Мечтата на един президент

Възможно ли е Румен Радев да поеме кормилото за управление на държавата? Какво ще ни струва това?

„Ако аз управлявах, нямаше да се краде!“ Тези думи, спонтанно и възторжено изречени от българския президент Румен Радев, се запомниха и възбудиха копнежа на народа за свят без кражби. Възможен ли е той? Разбира се, че не. Но възможно ли е Румен Радев да поеме кормилото за управление на държавата? Отговорът е да. Начините са два, но при определени условия.

Единият води до президентска република от типа на Русия или Беларус и фигура от вида на Путин или Лукашенко. При този модел на управление със засилена еднолична власт не е невъзможно желанието на диктаторa да бъде равно на Закон и обявено за реалност. Историята е пълна с такива примери. Въпросът е дали желанието на властника и начинът, по който то се изпълнява вече ще съвпада с очакванията на хората. Историята показва, че не. Дали ще се случи? Не е невъзможно. Ако се създадат условия на хаос, който да доведе до повишена престъпност, спекулативно вдигане на цени, измами, несигурност и страх, то неминуемо ще се събуди копнежът по силната ръка. Ще надделее готовността да се изтъргува сигурност срещу свобода. Дали ще се случи? Скоро ще разберем.

Другият подход е по-еволюционен, по правилата и с по-далечен времеви хоризонт. Условието е Радев да стане министър-председател. Как може да се случи това? Как се става министър-председател в Република България? Единият начин е при служебен кабинет, когато президентът назначава правителството и министър-председателя. Другият начин е излъчване на експертно правителство от партията-победител с министър-председател, който не е задължително да бъде лидерът. И третият начин, който е в традицията на българския политически живот, е лидерът на партията-победител да бъде номиниран от собствената си партия и парламентарна група. Първите два начина са неподходящи за сега действащия президент в настоящият момент. Но третият е доста приемлив и възможен, макар и във времето. За да се случи третият вариант, Радев трябва да бъде лидер на партия. Но на коя, коя да бъде тя?

Отдавна в българското общество се лансира идеята за президентска партия, от кръжеца около самия президент. Създаването ѝ обаче носи голям риск. Ако Радев тръгне по този път, е възможно да последва съдбата на Георги Първанов. А и изисква много време и усилия.

Тогава защо не, Радев да посегне към готов политически субект? А най-подходящ е този, който го номинира за първия мандат и го подкрепя до този момент – БСП. Освен това тази партия съответства на идеологическите му нагласи и геополитическа ориентация. Още повече, че сегашният лидер на БСП бележи само неуспехи, а партията се свива и губи електорална тежест, въпреки механичните сборове с нейни отломки.

Тези процеси обръщат погледа на недоволната членска маса към този, когото направи президент и калкулира победата му като своя. БСП до ден днешен твърди, че победата на Радев е победа на БСП, нищо, че за него гласуваха много хора от по-широк и различен политически спектър.

Така или иначе, Радев се превърна в упование на социалистите и БСП. Те от своя страна се превърнаха в силата, която би могла да проправи пътя му към лидерството на Партията и оттам към министър-председателския стол. Ако това се случи, то тогава шансът на Радев да сбъдне мечтата си да управлява ще бъде налице.

И тук е голямата интрига. Битката между Румен Радев и Бойко Борисов вече няма да е интересна. Интересно става това, което ще се случи между Румен Радев и Корнелия Нинова, между родителя и детето, между твореца и творбата.

Ако този сценарий се сбъдне, то тогава ще бъдем свидетели на една грандиозна морална деградация от епичен характер. Ще наблюдаваме сюжет, взет направо от митологията – Зевс сваля Кронос и го заключва в Тартар, накълцан на милиони парчета. Синът убива създателя си. И всичко заради властта. Дали ще се случи?

Кой път за сбъдване на мечтата си ще избере Радев? Какво ще бъде пожертвано – парламентарната Република или партийния лидер?

При всички случаи, ако Радев е неумолим в преследване на мечтата си да управлява, жертви ще има. Ако Нинова загуби партията си – жертвата ще бъде само тя, може би и партията ѝ. Но ако Радев избере по-краткия път – хаос, твърда ръка, президентска република, сега и веднага – жертвата ще бъдат парламентаризмът, демокрацията и всички ние – тук и в бъдеще.

Ако искаме да сведем жертвите до минимум, то тогава трябва да се вгледаме в една мечта на един човек с непоколебима воля за власт и да не позволим тя да се сбъдне. Въпреки усилията и безскрупулността на вътрешни и външни сили. И въпреки готовността на тези сили да пожертват съдбата и мечтите на един народ.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

 

Снежана Георгиевa

е философ по образование и журналист по професия. Репортер, редактор и водещ в БНТ и БНР. Дългогодишен водещ на програма "Нощен хоризонт" по БНР.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button