Преди срещата Тръмп-Си: нов удар по чип амбициите на Китай

В навечерието на срещата между американския президент Доналд Тръмп и китайския му колега Си Дзинпин – насрочена за 14 и 15 май 2026 г. в Пекин – първата и втората икономики в света, и най-големи идеологически противници, „наддават“ конкурентни предимства, които да използват при преговорите следващия месец.

Миналата седмица администрацията на Тръмп засили контрола върху връзките на Пекин с Техеран, налагайки санкции на една от най-големите частни рафинерии в Китай, Хънли. Финансовият министър Скот Бесент предупреди, че китайските банки може да станат обект на вторични санкции, ако Китай продължи да подкрепя приходите на религиозния режим. Засилвайки напрежението, в понеделник Пекин блокира офертата на Meta Platforms за 2 млрд. щ.д. за стартъпа за изкуствен интелект Manus – най-драстичният му ход досега за задържане на авангардни технологии в рамките на своите граници. Този месец Китай обяви и нови разпоредби наказващи чуждестранни компании, които изнасят веригите си за доставки извън страната или спазват експортния контрол на САЩ. Според американски държавен служител, с това изявление Пекин тества Белия дом доколко е склонен да спазва паузата в търговската война с митата.

Най-пресният удар дойде от Вашингтон на 28 април 2026 г., когато Reuters разкри, че миналата седмица Министерството на търговията на САЩ е наредило на компании за оборудване на чипове да преустановят доставките към Hua Hong, втория по големина производител на полупроводници в Китай.

Американските власти вярват, че в заводите на Hua Hong може да се произвеждат най-сложните чипове на Китай. Сред получателите на писмата вероятно са водещите американски компании за оборудване Lam Research, Applied Materials и KLA, всяка със значителен бизнес на китайския пазар.

След новината акциите на KLA, Lam и Applied паднаха с между 4% и 6%, а акциите на Hua Hong загубиха 3.5% от стойността си във вторник.

През последните години Министерството на търговията ограничи американските компании да доставят оборудване на китайски фабрики, произвеждащи модерни чипове, като част от усилията за опазване на технологичното превъзходство на САЩ при изкуствения интелект (AI, ИИ) на основание националната сигурност. Последните писма продължават тази политика, но биха могли да увеличат напрежението с Китай преди планираната среща между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин в Пекин през май.

Американските доставчици могат да загубят милиарди долари от продажби, особено ако са оборудвали заводи в строеж или такива, които се преоборудват за по-високи технологии. Въпреки че ограниченията могат да забавят китайското производство, Hua Hong може да се опита да замени американските инструменти с такива от други чуждестранни или местни компании.

Министерството е ползвало комуникация, известна като писмо is-informed, позволяващо заобикаляне на дългите процедури по изготвяне на официални правила и бързо налагане на нови лицензионни изисквания на конкретни компании.

Подобни писма бяха изпратени през 2022 г. до Nvidia и AMD, за да се ограничи износът на ИИ чипове. При администрацията на Тръмп тези писма се използват често, макар че ограниченията в тях невинаги се превръщат в постоянни държавни регулации.

Hua Hong Group със 7-нанометров чип

През март Reuters съобщи, че Hua Hong Group е разработила модерни технологии за производство, които могат да се използват за създаване на чипове с ИИ – важна стъпка в усилията на Китай да изгради местна екосистема за полупроводници, способна да поддържа изкуствен интелект и високопроизводителни изчисления и за постигане на технологично превъзходство.

Подразделението Huali Microelectronics е подготвяло производство на 7-нанометров чип в завода си в Шанхай. Ако технологията бъде успешно внедрена в мащаб, Hua Hong ще стане вторият китайски производител на полупроводници, способен да произвежда чипове по 7-nm технология, присъединявайки се към SMIC (Semiconductor Manufacturing International Corporation), най-големият производител на чипове в страната.

Способността да се произвеждат чипове по 7-nm представлява ключов технологичен праг за съвременните компютърни системи. Чиповете, произведени по този метод се използват широко в ускорители за ИИ, усъвършенствани мобилни процесори, хардуер за центрове за данни и високопроизводителни изчислителни системи.

Въпреки че глобалните лидери преминаха към още по-малки производствени процеси като 5-nm и 3-nm, 7-нанометровият чип остава изключително подходящ за работни натоварвания с ИИ и усъвършенствани компютърни приложения. Постигането на тази възможност на местно ниво е стратегически значимо за Китай, тъй като намалява зависимостта от чуждестранни заводи за полупроводници и засилва способността на страната да поддържа своята бързо разрастваща се ИИ индустрия.

Освен към Huali като подразделение на Hua Hong, министерството на търговията на САЩ се е прицелило в две конкретни нейни филиала:

– Fab 6: намира се в Шанхай и според сайта на Huali разполага с 28/22-nm технология.
– 8a: не фигурира на сайта на компанията, смята се, че е в процес на изграждане.

Ролята на Huawei

Според информацията на Reuters, технологичният гигант Huawei Technologies обединява сили с Hua Hong за разработването на 7-nm производствена технология. Това партньорство е поредното доказателство за ключовата роля на Huawei в стратегията на Китай за постигане на самодостатъчност при полупроводниците – сектор, в който компанията се оказа изолирана от западните доставчици и партньори вследствие на американските санкции.

Откакто попадна под рестрикции, Huawei инвестира мащабни ресурси в изграждането на изцяло местна верига за доставки. Компанията активно си сътрудничи с дизайнери на чипове, производствени заводи (леярни) и производители на специализирано оборудване в цял Китай. Тези партньорства са жизненоважни за стремежа на Пекин да създаде интегрирана екосистема, която позволява проектирането, производството и внедряването на авангардни процесори без критична зависимост от чужди технологии.

Въпреки присъствието си в „черния списък“ на САЩ, Huawei планира стратегическо преместване на част от производството на своите AI чипове от SMIC към Hua Hong. Важен етап в този процес е дейността на дъщерното дружество Huali, чиято разработка на 7-nm чипове стартира миналата година с подкрепата на финансираната от Huawei компания SiCarrier в завода ѝ в Шенжен. Поставената цел е амбициозна: до края на 2026 г. да бъде постигнат производствен капацитет от няколко хиляди 7-nm пластини месечно.

Тестово производство

Изследователската и развойна дейност по 7-nm процес започва през 2025 г. във Fab 6, най-модерният завод за полупроводници на Hua Hong, разположен в Шанхай. Очаква се съоръжението да започне с относително скромна продукция, произвеждайки няколко хиляди силициеви пластини на месец до края на годината, като се очаква капацитетът да се увеличава постепенно с усъвършенстването на производствените процеси.

Съобщава се, че китайският разработчик на графични процесори Biren Technology вече е използвал новата производствена линия за tape-out – етапът, в който дизайнът на чипа е финализиран и превърнат във физически прототип преди масовото производство. Разработката е особено значима за Biren, която загуби достъп до чуждестранни производствени услуги, след като беше включена в черен списък за търговия на САЩ през 2023 г. Този ход принуди компанията да спре да използва производствени услуги от Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC), най-големия производител на чипове в света.

Така достъпът до местен производствен капацитет предоставя на китайските дизайнери на чипове алтернативен път за извеждане на модерни процесори на пазара. Местната екосистема за оборудване се заражда, подкрепяйки напредъка сред китайските производители на оборудване за полупроводници.

Технологични ограничения

Индустрията за полупроводници в Китай продължава да се сблъсква с големи технологични пречки въпреки този напредък. Най-сложните литографски системи, необходими за най-модерните чипове в света, се произвеждат от ASML в Нидерландия. Тези машини за екстремна ултравиолетова литография (EUV) позволяват на производителите на чипове да създават процесори по авангардни нодове като 5-nm и 3-nm.

Китайските компании в момента нямат достъп до EUV технология поради експортен контрол.

Вместо това китайските заводи разчитат на по-старо оборудване за дълбока ултравиолетова литография (DUV), използвайки сложни техники за многократно структуриране (multi-patterning). Макар и технически осъществим, този метод може значително да намали производствената ефективност и добива на чипове.

Според анализатори, SMIC използва такива техники за производство на 7-nm чипове, въпреки че сполучливите – делът на използваемите чипове, произведени от всяка пластина – остават относително ниски, тоест има голям процент брак. Остава обаче неясно как Hua Hong е постигнала 7-nm, какво оборудване е използвано и колко ефективен ще бъде процесът в мащаб.

Финансова подкрепа и индустриална консолидация

Настъплението към производството на модерни чипове е подкрепено от значителни инвестиции. През декември 2025 г. Hua Hong Semiconductor обяви планове за придобиване на контролен пакет акции в Huali Microelectronics и набиране на 7.56 млрд. юана (1.10 млрд. щ.д.) за подкрепа на изследванията, разработването и технологичната модернизация на завода. Този ход е част от по-широки усилия на китайските компании за полупроводници за консолидиране на ресурси и ускоряване на напредъка към модерни производствени възможности.

Понастоящем Hua Hong Group управлява седем завода за производство на полупроводници. Fab 6, където се разработва новата 7-nm технология е нейната най-модерна база и в момента произвежда логически чипове по 22-nm и 28-nm възли. Друг завод, Fab 5, се фокусира върху зрели технологии между 40-nm и 55-nm, които се използват широко в автомобилната електроника, индустриалните системи и потребителските устройства.

Въпреки че Вашингтон облекчи някои експортни контроли през последните месеци – позволявайки на компании като Nvidia да продават определени ИИ чипове на китайски клиенти – Пекин продължи да насърчава местните компании да приемат собствени технологии за полупроводници.

Въпреки пробива, индустрията за полупроводници в Китай все още е изправена пред дълъг път до изравняване с глобалните лидери. Компании като TSMC и Samsung произвеждат чипове при много по-малки технологични нодове и в значително по-големи обеми, подкрепени от десетилетия технологичен опит и достъп до най-модерното оборудване в света.

Въпреки това появата на втори китайски производител, способен да произвежда 7-nm чипове, предполага, че екосистемата за полупроводници на Китай постепенно се засилва. За Пекин стратегическата цел не е непременно незабавното надминаване на глобалните лидери, а гарантирането, че критичните технологии – особено тези, необходими за ИИ, телекомуникации и национална сигурност – могат да бъдат произвеждани на местно ниво, ако геополитическото напрежение наруши глобалните вериги за доставки.