Украйна удря дълбоко, Русия се огъва, Тайван се готви за война

Защо Украйна вече не успява да сваля руските балистични ракети? Колко опасен е недостигът на Patriot за украинската противовъздушна отбрана? Изчерпват ли се запасите на САЩ от ракети Patriot и THAAD? Може ли Украйна сама да започне да произвежда ракети Patriot? Какво стои зад новата украинска кампания за удари дълбоко в Русия? Защо Украйна започна да удря руските рафинерии и енергийна инфраструктура? Как украинските дронове забавят руското настъпление? Защо Крим се превръща в стратегически кошмар за Путин? Може ли Русия едновременно да защити Москва, Крим и фронта в Украйна? Защо Путин отново размествa висшето военно ръководство на Русия? Защо Тайван репетира сценарий за китайско нападение? Защо президентът Лай беше евакуиран в укрепен команден център? Защо Япония вече определя Китай като най-голямото си стратегическо предизвикателство? И ускорява увеличаването на военните разходи?

По тези и още въпроси ви предлагаме анализа „Ракетни барражи срещу Украйна, изключване на Крим, разместване в руското военно ръководство и подготовка за война в Тайван“ на Мик Раян от 9 август 2026 г. в блога му „Големите пет“.

Мик Раян е пенсиониран генерал-майор от Австралийската армия – автор, стратег, лектор и заклет почитател на научната фантастика. С фокус войната, военната стратегия и как военните институции могат да се подготвят за бъдещето. Сътрудник на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Lowy Institute.

* * *

Украинският президент Володимир Зеленски написа в Х на 8 август 2026 г.: „Живеем в постоянно търсене на защита срещу балистични ракети още от първите дни на войната, когато Украйна нямаше с какво да ги прехваща. Това е изключително трудна работа. Как може да се реши този проблем? Кой разполага с противоракетни ракети и системи? Производителят. Това са преди всичко САЩ. Могат ли да помогнат? Работим по въпроса. Всеки месец. Ще ни предоставят ли ракети? Да. Имаме договорености по PURL (Приоритизиран списък с потребности на Украйна, инициатива на НАТО – бел. ред.). Достатъчни ли са тези ракети? Не. През 2026 г. те са по-малко. През 2025 г. месечните доставки бяха по-големи.“

Във Вашингтон тази седмица преговорите с Иран – ту възобновявани, ту прекъсвани – остават заклещени в познатия порочен кръг от противоречиви сигнали, искания, удари и отдръпване от по-широка война. Президентът Тръмп нарече настоящия момент „последен шанс“ за Техеран да постигне споразумение. Той предупреди (отново) за нови въздушни удари, ако Ормузкият проток не бъде отворен. Същевременно ирански официални лица отричат да се водят преки преговори.

Залозите в тези преговори надхвърлят Персийския залив. Всеки Patriot, изразходван в Близкия изток, е прехващач, който не може да бъде предоставен на Украйна – страна, която в момента е подложена на продължителен руски ракетен барраж, при който много малко ракети биват сваляни. Това е ключов въпрос, разгледан в раздела за Украйна по-долу.

Начинът, по който Америка управлява продължителната си криза с Иран – включително стратегическото си вземане на решения, запасите от боеприпаси и отношенията със съюзниците – се изучава внимателно в Пекин. Там плановиците извличат изводи за американската издръжливост в перспективата на евентуална конфронтация за Тайван. Същевременно Китай продължава кампанията си на постоянен натиск срещу Тайван и други държави в региона.

Украйна

Противовъздушната отбрана под напрежение

Тази седмица продължиха барражите от балистични ракети, изстрелвани по Украйна. Много малко от тези ракети са били прехванати заради недостига на Patriot. Преди тази седмица едва 29 от 195-те балистични ракети, изстреляни от Русия по Украйна през юли, бяха прехванати. Тази седмица, на 5 август, украинските военновъздушни сили не успяха да свалят нито една балистична ракета, изстреляна срещу Украйна.

Президентът Зеленски заяви пред журналисти в Белград на 8 август, че Украйна е получила само една трета от прехващачите, доставени през същия период на миналата година. Той посочи също, че е получил американски ангажимент за месечни доставки на прехващачи Patriot, но добави, че обемът „няма да е достатъчен“, за да покрие дефицита.

Положението с прехващачите едва ли ще се подобри скоро. Анализаторът на CSIS Марк Кансиан изчислява, че САЩ са изразходвали над половината от запасите си от най-новия модел на Patriot, PAC-3 MSE, и близо половината от инвентара си от ПВО системи THAAD в защитата на Израел и Персийския залив. Наличностите от Patriot са спаднали от 2300 бройки през февруари до около 800 или 900 днес. Производството нараства – от 300 прехващача годишно преди войната до около 600 сега, с цел 2000 годишно. Но разширяването на производството няма да приключи по-рано от 2030 г.

Вашингтон все още обмисля дали да позволи на Украйна да произвежда Patriot на своя територия. Идеята беше лансирана от президента Тръмп на срещата на НАТО в Анкара през юли, а впоследствие оттеглена от самия него. Украйна сега търси други прехващачи. Успоредно с това украинската компания Fire Point работи по ускореното разработване на по-евтин местен прехващач – FP-7.X – с европейска подкрепа по инициативата за противоракетна отбрана „Фрея“. Целта е първо реално прехващане до средата на 2027 г.

Това е много далеч за украинците, които се намират под нощния блиц на руските ракети.

Дотогава Украйна вероятно ще се опита да засили ударите срещу пусковата инфраструктура за тези ракети (макар това да е трудна задача), както и срещу производствения капацитет. Задачата се усложнява от факта, че Илон Мъск е отказал използването на Starlink при насочването на удари срещу руски съоръжения за производство и изстрелване на ракети.

40-дневна кампания

В края на юни Украйна започна четиридесетдневна кампания, целяща да принуди Русия да прекрати войната чрез устойчив натиск върху нейната военнопромишлена база, енергийния износ и сенчестия флот. Кампанията приключи около 4 август. Според СБУ (Службата за сигурност на Украйна) тя е била насочена към „системно унищожаване на военната авиация и противовъздушната отбрана“, икономически натиск върху горивния сектор и разгром на флота от танкери, който Русия използва, за да заобикаля санкциите.

Оценката на Зеленски за кампанията, огласена на 8 август, беше следната: „Доволен съм, разбира се. Разбираме какви са загубите им; те имат сериозни проблеми… Отдавна си позволяват да удрят невоенни цели и трябва да разберат, че Украйна удря военни цели. Но ако продължат, ние знаем всичките им слаби места.“

Президентът Зеленски даде да се разбере също, че натискът върху руската логистика ще продължи и след края на кампанията, отбелязвайки, че „знаем всичките им слаби места“. Това подсказва, че последните 40 дни са били само първоначалната фаза на разширена ударна кампания, в която уязвимите цели се откриват и оценяват, а събраната информация се използва за следващ етап.

Сред постиженията на кампанията е унищожаването на 13 от 15 набелязани складове на най-големият руски онлайн търговец Wildberries, известен като „руския Амазон“. Не е ясно обаче дали кампанията вече е променила сметките на Москва.

Удари в дълбочина

През 2026 г. украинските сили за безпилотни системи изградиха по-формализирана структура за целеуказване. Наскоро беше сформирано ново Командване за удари на далечни разстояния за по-добро планиране и провеждане на тактически удари до 150 км, средни удари до 300 км и удари в дълбочина, достигащи до 2000 км във вътрешността на Русия. Командващият Роберт „Мадяр“ Бровди заяви, че мисиите за удари в дълбочина са се увеличили повече от десетократно през 2026 г., като през юни са проведени над 2000 мисии срещу горивни, енергийни и военнопромишлени цели.

Ударите тази седмица включиха рафинерията в Илски в Краснодарски край и рафинерията в Сизран в Самарска област, поразени в нощта на 7 срещу 8 август. От началото на 2025 г. Украйна вече е ударила 21 от 38-те големи руски рафинерии – кампания, което докладът Russia Matters, War Report Card свързва пряко със спада на руския рафиниращ капацитет от около 5.2 млн. барела дневно преди войната до приблизително 3.8 млн. сега.

За съжаление тази кампания за удари в дълбочина не е едностранна. Вицепремиерът и министър на енергетиката на Украйна Денис Шмигал заяви тази седмица, че над 80% от електропроизводствения капацитет на Украйна е унищожен или повреден от руски удари.

Кампания за средни удари

Между тактическата дронова битка по фронтовата линия и ударите в дълбочина срещу руските рафинерии се разгръща все по-важна кампания за средни удари (изолиране на бойното поле). Тя се насочва срещу руската логистика и придвижването на войски на разстояние от 150 до 300 км зад линията. Украински подразделения, използващи самолетни дронове Hornet и Morrigan, прекараха последните месеци в лов на снабдителни камиони по ключови маршрути, захранващи руските формирования, и усилието изглежда носи бойни дивиденти. В оценката си от 7 август Институтът за изследване на войната (ISW) посочва: „Украинската кампания за удари на средни разстояния срещу руския тил, наред с украинското тактическо превъзходство с дронове по фронтовата линия, забавят руското оперативно темпо по цялата фронтова линия.“

Продължаващото унищожаване на камиони, гориво и боеприпаси зад фронтовата линия допринася за забавянето (или спирането) на руското настъпателно темпо по суша. Тези удари подсилват и стратегическия ефект от ударите срещу рафинериите дълбоко в Русия.

Същевременно през последните шест седмици украинските сили за безпилотни системи провеждат кампанията „Изключване на електричеството в Крим“. Тя е насочена срещу електрически подстанции, енергийна инфраструктура и електрозахранващите връзки на Кримския мост, обслужващи окупирания полуостров. В съчетание с ударите по железопътни мостове и инфраструктура за морски дронове на полуострова в началото на август кампанията е част от стратегия за физическа и психологическа изолация на окупирания от Русия Крим.

Към края на юли за един месец са поразени 164 енергийни обекта, включително 10 подстанции, ударени в една нощ във Феодосия, Евпатория, Керч и в близките окупирани части на Херсонска и Луганска област. Ефектът е енергийна криза. Украински източници смятат, че Русия се готви да отстрани оглавяващия окупационната администрация на Крим Сергей Аксьонов през следващите месеци, използвайки го като изкупителна жертва за криза, предизвикана от самия Путин.

Война по суша

Наземната война остава изнурително, но динамично противоборство, което продължава да благоприятства украинската отбрана. Териториалните придобивки на Русия за четирите седмици до 4 август възлизат на между 13 и 24 квадратни мили в зависимост от това дали се използват данните на DeepState или картографирането на ISW.

Основното усилие на Русия остава насочено към Покровск и Добропиля. Именно тук руските сухопътни сили изглежда продължават опита си да обкръжат „Крепостния пояс“ в Източна Украйна.

Украинска командна структура

Командната структура на Украйна претърпя нови промени тази седмица. Генерал Михайло Драпатий, назначен за командващ Въоръжените сили на Украйна в края на юли, определи на 6 август за свой заместник генерал Сергий Собко – 42-годишен герой на Украйна, ръководил териториалната отбрана на Киев през 2022 г. Собко досега командваше 11-ти армейски корпус, а назначението му беше приветствано от видни украински военни коментатори като знак за реална реформа.

Разместване в Русия

На 5 август руският президент Путин обяви значително разместване във висшето военно ръководство на Русия – част от това, което Кремъл описва като усъвършенстване на структурата на Министерството на отбраната вследствие уроците от войната. Генерал-полковник Денис Лямин оглави руските сили за безпилотни системи. Генерал-полковник Андрей Иванаев поема групировката „Център“, натоварена със завземането на цялата източна част на Донецка област, а генерал-лейтенант Пьотр Болгарев поема групировката „Изток“.

Разместването може би най-добре се разчита като желание на Путин да влее нови идеи и енергия във войната си срещу Украйна, като същевременно изпраща послание, че „отговорните за атаките срещу Русия“ биват отстранявани. Едва ли някоя от тези кадрови промени ще доведе до съществена промяна в ефективността на руските въоръжени сили. Основната стратегия на руската война срещу Украйна е толкова лоша, а военната ефективност на Украйна продължава да се подобрява, че тези военни ръководители трудно биха могли да променят ситуацията.

Оценка за Украйна

Русия продължава да се изправя пред тежка стратегическа дилема в черноморския театър – дилема, която нощните ѝ ракетни удари по украинските градове едва ли ще решат. Крим е основата на руската стратегия за Украйна от 2014 г. насам, приютявайки Черноморския флот, мрежи за противовъздушна отбрана и логистичен възел, захранващ целия южен фронт.

Интегрираната украинска кампания през 2026 г. – изключване на електрозахранването на Крим, удари по мостовете, транспортната и дроновата инфраструктура на полуострова и лов на корабоплаването в Азовско и Черно море – превърна южната основа на Русия в стратегическа уязвимост. Крим сега привлича повече средства за противовъздушна отбрана и военноморски активи точно в момента, в който украинските удари на далечни разстояния във вътрешността на Русия – срещу рафинерии, енергийна инфраструктура и производствени центрове – изискват същите тези активи на север.

Русия не може да защити адекватно и двете, без да поеме по-голям риск другаде. Президентът на Украйна коментира именно на тази руска дилема: „Руснаците концентрираха три пръстена противовъздушна отбрана около Москва. За да създадат такъв силен защитен щит, им се наложи да изтеглят всичките си системи за ПВО от всяко кътче на огромната си територия.“

Това е жестоката сметка и логика зад тазседмичното разместване в руското военно ръководство. Дилемата на Путин ще става все по-остра, докато украинските ударни сили продължават да разширяват обхвата и капацитета си. Крим и руската вътрешност вече не са отделни проблеми, които руските плановици да решават последователно. За украинците те са единен, обединен набор от цели.

В някакъв момент в близко бъдеще Путин ще трябва да вземе трудни стратегически решения за разпределението на военните сили и усилия.

Тихият океан

Тайван репетира за война

Тайванското учение „Хан Куан“ се провежда в периода 5–14 август. Дейността включва мобилизиране на около 20 000 резервисти наред с действащи части и провеждане на едновременни събития във всеки град.

Интересна дейност се проведе вечерта на 5 август, когато президентът Уилям Лай Чин-тъ беше преместен с бронетранспортьор от Президентската канцелария в укрепен команден център – репетиция за приемственост на управлението. „Обезглавяващите“ операции са част от китайската военна доктрина и това е сценарий, за който Тайван се подготвя още от епохата на Чан Кайшъ. Неотдавнашните обезглавяващи удари срещу иранското ръководство и руските опити за убийство на украинския президент придават допълнителна актуалност на тайванската подготовка.

Ученията нарастваха по сложност през цялата седмица. На 7 август войските репетираха отбраната на новия мост Дандзян близо до Тайпе – потенциален подстъп към столицата за десант откъм плажовете. Други учения симулираха преустройството на граждански фабрики за военновременно производство на въоръжение. На 8 август президентът Лай се качи на бърз ракетен катер край Гаосюн, за да ръководи симулиран брегови удар срещу условен десантен състав. За първи път в ученията бяха използвани и разузнавателни и баражиращи дронове.

Крайбрежните острови на Тайван също бяха включени в учението. Тайванската армия проведе разгръщане към един от външните острови като част от тазгодишните учения. Това е показателно послание от тайванското правителство за готовността му да защитава територия, където всяко китайско действие, различно от пълномащабна инвазия, е най-вероятно да започне.

Бюджет на Тайван

Тайванският кабинет трябва да одобри бюджета за следващата година на 20 август, като разходите за отбрана по счетоводната методология на НАТО се очаква за първи път да надхвърлят 1 трлн. нови тайвански долара. Това е над 34 млрд. щ.д. и включва допълнителен специален бюджет от 240 млрд. нови тайвански долара за изтребители и разработени в страната безекипажни системи.

Тази седмица бяха публикувани и данните за набирането и задържането на военнослужещи. Тайванските въоръжени сили надхвърлиха целта си за набиране за 2025 г. с над 17%, а задържането се повиши от 82 на 87%. Това е добър резултат и подсказва, че усещането за неотложност, демонстрирано в тазседмичните военни учения, започва да се превръща в институционална устойчивост.

„Отбрана на Япония“ 2026

Японският кабинет одобри Бялата книга за отбраната за 2026 г. на 4 август. В нея Китай е описан като „безпрецедентно и най-голямо стратегическо предизвикателство“ за Япония.

Основната ѝ оценка е, че китайският военен обхват се разширява далеч отвъд Първата островна верига към по-широкия Тихи океан. Докладът отбелязва, че китайски военни самолети са навлизали във въздушното пространство около Тайван над 3700 пъти през изминалата година – спрямо под хиляда през 2021 г., – а военноморските излизания около Тайван са се увеличили до около 2600.

За първи път документът описва разходите за отбрана като двигател на икономическия растеж, а не като чист разход за националния бюджет. Това послание е в съзвучие със стратегическата разходна програма на премиера Такаичи. То извежда японските разходи за отбрана на 2% от БВП по-рано от първоначално планираното. Реакцията на Пекин беше предвидима: говорител на Министерството на отбраната обвини Токио, че нагнетява заплахи, за да оправдае ремилитаризация, а Министерството на външните работи внесе официален протест на 5 август, докато държавните медии определиха констатациите на документа като „изкривени“.

Натискът около Тайван продължава

Китайската военна активност около Тайван тази седмица продължи модела на непрекъснат натиск. Според най-новата оценка на Американския предприемачески институт и Института за изследване на войната през юли КНОА (китайската народноосвободителна армия) е извършила 190 навлизания през средната линия и в зоната за идентификация на ПВО (ADIZ). Това е по-малко от половината от пиковите нива, отчетени през юли 2024 и 2025 г.

Патрулите на китайската брегова охрана около архипелага Кинмън продължиха, а тайванската брегова охрана прогони кораб на китайската Администрация за морска безопасност, който навлезе в зона с ограничен достъп край острова на 16 юли. От американска страна бреговите охрани на САЩ и Тайван оповестиха първия си потвърден съвместен патрул в тайвански води на 28 юли.

Най-новата оценка на анализатора Тристан Тан по този въпрос гласи: „Броят на корабите на ВМС на КНОА, засечени около Тайван, също беше по-малък, отколкото през юли 2025 г. Показателно е, че макар юли обикновено да се смята за пиков период в годишния тренировъчен цикъл на КНОА, самолетната активност надхвърли 30 излитания само в един ден, в сравнение с шест дни през юли 2024 г. и седем дни през юли 2025 г. За сметка на това военноморската активност беше относително стабилна: над 10 кораба на ВМС на КНОА бяха засечени в четири дни през юли 2024 г., четири дни през юли 2025 г. и три дни през юли 2026 г.