Есенно настроение
Потъвам бавно в есенна мъгла…
Тъй тихо е, че аз се притеснявам
с дъха си да не наруша
хармонията… Нищичко не правя!
Дори не падат златните листа,
поели всяка слънчева усмивка…
Май искат да се кипрят все така
по клоните, без нужда от почивка!
Пътеката ме кани да вървя
напред спокойно, мълком да попивам
мига на красота и тишина.
И без значение къде отивам…
И само птичка лятна, заблудена
от слънцето, започва нежна песен…
Като я видя ще ѝ обясня,
че тук е веч вълшебницата есен!
