Марко Рубио: Искаме Европа да бъде силна (пълен текст)

Предлагаме ви пълен текст на речта на американския държавен секретар Марко Рубио по време на Мюнхенската конференция по сигурността, хотел „Байеришер Хоф, Мюнхен, Германия, 14 февруари 2026 г.

* * *

Благодаря ви много. Събираме се днес като членове на един исторически съюз — съюз, който спаси и промени света. Когато тази конференция започна през 1963 г., тя се провеждаше в държава — всъщност на континент — разделен помежду себе си. Линията между комунизма и свободата минаваше през сърцето на Германия. Първите бодливи огради на Берлинската стена бяха издигнати само две години по-рано.

А само месеци преди първата конференция, преди нашите предшественици да се срещнат тук, в Мюнхен, Кубинската ракетна криза беше довела света до ръба на ядрено унищожение. Докато Втората световна война все още беше жива в паметта както на американците, така и на европейците, ние се изправихме пред нова глобална катастрофа — с потенциал за разрушение от нов тип, по-апокалиптично и окончателно от всичко познато досега в историята на човечеството.

По време на онази първа среща съветският комунизъм беше в настъпление. Хиляди години западна цивилизация висяха на косъм. Победата далеч не беше сигурна. Но ние бяхме водени от обща цел. Обединяваше ни не само това, срещу което се борехме, а и онова, за което се борехме. И заедно Европа и Америка надделяха, а един континент беше възстановен. Нашите народи просперираха. С времето Източният и Западният блок се обединиха отново. Една цивилизация отново стана цялостна.

Онази печално известна стена, която разцепи тази нация на две, падна — и с нея една зла империя — и Изтокът и Западът отново станаха едно. Но еуфорията от тази победа ни доведе до опасна заблуда: че сме навлезли в „края на историята“; че всяка нация ще стане либерална демокрация; че връзките, създадени чрез търговията, ще заменят националната идентичност; че „глобалният ред, основан на правила“ — често употребяван израз — ще измести националния интерес; и че ще живеем в свят без граници, в който всеки е гражданин на света.

Това беше наивна идея, която пренебрегна човешката природа и уроците от над 5000 години писана история. И тя ни струва скъпо. В тази заблуда възприехме догматична визия за свободна и неограничена търговия, докато някои държави защитаваха икономиките си и субсидираха компаниите си, за да подбиват систематично нашите — затваряйки нашите предприятия, деиндустриализирайки цели региони, изнасяйки милиони работни места в чужбина и предавайки контрола върху критичните ни вериги за доставки на противници и съперници.

Все по-често прехвърляхме суверенитета си към международни институции, докато много държави инвестираха в масивни социални системи за сметка на способността си да се защитават. Това се случваше, докато други страни осъществяваха най-бързото въоръжаване в човешката история и не се колебаеха да използват твърда сила в защита на собствените си интереси. В името на климатичен култ си наложихме енергийни политики, които обедняват нашите народи, докато конкурентите ни използват нефт, въглища и природен газ — не само за да захранват икономиките си, но и като инструмент за натиск срещу нас.

В стремежа към свят без граници отворихме вратите си за безпрецедентна вълна от масова миграция, която заплашва сплотеността на обществата ни, приемствеността на културата ни и бъдещето на нашите народи. Направихме тези грешки заедно и сега заедно дължим на народите си да се изправим пред фактите и да продължим напред, с цел да се възстановим.

Под ръководството на президента Доналд Тръмп САЩ отново ще поемат задачата за обновление и възстановяване, водени от визия за бъдеще, толкова гордо, суверенно и жизнено, колкото е нашето минало. И макар да сме готови при необходимост да направим това сами, нашето предпочитание и надежда е да го направим заедно с вас — нашите приятели тук, в Европа.

САЩ и Европа принадлежат едни на други. Америка беше основана преди 250 години, но корените ѝ започват тук, на този континент. Човекът, който се установи и изгради нацията, в която съм роден, пристигна на нашите брегове, носейки спомените, традициите и християнската вяра на своите предци като свещено наследство — неразрушима връзка между Стария и Новия свят.

Ние сме част от една цивилизация — западната цивилизация. Свързани сме от най-дълбоките връзки, които народите могат да споделят, изковани от векове обща история, християнска вяра, култура, наследство, език, произход и жертвите, които предците ни са дали за общата цивилизация, на която сме наследници.

Затова ние, американците, понякога звучим директно и настойчиво в своите съвети. Затова президентът Тръмп изисква сериозност и взаимност от нашите приятели в Европа. Причината е проста: ние се грижим дълбоко — за вашето и своето бъдеще. Ако понякога не сме съгласни, това произтича от дълбоката ни загриженост за Европа, с която сме свързани не само икономически и военно, но и духовно и културно. Искаме Европа да бъде силна. Вярваме, че тя трябва да оцелее, защото двете големи войни на миналия век ни напомнят, че съдбата ни винаги ще бъде преплетена.

Националната сигурност — темата на тази конференция — не е само въпрос на технически детайли като военни бюджети и разполагане на сили. Основният въпрос е: какво точно защитаваме? Армиите не воюват за абстракции. Те воюват за народ, за нация, за начин на живот. Това защитаваме — велика цивилизация, която има всички основания да се гордее с миналото си и да гледа уверено към бъдещето си.

Тук, в Европа, се родиха идеите, посяли семената на свободата, променили света. Тук възникнаха върховенството на закона, университетите и научната революция. Този континент даде гения на Моцарт и Бетовен, на Данте и Шекспир, на Микеланджело и Да Винчи, на Бийтълс и Ролинг Стоунс. Сводовете на Сикстинската капела и кулите на катедралата в Кьолн свидетелстват не само за величието на нашето минало, но и за чудесата, които могат да ни очакват — ако сме горди със своето общо наследство.

Деиндустриализацията не беше неизбежна. Тя беше съзнателен политически избор. Масовата миграция не е страничен въпрос — тя е криза, която преобразява и дестабилизира западните общества. Заедно можем да реиндустриализираме икономиките си, да възстановим отбранителните си способности и да изградим нов западен век — чрез космически технологии, изкуствен интелект, индустриална автоматизация и устойчиви вериги за доставки.

Но трябва да възстановим и контрола върху националните си граници. Контролът върху това кой и колко хора влизат в страните ни не е ксенофобия — той е основен акт на национален суверенитет.

Не трябва да поставяме така наречения глобален ред над жизнените интереси на нашите народи. Международните институции трябва да бъдат реформирани. Например ООН има потенциал, но в ключови кризи — от Газа до Украйна — тя не предложи решения. Американското лидерство изигра решаваща роля. Светът не е съвършен и не можем да позволим на онези, които нарушават международното право, да се прикриват зад него.

Това е пътят, по който Съединените щати поемат под ръководството на президента Тръмп. Път, по който каним Европа да върви с нас. Искаме силни съюзници — горди със своята култура и способни да се защитават. Не търсим разделение, а обновяване на приятелството и възраждане на най-великата цивилизация в човешката история.

В епоха, в която заглавията говорят за края на трансатлантическата ера, нека бъде ясно: това не е нашата цел. За нас, американците, домът ни може да е в Западното полукълбо, но винаги ще бъдем деца на Европа.

Преди 250 години моите предци са живели в Италия и Испания. Те не биха могли да си представят, че техен потомък ще се върне тук като главен дипломат на САЩ. Но ето ме — живо доказателство, че историите и съдбите ни са свързани.

Заедно възстановихме континент, разрушен от две световни войни. Заедно победихме съветския комунизъм. Били сме противници, помирявали сме се, воювали сме рамо до рамо от Капьонг до Кандахар.

Днес Америка чертае път към нов век на просперитет — и иска отново да върви по него заедно с вас. С Европа, горда със своето наследство. С Европа, която има волята и средствата да се защитава. Миналото е зад нас. Бъдещето е неизбежно. А общата ни съдба ни очаква. Благодаря ви.

Въпрос: Г-н държавен секретар, вчера и днес основната тема е войната в Украйна. Мнозина смятат, че Русия печели време и не проявява готовност за компромис. Каква е вашата оценка?

Марко Рубио: Добрата новина е, че въпросите, които трябва да бъдат решени, са по-ясно очертани. Лошата — че това са най-трудните въпроси. Не знаем дали Русия е сериозна в намерението си да прекрати войната. Ще продължим да проверяваме това. Междувременно санкциите продължават, подкрепата за Украйна продължава, разговорите продължават. Целта ни е справедливо и устойчиво споразумение.

Въпрос: Следващият говорител е външният министър на Китай. Очаква се среща между президентите Тръмп и Си Дзинпин. Възможна ли е сделка с Китай?

Марко Рубио: Двете най-големи икономики в света имат задължение да общуват. Ще има разногласия — националните ни интереси не винаги съвпадат. Целта на дипломацията е да управлява тези различия мирно. Там, където интересите ни съвпадат, можем да работим заедно. Но никога за сметка на националния ни интерес. Това важи както за нас, така и за Китай.