Мечтата на един президент

Възможно ли е Румен Радев да поеме кормилото за управление на държавата? Какво ще ни струва това?

„Ако аз управлявах, нямаше да се краде!“ Тези думи, спонтанно и възторжено изречени от българския президент Румен Радев, се запомниха и възбудиха копнежа на народа за свят без кражби. Възможен ли е той? Разбира се, че не. Но възможно ли е Румен Радев да поеме кормилото за управление на държавата? Отговорът е да. Начините са два, но при определени условия.

Единият води до президентска република от типа на Русия или Беларус и фигура от вида на Путин или Лукашенко. При този модел на управление със засилена еднолична власт не е невъзможно желанието на диктаторa да бъде равно на Закон и обявено за реалност. Историята е пълна с такива примери. Въпросът е дали желанието на властника и начинът, по който то се изпълнява вече ще съвпада с очакванията на хората. Историята показва, че не. Дали ще се случи? Не е невъзможно. Ако се създадат условия на хаос, който да доведе до повишена престъпност, спекулативно вдигане на цени, измами, несигурност и страх, то неминуемо ще се събуди копнежът по силната ръка. Ще надделее готовността да се изтъргува сигурност срещу свобода. Дали ще се случи? Скоро ще разберем.

Другият подход е по-еволюционен, по правилата и с по-далечен времеви хоризонт. Условието е Радев да стане министър-председател. Как може да се случи това? Как се става министър-председател в Република България? Единият начин е при служебен кабинет, когато президентът назначава правителството и министър-председателя. Другият начин е излъчване на експертно правителство от партията-победител с министър-председател, който не е задължително да бъде лидерът. И третият начин, който е в традицията на българския политически живот, е лидерът на партията-победител да бъде номиниран от собствената си партия и парламентарна група. Първите два начина са неподходящи за сега действащия президент в настоящият момент. Но третият е доста приемлив и възможен, макар и във времето. За да се случи третият вариант, Радев трябва да бъде лидер на партия. Но на коя, коя да бъде тя?

Отдавна в българското общество се лансира идеята за президентска партия, от кръжеца около самия президент. Създаването ѝ обаче носи голям риск. Ако Радев тръгне по този път, е възможно да последва съдбата на Георги Първанов. А и изисква много време и усилия.

Тогава защо не, Радев да посегне към готов политически субект? А най-подходящ е този, който го номинира за първия мандат и го подкрепя до този момент – БСП. Освен това тази партия съответства на идеологическите му нагласи и геополитическа ориентация. Още повече, че сегашният лидер на БСП бележи само неуспехи, а партията се свива и губи електорална тежест, въпреки механичните сборове с нейни отломки.

Тези процеси обръщат погледа на недоволната членска маса към този, когото направи президент и калкулира победата му като своя. БСП до ден днешен твърди, че победата на Радев е победа на БСП, нищо, че за него гласуваха много хора от по-широк и различен политически спектър.

Така или иначе, Радев се превърна в упование на социалистите и БСП. Те от своя страна се превърнаха в силата, която би могла да проправи пътя му към лидерството на Партията и оттам към министър-председателския стол. Ако това се случи, то тогава шансът на Радев да сбъдне мечтата си да управлява ще бъде налице.

И тук е голямата интрига. Битката между Румен Радев и Бойко Борисов вече няма да е интересна. Интересно става това, което ще се случи между Румен Радев и Корнелия Нинова, между родителя и детето, между твореца и творбата.

Ако този сценарий се сбъдне, то тогава ще бъдем свидетели на една грандиозна морална деградация от епичен характер. Ще наблюдаваме сюжет, взет направо от митологията – Зевс сваля Кронос и го заключва в Тартар, накълцан на милиони парчета. Синът убива създателя си. И всичко заради властта. Дали ще се случи?

Кой път за сбъдване на мечтата си ще избере Радев? Какво ще бъде пожертвано – парламентарната Република или партийния лидер?

При всички случаи, ако Радев е неумолим в преследване на мечтата си да управлява, жертви ще има. Ако Нинова загуби партията си – жертвата ще бъде само тя, може би и партията ѝ. Но ако Радев избере по-краткия път – хаос, твърда ръка, президентска република, сега и веднага – жертвата ще бъдат парламентаризмът, демокрацията и всички ние – тук и в бъдеще.

Ако искаме да сведем жертвите до минимум, то тогава трябва да се вгледаме в една мечта на един човек с непоколебима воля за власт и да не позволим тя да се сбъдне. Въпреки усилията и безскрупулността на вътрешни и външни сили. И въпреки готовността на тези сили да пожертват съдбата и мечтите на един народ.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

Снежана Георгиевa

е философ по образование и журналист по професия. Репортер, редактор и водещ в БНТ и БНР. Дългогодишен водещ на програма "Нощен харизонт" по БНР.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button