Проникването в Капитолия: удар срещу демокрацията или брилянтно активно мероприятие?

Това събитие е знаменателно за Западната цивилизация и е обявяване на война между дясно консервативните сили и левичарите неомарксисти в САЩ

Нека погледнем истината в очите. Това, което се случи в Капитолия на 6 януари 2021 г., беше една постановка, спретната от левичарските мозъчни тръстове. Кметството на града, което е в ръцете на неомарксистите, нарочно отслаби охраната на Капитолия.

Много добре си спомняме, как по време на големите летни размирици във Вашингтон, организирани от BLM, охраната на Капитолия беше радикално засилена. А на 6 януари положението беше коренно различно, охраната беше обичайна, въпреки, че се беше събрала огромна маса от хора и се знаеше, накъде се насочват.

След отстъплението на малобройните полицейски части беше повикано подкрепление, разбира се твърде късно. Междувременно на всички левичарски щурмоваци от Антифа и BLM беше разпоредено да си стоят в къщи. Нито един от тях не се мяркаше. Чудно, нали! А същевременно сред привържениците на Тръмп бяха пуснати емисари, които да насъскват тълпата. Съвсем логично впоследствие бяха „намерени“ две „взривни устройства“! и няколко „оръжия“…

По същество това беше едно класическо „активно мероприятие“, организирано в познатия стил на тоталитарните (леви!) структури.

Какво се целеше?

На първо място, да се представят „тръмпистите“ като варвари и „фашисти“, които искат да завземат властта в САЩ, да ликвидират демокрацията и да въведат диктатура, т.е. да се потвърди публично тезата на левичарите неомарксисти, с която месеци наред облъчваха обществото през своите медии.

Да се вбие клин вътре в Републиканската партия и между самите редови привърженици, като се дискредитира Тръмп и се стесни електоралната му база, както и влиянието му в партията.

Същевременно да се очернят президента и привържениците в международен план и да се насърчат неомарксистките движения в Западния свят, в борбата им срещу „крайната десница“ и „фашизма“.

Всички са шокирани и се питат, как беше възможно това. Всъщност всичко е в реда на нещата.

Последните 100 години от историята нагледно ни показват пълната безпомощност на десните демократични структури пред „активните мероприятия“ на тоталитарните режими/идеологии. Да си спомним, как Ленин, Хитлер и Сталин манипулираха западните интелектуалци. Ленин
презрително ги наричаше „полезни идиоти“. Сталин успешно манипулираше няколко години наред лидерите на Съюзниците: самодоволния Рузвелт и старата лисица Чърчил.

През това време съветските тайни служби организираха в САЩ и западните страни най-голямата шпионска мрежа за всички времена. Сталин внедри в Държавния департамент и в близкото обкръжение на Рузвелт, повече от 200 агенти, най-вече чрез Комунистическата партия на САЩ. За две години съветската агентура открадна пълната научна и технологична документация за най-пазената тайна: атомната бомба.

Уви, всичко това отдавна е забравено, а освен това никога не е било известно в подробности на широката американска общественост. Разсекретяването на програмата „Венона“ през 90-те години на 20-и век, беше твърде късно и не предизвика особен интерес. Американците отдавна са забравили (а и никога не са го знаели напълно), на какво са способни комунистите, респ. марксистите.

Това обяснява и странното поведение на привържениците на президента Тръмп. Те не разбираха идейната същност на неомарксизма и неговия инструментариум за завземане на властта. Затова и не можаха да прочистят ключовите постове в администрацията от привържениците на демократите, най-вече крайни левичари, назначени там през осемте години от мандата на Обама.

Оказа се, че такива хора има не само в администрацията, но и в секретните служби и дори в най-близкото обкръжение на президента. Републиканците проспаха цяла година, през която левичарите неомарксисти необезпокоявани, създадоха безупречна организация за изборни измами. Те знаеха много добре, че изборната система е беззащитна пред такива вмешателства, по простата причина,
че много, много отдавна не е имало значителни случаи на изборни машинации.

Тук огромна и решаваща финансова, технологична и логистична подкрепа оказаха глобалните корпорации и техните подразделения*. Тези корпорации по всякакъв начин съдействаха на демократите/левичарите и на „дълбоката държава“ за тяхната изборна победа, защото очакваха щедра възвръщаемост.

Това се очаква да стане чрез отварянето отново на китайския пазар и на новите огромни (за трилиони долари и десетки години напред) „зелени“ пазари.

Брилянтна операция, която може да има дългосрочни последици

Президентът Тръмп и привържениците му бяха потресени и шокирани. Затова и не успяха да реагират по най-адекватния начин. Наглостта на измамите им дойде като гръм от ясно небе.

Подобен удар получил навремето и Чърчил, когато разбрал, че „чичо Джо“ (Сталин) го е измамил като последен глупак в пазарлъците по повод съдбата на Европа. Обаче опитният политик успява да преодолее удара, да осмисли ситуацията и да отвърне с контраудар.

Ако дясно консервативните сили в САЩ не направят важни изводи и не се постараят да вникнат в същността на лявата марксистка стратегия и тактика за овладяване на властта, битката на този етап може да бъде загубена.

След като „решиха“ изборите, левичарите нанесоха и последния си удар: „активното мероприятие“ от 6 януари.

Всъщност това събитие е знаменателно за Западната цивилизация. Символично беше обявена Войната. Войната между дясно консервативните сили и левичарите неомарксисти в САЩ. Войната, която ще реши бъдещето не само на Западния свят, но и на Света, какъвто го познаваме. Ще реши дали в бъдещето ще живеем в Новия свят на неомарксистите. Светът на постхуманизма, на еднополовите и еднакви хора, които щели да прекарват живота си в забавления и игри, а всичко останало ще се осигурява от „машините“.

* Манипулациите бяха извършени на много високо професионално ниво, при изключителна организация. Машините бяха манипулирани софтуерно и/или мануално, но при всички случаи междинните резултати и вредителския софтуер бяха изтрити тутакси, след като машините дадоха крайните резултати (или малко преди това). По този начин не останаха доказателства за измамите, колкото и да се преброяваха (ръчно) крайните резултати.
Освен това, така и не се разбра, дали е извършвано изобщо някакво разследване от компетентни органи по повод съмненията за изборни измами, или жалбите са отивали направо в съда, придружени само от косвени доказателства (вкл. свидетелски показания). Така или иначе конкретни, неопровержими факти липсват.
Остава само шокиращата статистика, във връзка със случаи на гласуване по пощата в ключовите щати (стотици хиляди бюлетини, получени по пощата са обработени за няколко часа, явление физически невъзможно и нямащо аналози в практиката).
Стана ясно, че в много (ако не и повечето) секции в ключовите щати, не е извършвана идентификация на подписите на подателите. Също така, не се разбра, как се разреши въпросът относно съмненията за гласуване на „мъртви души“. Много въпроси без отговор. Дори и истината да излезе наяве, ще бъде твърде късно.

Александър Тацов

е по специалност инженер. Работил е в Технически университет - София, а понастоящем в частния технологичен бизнес. От години се занимава с изследвания в областта на политическото, научното и идейното обществено развитие, в обхвата на писаната история.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button