Сънища солени
Морето ме привиква във съня,
разля се във очите ми – солено.
Помисли ги за бряг и там се спря,
придавайки им вид на насълзени.
Морето се прокрадва във нощта,
в сърцето ми пристанище усети
и тихо там се сгуши в тъмнина –
със пулса му вълните си заплете.
На сън видях заспалата луна,
положила умора над водата,
разляла свойта сребърна следа,
на пясъка оставила мечтата.
