Поредният опит за джендър пробив у нас

Този път ударът е насочен в самия фундамент на обществото: децата

От два дена в медиите, някак срамежливо, се съобщава отново за скандал, свързан с неомарксисткия натиск срещу обществото. И отново става въпрос за акция на ЛГБТ групировка, ударния отряд на неомарксизма. Този път акцията се е провела в Пловдив.

Става въпрос за описваната вече в медиите скандална книжка за деца от 3 (!!!) до 6 години, с герои хомосексуални/еднополови двойки, издадена с финансовата помощ на неомарксистки финансови донори. Книжката е била официално представена на 27 май 2021 г. в Пловдив от група хомосексуалисти пред „родители и деца“ (!).

Тези хора (изобщо ЛГБТ) са супер финансирани, а и силно озлобени към обществото, където в миналото дълго време са били маргинализирани и дори преследвани…

Подобни маргинализирани групи от малцинства станаха, в резултат на гениалното хрумване на Херберт Маркузе, новият субект на Революцията вместо обуржоазилата се работническа класа…

Става ясно, във връзка със случая, че някои медии са подготвени и мотивирани (финансово?). Коментарите са неясни и повечето представят хомосексуалистите като жертви. Говори се за представяне в „книжарница“ или в „Радио Пловдив“. Споменава се за нападение на свирепи „футболни фенове“ и т.н.

При всички положения е видно, че се следва пъклен план. Това е втората акция за две седмици. Най-вероятно неизвестен мозъчен център ръководи операциите. Тества се положението в областни градове (предишната акция беше в Бургас), може би, като генерална репетиция за столицата.

Посегателство върху децата

В случая застрашителното е, че се посяга на децата – бъдещето на обществото.

За неомарксистите, децата са главното бойно поле на Революцията. Индоктринирането на децата в колкото се може по-ранна възраст ще гарантира създаване на поколения от убедени и фанатизирани активисти на неомарксисткото движение. Това е победоносна стратегия. Виждаме резултатите ѝ в САЩ. Училищата, колежите и университетите бълват ежегодно нови и нови тълпи индоктринирани деца и младежи. Мнозина от тях овладяват медии, институции и политически движения. Някои стават учители и професори и индоктринират в левичарската идеологии нови ученици и студенти. Кръгът се затваря и обществото е обречено, то губи бъдещето си.

Много важен етап в индоктринирането на децата и младежите е сексуалното възпитание още от невръстна възраст. Целта на детското сексуално възпитание изобщо не е свързана с добруването на децата. То има за цел от ранни детски години, още преди настъпването на пубертета, да ги накара да мислят за сексуални взаимоотношения и, ако е възможно, да ги осъщесвяват.

По този начин децата ще получат психологически травми, които в бъдеще ще ги демотивират от създаване на семейства и ще ги подтикнат към пренебрегване на обществения морал (всичко е позволено, не бива да има задръжки в сексуалните забавления), като паралелно ще се внушава прогресивната роля на ЛГБТ в Новото общество и ще се пропагандира „нетипичната сексуалност“, както и освобождаване от „гнета на родителите“, „от гнета на майчинството“ и т.н.

По този начин ще се осъществи древната мечта на марксистите и всякакви други левичари – унищожаването (деконструкция) на „буржоазния морал и семейство“ и изграждането на Прекрасния Нов свят, най-вече от сегашните деца – бъдещите борци за Прогреса, ръководени от идеите на Неомарксизма.

Пример за ранно сексуално образование във Великобритания е историята на Лина Хотнишка.

Друг пример е виждането на Световната здравна организация (СЗО) – ръководена в момента от член на марксистка терористична групировка от Етиопия – за грижата за възпитанието на децата.

• От раждането до 4-годишна възраст:
– информиране на децата за „наслаждението и удоволствието, когато докосват тялото си, ранна детска мастурбация;
– информиране на децата за „правото да изследват половата си идентичност“;
– „приемане на различните начини за поява на дете в семейството“;
– осъзнаване, че взаимоотношенията са „разнообразни“.

• От 4 до 6 години:
– децата трябва да „консолидират половата си идентичност“;
– трябва да бъдат информирани за „различните концепции за семейство“;
– трябва да приемат „многообразието“.

• От 6 до 9 години:
– децата трябва да бъдат информирани за „изборите за родителството и бременността, безплодието, осиновяването, основната идея на контрацепцията (възможно е да планираш и да вземаш решения за семейството си)“;
– „различни методи на контрацепция“;
– да получат информация за „наслаждението и удоволствието, когато докосват собственото си тяло (мастурбация/самостимулиране)“;
– да научат „сексуалните права на децата“.

• От 9 до 12 години:
– децата трябва да имат „разбиране и приемане на промените и разликите в телата (размер и форма на пениса, гърдите и вулвата могат да варират съществено)“;
– „да научат за различните типове контрацепция и тяхната употреба; митове за контрацепцията“;
– да придобият умения за „ефективното използване на презервативи и контрацептиви в бъдеще“;
– да бъдат информирани за „първото сексуално преживяване, половата ориентация, сексуалното поведение на младите хора (изменчивостта на сексуалното поведение), разликите между половата идентичност и биологичния пол и удоволствие, мастурбация, оргазъм“;
– да имат способността да „вземат съзнателно решение да имат ли сексуални преживявания или не“;
– да приемат, да уважават и да разбират „разнообразието в сексуалността и сексуалната ориентация“.

Тук се прави намек и за различни сексуални перверзии, като инцеста и педофилията. За това пишат подробно и видният теоретик на джендър идеологията Джудит Бърлър и други представителки на левичарския феминизъм – Люс Иригаре, Моник Витиг и други.

Джендър идеологията в България

Да не забравяме, че в България има десетки ударно финансирани джендър НПО, които със зъби и нокти се стараят да се доберат до възпитанието на децата и младежите в детските градини, училищата и университетите. Вече извоюваха, в продължение на 10 години, пакет от 10 законa за децата, които им дават отлични стартови позиции за индоктринация на децата в новата идеология, както това върви от десетилетия на Запад, особено в САЩ, а също и във Великобритания. Оказва се огромен натиск върху администрацията за ратифициране на т.нар. Истанбулска конвенция.

Да не забравяме, че вече от три години в Софийския университет (СУ) – където левичарите вече изгониха един „неправилен“ професор – върви магистърски курс по джендър. Той се води във факултета по славянски филологии, който подготвя предимно учители.

Схващате ли? От тази година или догодина започва масово пенсиониране на учителите в България. Дотогава ще е излязъл първият випуск учители, магистри в областта на джендър идеологията, т.е. лица, в по-големия си брой индоктринирани в ценностите на неомарксизма. По-голямата част ще станат учители, а някои преподаватели в университети, където ще индоктринират студентите си в новата идеология и т.н.

Т.е., ще се повтори ситуацията отпреди 30 години в САЩ, където индоктринацията на децата и младежите решително наклони везните към победа на неомарксизма, както стана и на последните избори там.

По всичко личи, че нашето общество ще бъде разрушено по известния метод „бавно сваряване на жабата“. Процесът започна още преди 10 години, като бавно и неумолимо се развива, подпомаган с ОГРОМНИ финансови средства, с които се купуват съвести, администрации и партии.

В България вече успешно се консолидира пролевичарска, пета колона, в лицето на т.нар. „модерна градска левица“. Тя се утвърди, като крупен бенефициер на средства от левичарски донори. Ръководството ѝ, в голямата си част е рекрутирано от внуци и близки роднини на АБпФК (активни борци срещу фашизма и капитализма). Засега те избягват широко да афишират левичарски политики, но не е тайна, че подкрепят ратификация на Истанбулската конвенция и законите за децата.

Положението в България се усложнява и поради наличието на силна проруска пета колона, съставена от внуци и близки роднини на АБпФК и представляващите ги партии и организации.

Те се опитват да внушат на българското общество една от основните тези на руската пропаганда: левичарството (наричано в Русия само „джендърство“ или „еврогейство“, като изобщо не се коментира връзката му с марксизма), проникващо от Запад, ще разруши нашите национални ценности. Затова единственото спасение за България било да скъса всякакви връзки със Запада и да се приюти под майчинското крило на Матушка Русь, по примера на една Белорусия, например. С други думи, работи се по възродения проект „Задунайская губерния“, провален навремето от Стефан Стамболов, за което той заплати с живота си.

А иначе, Путин и Ко изпитват панически страх от неомарксизма, защото се боят, че той ще им отнеме властта в обществото, както става на Запад. Въпреки това, неомарксизмът се просмуква и в Русия, най-вече чрез по-младото поколение през социалните медии. Немалко млади и образовани хора го виждат като алтернатива на путинската диктатура.

Неомарксистката идеология прониква в Русия и по други пътища. Например редица руски университети, най-вече провинциални, редовно организират неомарксистки семинари, конференции и други събития в колаборации със западни университети. Такива събития повишават рейтинга на тези университети, а освен това са щедро финансирани от левичарски донори.

Става ясно, че посочената стратегия има за цел борбата с неомарксизма да се монополизира от Русия, под флага на руския имперски шовинизъм.

По същество обаче, това са две различни измерения на Злото. Руският имперски шовинизъм е угроза за съществуването на българския народ и държава, а неомарксизмът заплашва да унищожи и самият humani generis.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

Александър Тацов

е по специалност инженер. Работил е в Технически университет - София, а понастоящем в частния технологичен бизнес. От години се занимава с изследвания в областта на политическото, научното и идейното обществено развитие, в обхвата на писаната история.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button