на САЩ, публикуван на 24 август 2026 г.

Докладът обхваща широк спектър от чувствителни технологии – хиперзвукови системи, подводници, авиация, радари, комуникации, полупроводници и други области с военно приложение.

Успоредно с него медията Vision Times съобщава за на най-малко 61 научни публикации,финансирани от американското Министерство по въпросите на ветераните (VA) и включващи китайски изследователи или институции, сред които и учени от военномедицински структури на Китайската народноосвободителна армия (КНОА). Публикациите обхващат различни медицински области – от генетичния риск за сърдечносъдови заболявания и образната диагностика до бъбречни заболявания, имунология и микробиология.

Основни изводи на доклада

1. Контактите са много по-мащабни от отделни случаи.

За периода 2015–2025 г. докладът идентифицира 131 събития, в рамките на които са регистрирани 713 отделни взаимодействия между китайски ключови отбранителни лаборатории и чуждестранни институции. Базата съдържа 426 различни чуждестранни институции.

Тези контакти са с Defense S&T Key Labs – според CASI най-високото ниво национални лаборатории за военни изследвания в Китай, работещи по критични и авангардни отбранителни технологии. Изследването обхваща система от общо 98 такива лаборатории.

2. Почти половината от контактите минават през конференции.

CASI определя конференциите като „слабо място“ в западните мерки срещу трансфера на технологии и знания към китайски военни структури. Причината е, че подобни събития често изглеждат като обикновени международни академични конференции.

От 131-те отделни случая 64 (49%) са свързани с конференции и други професионални събития. Следват 31 случая (23%) на институционално сътрудничество, 18 (14%) на посещения или обмен, 13 (10%) на изследователско сътрудничество и 5 (4%) на индивидуални връзки на учени.

Авторите предупреждават, че делът на научноизследователското сътрудничество вероятно е значително по-голям. Проучването не включва систематично търсене в базите с академични публикации, което би увеличило съществено броя на установените съвместни изследвания.

3. В някои случаи военният характер на китайския партньор е прикрит или трудно разпознаваем.

Докладът отбелязва, че китайски организации понякога използват алтернативни наименования, които звучат по-малко военно. Това увеличава риска западни учени, които не познават принадлежността на китайските си колеги, да споделят чувствителни технологии с двойна употреба.

CASI дава конкретен пример от 2022 г. Форумът на Global Power & Propulsion Society в Цюрих е представен като събитие за по-чисти двигатели за гражданската авиация. Сред спонсорите обаче са китайска ключова отбранителна лаборатория и военнопромишлените корпорации AECC и CASIC, а сред западните участници – Airbus, GE, Safran и Pratt & Whitney. Знанията за по-добри и ефективни авиационни двигатели могат да бъдат използвани както в гражданското, така и във военното самолетостроене.

4. Част от взаимодействията са много по-дълбоки от участие в конференция.

Втората по разпространение категория включва активно и дългосрочно сътрудничество в научни изследвания, обучение и разработване на продукти, включително създаване на съвместни изследователски структури.

Сред конкретните случаи докладът посочва съвместни изследвания между лаборатория, свързана с китайската ядрена програма, и Университета в Тюбинген, както и съвместни изследвания между Сорбоната и лаборатория на КНОА върху потискането на вибрации – технология, която според китайската страна може да преодолее технологични затруднения при производството на кораби, самолети, ракети-носители и въоръжение.

5. САЩ имат най-големия абсолютен брой документирани взаимодействия.

Американските институции представляват 204 от 713 взаимодействия, Великобритания – 84, Германия – 46, Канада – 40, Франция – 39, Сингапур – 34, Япония – 31 и Австралия – 26.

Важно уточнение: спрямо броя на участващите институции контактите са по-концентрирани в други държави. В САЩ са регистрирани 204 взаимодействия при 123 институции, докато например Великобритания има 84 при 41 институции, Австралия – 26 при 12, а Сингапур – 34 при едва 7.

6. MIT е американската институция с най-много документирани взаимодействия – шест.

В глобалната класация начело е Националният университет на Сингапур с 14, следван от Делфтския технологичен университет с 9, Нанянския технологичен университет с 8, Университета в Сидни и Импириъл Колидж Лондон с по 7. MIT и Университетът в Торонто имат по 6.

Сред американските институции с по четири или повече взаимодействия са още Пърдю – 5, Университетът Дюк – 4, Калифорнийският университет в Бъркли – 4 и Университетът в Хюстън – 4.

7. Докладът открива контакти не само с китайски университети, а директно с КНОА и военнопромишления комплекс.

Сред китайските структури, появяващи се покрай взаимодействията, са Академията за военни науки на КНОА, Националният университет по отбранителни технологии, Военноморският инженерeн университет, Изследователската академия на Ракетните войски, Пекинският аерокосмически център за управление, Главната болница на КНОА и Центърът за контрол на заболяванията на КНОА.

Включени са и гиганти на китайския военнопромишлен комплекс: AVIC – производител на практически всички китайски военни самолети и хеликоптери и на редица дронове и ракети; AECC – военни авиационни двигатели; CASC и CASIC – ракети, сателити и ракети-носители; CSSC – практически целият флот на КНОА; Norinco – военни машини и боеприпаси; и Китайската академия по инженерна физика, която разработва китайските ядрени оръжия.

8. Особено тревожни са контактите със западни отбранителни компании и дори американски военни научни структури.

Посочени са например IBM – 3 взаимодействия; Honeywell – 2; Intel – 2; Pratt & Whitney – 2; Министерството на енергетиката на САЩ – 2, както и по едно за Collins Aerospace, Texas Instruments, Службата за научни изследвания на ВВС, Изследователската лаборатория на ВВС и Изследователската лаборатория на Сухопътните войски.

Докладът все пак отбелязва, че взаимодействията със западни отбранителни институции са сравнително редки и в повечето случаи еднократни. Но те показват „ясна и неотложна необходимост“ от по-строга проверка на китайските партньори.

9. Рискът не е само институционален – отделни китайски военни учени са интегрирани в западни научни мрежи.

Сред примерите е изследовател от лаборатория на ВВС на КНОА, свързан с Американския институт по аеронавтика и астронавтика, Националната научна фондация на САЩ и Министерството на енергетиката. Друг пример е генерал-майор от КНОА и заместник-директор на китайска военна радарна лаборатория, членуващ в американска професионална организация по оптоелектроника.

10. „Седмината синове на националната отбрана“ на КНР са особено предупреждение.

Това са седем китайски университета – Бейханският университет, Пекинският технологичен институт, Харбинският инженерен университет, Харбинският технологичен институт, Нанкинският университет по аеронавтика и астронавтика, Нанкинският университет за наука и технологии и Северозападният политехнически университет.

Те формално са граждански университети, но са пряко управлявани от SASTIND – китайската държавна структура, контролираща отбранителната индустрия и изследвания. Според CASI военното предназначение е фундаментална част от тяхната функция и всички са в черния списък на американското Министерство на търговията.

От хиперзвукови ракети до подводници

Докладът описва контакти в някои от най-чувствителните области на съвременните оръжейни технологии.

През 2021 г. Университетът на Тенеси в Ноксвил участва в изследователско сътрудничество с Ключовата лаборатория за отбранителни науки и технологии за преодоляване на противоракетната отбрана от балистични ракети към Изследователската академия на Ракетните войски на КНОА. Лабораторията разработва технологии за преодоляване на противниковата противовъздушна и противоракетна отбрана.

Същата година китайска военна лаборатория, работеща върху акустиката на подводници и други подводни военни апарати, организира конференция с представители на девет американски университета. Контактите в тази област не се ограничават до конференции. Докладът посочва и съвместни изследвания върху подводни сензорни мрежи между китайска военноморска лаборатория по акустика и американските Университет в Хюстън и Авиационен университет „Ембри-Ридъл“.

В авиацията докладът посочва Honeywell във връзка с технологии за електродистанционно управление и интеграция на самолетни системи през 2018 г., както и с усъвършенствана авионика през 2024 г. В областта на електронната война Cisco участва през 2019 г. в сътрудничество, свързано с повишаване устойчивостта на комуникациите срещу заглушаване.

Докладът проследява и трансфера на експертни знания чрез отделни учени. Американският химик Джийн Шрийв от Университета на Айдахо, чиито изследвания върху взривни вещества от следващо поколение са финансирани от Пентагона, през 2018 г. изнася в китайския Пекински технологичен институт лекция за високоенергийни материали.

Още по-пряк пример е Международната конференция по отбранителни технологии (International Conference on Defence Technology), провеждана на всеки две години от 2018 г. Сред китайските участници са структури на КНОА, Norinco и Китайската академия по инженерна физика – основната организация за разработване на китайските ядрени оръжия. Самите организатори посочват като цел развитието на китайската отбранителна индустрия, а западни учени и представители на компании са изнасяли лекции по броня и бронебойни боеприпаси, ракетно задвижване, безпилотни летателни апарати и военни материали.

Други документирани взаимодействия засягат хиперзвуково задвижване, реактивни двигатели, прецизно насочване и целеуказване, модерни радари, композитни материали за космически апарати, производство на усъвършенствани полупроводници и технологии за намаляване на радарната забележимост на надводни кораби.

Особено чувствителен пример е китайската Лаборатория за отбранителни науки и технологии в областта на хиперзвуковите правопоточни въздушно-реактивни двигатели, работеща по технологии за хиперзвукови оръжейни системи. Лабораторията е филиал на Националния университет по отбранителни технологии към КНОА.

През 2021 г. тя провежда конференция с участието на експерти от Щатския университет на Оклахома и Университета „Рутгерс“, както и учени от Канада, Португалия, Русия, Сингапур, Швеция и Великобритания. Сред водещите учени в лабораторията са специалисти по хиперзвуково задвижване и аеродинамика на стратегически ракети и хиперзвукови апарати.

Според Пентагона Китай вече разполага с хиперзвукови ракети с високоскоростни маневриращи бойни глави, които могат да затруднят или преодолеят американската противоракетна отбрана.

Харвард, MIT, Stanford, Cisco, Intel и Honeywell

Сред големите американски компании, посочени като контакти или сътрудничество с китайски структури, са Honeywell, Bell Labs, Cisco, IBM, Intel и Pratt & Whitney.

Харвард фигурира с три взаимодействия, включително твърдение на китайски изследователски институт, свързан с отбранителна лаборатория за композитни материали, че е създал съвместна задгранична лаборатория с университета.

Станфорд е посочен във връзка с дългосрочен обмен в същата област, нано- и микрофабрикационни технологии и участие във форум за твърдогоривни ракетни двигатели.

Най-много взаимодействия сред американските институции – шест – са отчетени за Масачузетския технологичен институт (MIT). Те обхващат антени и микровълнови технологии, хидроакустика, нано- и микрофабрикация, изчислителна хидродинамика и обучение на китайски специалисти, свързани с военна лаборатория за динамика на космически полети.

Контактите не се ограничават до посещения на западни учени в Китай. Според доклада китайски военни лаборатории са изпращали свои докторанти и други изследователи за обучение в западни университети. Една лаборатория на КНОА посочва обучение на свои кадри в MIT и Чикагския университет, а друга – в Калифорнийския университет в Бъркли и университетите в Саутхемптън, Стратклайд и Бристол. Военна аерокосмическа лаборатория посочва още MIT, Технологичния институт „Стивънс“, Щатския университет на Юта, Чикагския университет и Тексаския технически университет, както и университети в Канада и Европа.

В някои случаи сътрудничеството стига до създаването на съвместни научни структури. Докладът посочва съвместна лаборатория за ракетно задвижване между китайска ключова отбранителна лаборатория и Римския университет „Сапиенца“, както и съвместна база за изследвания в областта на когнитивните радари и разпознаването на изображения с Университета „Сиракюз“. Лаборатория на Бейханския университет и Университетът „Пърдю“ създават съвместен екип за изследване на горенето, а китайска военна лаборатория за хеликоптери има съвместни изследователски центрове с университетите в Глазгоу и Нотингам.

Докладът посочва и споразумения с Airbus и Университета в Манчестър за съвместни изследвания и разработване на нови композитни материали.

Компанията Honeywell има бизнес споразумение от 2018 г. с китайската държавна авиационна корпорация AVIC в областта на управлението и интеграцията на самолети, а през 2024 г. участва във форум за интегрирана авионика.

По-конкретно, Изследователският институт за автоматичен полетен контрол в Сиан на AVIC – 618-и изследователски институт – е свързан с ключова военна лаборатория за управление и интеграция на летателни апарати. Докладът посочва участие на Honeywell в технологии за електродистанционно управление на самолети (fly-by-wire) и интеграция с потенциално военно приложение.

Intel е посочена във връзка с китайски лаборатории за антени и микровълнови технологии и за устойчиви на заглушаване комуникации, а IBM – чрез проекти и кадрови връзки със същата военно-изследователска среда.

Bell Labs се появява във връзка с китайска ключова лаборатория за обработка на радарни сигнали, а Pratt & Whitney – на форум за авиационни двигатели и задвижване, свързан с китайската Aero Engine Corporation of China и лаборатория за високовисочинна симулация на авиационни двигатели.

Според авторите на доклада подобни взаимодействия са най-малкото проблематични, а в най-сериозните случаи представляват неотложен риск за сигурността, защото дават възможност китайски военни изследователски структури да придобиват ценни технологии и знания.

Конкретни случаи

Особено показателен е случаят с китайско лабораторно звено към Университета за електронни науки и технологии на Китай в Чънду. Лабораторията разработва технологии за военно комуникационно заглушаване, 5G/6G, сателитни комуникации, терахерцови системи и специализирани чипове. Тя твърди, че е имала споразумения за съвместно обучение на студенти с университетите Колумбия и Принстън. Лабораторията е създала и съвместен изследователски център със Cisco, а сред компаниите, с които посочва сътрудничество, са Intel, Siemens, Nokia, DoCoMo, National Semiconductor, Philips, France Telecom, LG и STMicroelectronics. Същевременно според доклада тя е работила с подразделения 63981 и 78006 на КНОА и е финансирала изследвания на военни комуникационни структури на китайската армия.

Докладът проследява и връзки, достигащи до изследвания, финансирани от американски държавни институции. Един от конкретните примери е китайският учен Тун Мейсун от Университета Тундзи, специалист по електромагнитни полета, антени и микровълни. Той е ръководил или участвал в 11 проекта, финансирани от американските Служба за научни изследвания на ВВС на САЩ (AFOSR), Изследователската лаборатория на ВВС на САЩ (AFRL) и Изследователската лаборатория на Сухопътните войски на САЩ, както и от Intel и IBM. Впоследствие Тун е изнасял лекции в Лабораторията за антенни и микровълнови технологии – част от най-високото ниво военни изследователски лаборатории на Китай.

Сред американските държавни структури, въвлечени в проследените научни взаимодействия CASI посочва също Министерството на енергетиката и Националната научна фондация на САЩ – независима федерална агенция, която финансира научни изследвания и образование в широк кръг научни и инженерни области. Това все пак не означава непременно, че тези ведомства са финансирали пряко китайските военни лаборатории.

Медицински изследвания

Научните връзки с китайски структури стигат и до медицината. Преглед на изследвания, финансирани от американското Министерство по въпросите на ветераните (VA), установява най-малко 61 научни публикации с участие на китайски изследователи, включително учени от военномедицински институции на КНОА.

Сред най-чувствителните случаи са две геномни изследвания от 2023 г., използващи данни от Програмата „Милион ветерани“ (MVP) – огромна база с генетична и здравна информация за над 1 млн. американски военни. В двете публикации участва китайската изследователка Минсян Уан от Пекинския институт по геномика към Китайската академия на науките и Китайския национален център за биоинформация.

Първото изследване, публикувано в списание Nature Medicine, използва данни от 173 996 ветерани за разработване на генетичен модел за прогнозиране на риска от коронарна артериална болест. Декларацията за авторски принос включва Уан сред учените, участвали в придобиването, анализа или интерпретацията на данните, както и в концепцията и дизайна на изследването.

Второто изследване, публикувано в списание Nature Genetics, анализира около 25 млн. ДНК варианта при общо 461 669 ветерани в търсене на генетичните фактори за аневризма и дисекация на гръдната аорта. Учените идентифицират 21 рискови генетични локуса, 17 от които не са били докладвани преди. Минсян Уан отново е сред авторите.

Други случаи показват по-преки връзки с китайската военна медицинска система. Клинично изпитване сравнява три метода за скринингова колоноскопия и откриване на аденоми при 480 американски ветерани. Сред съавторите е Х. Дзя от болницата „Сидзин“ към Четвъртия военномедицински университет в Сиан – днешния Военномедицински университет на ВВС на КНОА.

При изследвания върху мозъка и гръбначния мозък връзката е още по-пряка. Те са подкрепени от американското VA чрез грант I01 BX002356, като едновременно с това е посочена подкрепа от фондация, свързана с Главната болница на Дзинанския военен район на КНОА. Сред авторите има изследовател, свързан с тази китайска военна болница, както и учен от Академията на военномедицинските науки на Китай.

Същата институция по-късно попада под санкции на Министерството на търговията на САЩ през декември 2021 г. Според американското правителство Академията на военномедицинските науки на Китай използва биотехнологични процеси в подкрепа на китайски военни приложения и нарушения на човешките права, включително предполагаеми „оръжия за контрол на мозъка“ (brain-control weaponry).

Прегледът открива връзки с военната медицинска система и при изследвания върху патогени. В един проект американски и китайски учени генетично модифицират гъбичката Cryptococcus neoformans така, че тя да произвежда миши вариант на имунния белтък TNF-α, след което изследват как това влияе върху имунния отговор при белодробна инфекция при мишки.

Сред китайските участници са учени от болница „Чанджън“ към Военномедицинския университет на ВМС на КНОА, както и от Четвъртия и Шестия медицински център на Главната болница на КНОА. От американска страна участва изследовател от здравната система за ветерани в Ан Арбър.

Документът установява и по-продължителни връзки: девет публикации за бъбречни заболявания между 2015 и 2024 г. свързват изследователи от Медицинския център за ветерани „Чарли Норууд“ в Джорджия с бившия Втори военномедицински университет на Китай, днес Военномедицински университет на ВМС на КНОА.

Други осем публикации за имунни клетки включват връзки с Четвъртия военномедицински университет или Главната болница на КНОА. В един от случаите китайската изследователка Юн Джоу от болницата „Танду“ към Четвъртия военномедицински университет работи като съвместно обучаван докторант върху CD4+ Т-клетки – имунни клетки с ключова роля в защитата на организма – при хронична инфекция с хепатит C. Тя е частично финансирана от Китайския съвет за стипендии, а американската страна използва ресурси на Медицинския център за ветерани „Джеймс Х. Куилън“ в Тенеси.

Тези данни все пак не доказват, че китайските съавтори са получили неограничен достъп до необработените медицински или генетични досиета на ветераните. Дори при двете публикации, използващи данни от Програмата MVP, декларациите за авторски принос не позволяват да се установи каква точно част от данните е обработвала Минсян Уан и дали е имала достъп до индивидуални записи на участниците.

Генетичните данни: въпрос на национална сигурност

Документираните научни връзки придобиват допълнително значение на фона на промяната в отношението на Вашингтон към генетичната и здравната информация. Американските власти вече разглеждат големите масиви от подобни данни не само като въпрос на медицинска поверителност, а и като стратегически ресурс с потенциално разузнавателно, икономическо и военно значение.

Американският Национален център за контраразузнаване и сигурност (NCSC) предупреждава специално за събирането от Китай на геномни и други здравни данни от САЩ. Според центъра Пекин разглежда големите масиви от лична информация, включително здравни и геномни данни, като стратегически ресурс, способен да подпомогне икономическите цели и националната сигурност на Китай.

Генетичната информация е особено чувствителна, тъй като, за разлика от компрометирана банкова карта или парола, ДНК не може да бъде сменена. Разкриването ѝ може да има последици не само за конкретния човек, но и за неговите роднини и бъдещите поколения. Големи и разнообразни геномни бази могат също да ускорят развитието на изкуствен интелект, фармацевтични продукти и прецизна медицина.

Според NCSC опасността не се изчерпва с медицинската поверителност. Чужда държава може да комбинира генетична и здравна информация с други масиви от лични данни, за да изгражда подробни профили на отделни хора и да ги използва за наблюдение, принуда и манипулиране. Центърът предупреждава и за потенциалното използване на големи геномни масиви при военно свързани изследвания, включително в областта на биологичната защита.

Американското контраразузнаване посочва и конкретен пример за възможна двойна употреба на научни данни. Генетична информация, споделена от професор в американски университет с китайски изследователи, впоследствие според NCSC е използвана от китайското Министерство на обществената сигурност за генетично профилиране и наблюдение на уйгури.

Тези опасения вече са превърнати и в конкретни ограничения. На 8 април 2025 г. Министерството на правосъдието на САЩ започва прилагането на Програма за сигурност на данните (Data Security Program). Тя ограничава определени транзакции, които могат да предоставят на рискови държави като Китай достъп до американски правителствени данни и големи масиви от геномни, биометрични, здравни, финансови, геолокационни и други чувствителни лични данни. Министерството посочва, че подобна информация може да бъде използвана за икономически шпионаж, наблюдение, контраразузнавателни операции, както и за развитие на изкуствен интелект и военни способности.

Успоредно с ограниченията върху данните Пентагонът определя редица китайски военномедицински структури като риск за сигурността на американските научни изследвания. В списъците му фигурира Академията на военномедицинските науки на Китай и нейни институти, специализирани в биоинженерство, микробиология и епидемиология, токсикология и фармакология, радиационна медицина, фундаментална медицина и медицинско оборудване. Сред посочените структури е и Военномедицинският университет на ВВС на КНОА.

Заключение

Докладът заключава, че научният и технологичният обмен между западни институции и китайските ключови отбранителни лаборатории продължава въпреки засиления контрол върху трансфера на технологии.

Най-голямата уязвимост според авторите са привидно рутинните академични контакти – конференции, гостуващи лекции, обмен и обучение – чрез които китайски военни изследователи могат да получават знания и технологии с двойна употреба.

Още по-сериозни са дългосрочните научни партньорства, съвместните лаборатории и взаимодействията със западни отбранителни компании и военни изследователски организации.

Затова авторите призовават за по-строга проверка на китайските партньори и по-добра информираност на западните учени за военната принадлежност на институциите, с които работят.