Служебно правителство или политическо торпедо?

Уличната и площадна демокрация не успя да излъчи свое правителство в парламента по естествен и легален път, но го постигна в лицето на служебното правителство

През последните 31 години на демокрация, нашето общество видя и опозна смисъла, задачите и значението на служебните правителства, като политически инструмент. Най-важната задача за тях е организирането и осигуряването на честни избори, както и да решаването на текущи управленски задачи. И всичко това трябва да се случва безболезнено и в среда на сигурност и доверие. Но не и за това правителството. Видимо е, че неговата задача е друга! Но каква?

Какво наблюдаваме в лицето на правителството на президента Румен Радев, представлявано от бутафорния министър-председател Стефан Янев, доскоро негов съветник?

Това правителство трескаво започна чистка, и то не само по върховете на министерства и агенции, но удари и службите за сигурност и защита на държавата. Назначеният за министър на МВР Бойко Рашков посегна на службите, уволнявайки техните ръководители с неясни и обтекаеми мотиви от рода на „политически лоялни към човек, а не към държавата“. Такива твърдения не могат да се докажат, разбира се, но минават за аргумент пред настръхналата за реваншизъм и мъст улична тълпа, която се явява и суверенът на това правителство. Да оставим настрана, че се нарушава принципът на мандатност, който би трябвало да защити службите за сигурност от политическа употреба. Защо? Това е въпросът на въпросите сега. Кому е нужно в страната да се настани страх и нестабилност и каква е целта в края на краищата на това служебно правителство?

Освен това, буди огромно недоумение и изваждането от нафталина на Пламен Орешарски, назначен за съветник на служебния премиер. Противоречието е толкова брутално, че не ни остава дъх. Как така Орешарски, в чието правителство беше назначен за шеф на ДАНС Делян Пеевски, превърнал се в символ на задкулисието и предизвикал огромна вълна от гражданско недоволство, сега има за задача да съветва как да се „изчагърта“ задкулисието?

Когато наблюдаваме как всеки ден някой е „изчагъртан“ и се играе играта „стани ти, та да седна аз“, се питаме: какво става с изборите? Колко честни ще бъдат след „изчагъртването“ на „чуждите“ и поставянето на „нашите“? Кое доказва, че „нашите“ са лоялни към държавата, а не към тези, които са ги поставили?

Всеки непредубеден ум си задава въпроса: каква е всъщност крайната цел на това правителство, което торпелира всичко по пътя си и създава усещането за разруха?

Ако целта е да се разчисти теренът и да се поставят нови и здрави основи за институционално решение на проблемите, а не замазването им и конюнктурното им използване, то това е добре.

Но ако задачата му е да се подготвят обществените нагласи за появата на меко казано странна коалиция от рода на ИТН и „Мутрите“, или ИТН и ДПС, или някаква шарена политическа птица, каквото е самото това правителство, то това не е добре.

А може би целта е да се покаже, че всичко е възможно, и да се използва моделът на това правителство, което по същество е безпринципен сбирток от всички цветове и нагласи? Ако е така, то това е много ниска топка и безполезно упражнение, което времето ще опровергае.

Но целта е друга.

От всичко, което наблюдаваме, от промените, които се правят и от начина, по който се правят, става съвсем видимо, че това правителство не се държи като временно. Това правителство прави сериозни промени, които водят след себе си страх и стрес не само сред хората, работещи във ведомствата, но и в цялото общество. И в такава среда няма как да не бъдат възкресени копнежите за „здравата и силна ръка“, няма как да не бъде привидян вдигнатият юмрук като спасение.

Действията на това правителство говорят за намерения простиращи се далече във времето. Това време е необходимо за конституирането на онзи политически инструмент, който ще донесе сигурност и стабилност и това, което се натрапва от само себе си, е президентска република със силов президент. Но да се смени уредбата на една държава не е толкова лесно и просто. За тази цел е нужен е хаос, породен от перманентни избори и кризи. Хаос, който може да бъде овладян само от силна фигура с много власт. Но затова е необходима нова уредба на Републиката. Просто „ще се наложи“ парламентарната република да се преформатира в президентска.

Хаосът, освен, че ще породи необходимостта от президентска република, ще посее и съмнение, че сме избрали вярната посока. Ще се появи необходимостта от обрат в посоката. Обществото ни отново ще се озове на кръстопът и пред фундаментален и съдбовен избор – на Изток или на Запад.

Социалните инженери около Радев проектират „ново-старо“ бъдеще за България чрез задействане на известната команда на президента: „кръгом, марш и обратно“. Още при произнасянето ѝ някои наблюдатели се запитаха: обратно накъде?

Това е истината за това правителство. Дълъг живот в хаос, несигурност, безпътица. И накрая сами да поискаме да ни управлява силна фигура с тоталитарни нагласи, сами да поискаме да се сгушим в голямата прегръдка на Руската мечка с „любезното съдействие“ на проруски ориентирания български президент.

Дано всичко това са брътвежи, породени от безпочвени страхове. Дано прочитането на фактите е грешно. Дано е кошмар, от който скоро ще се събудим. Дано.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

Снежана Георгиевa

е философ по образование и журналист по професия. Репортер, редактор и водещ в БНТ и БНР. Дългогодишен водещ на програма "Нощен харизонт" по БНР.

Свързани статии

2 коментара

  1. Президента беше избран от листата на БСП ( комунистите) така че, до кога с тоя комунизъм…? Не е ли време да заличим комунизма дори като идея, а с нея и всички партии, които все още му се кълнят до живот? Колко жалко…

    1. Би било добре да заличим тези фосили от миналото. Но как да стане, когато народът е отчайващо прост и сам доведе на власт червените и то през задната врата. Сега е възможно и да вкара Божков в парламента.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button