Foreign Policy: Защо Китай и Русия няма да опитат операция ала Венецуела

След залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро от САЩ някои наблюдатели и американски официални лица предупредиха, че това може да е дало „зелена светлина“ на Москва и Пекин да предприемат подобни операции съответно в Украйна и Тайван.

Точно както САЩ не признават легитимността на управлението на Мадуро във Венецуела, Русия и Китай не признават легитимността на независимостта на Украйна и Тайван. Ако например Китай залови тайванския президент Лай Чинг-дъ или Русия плени украинския президент Володимир Зеленски, на какво основание САЩ биха могли убедително да възразят?

Една от причините подобни сравнения да се правят толкова често е, че САЩ карат такива операции да изглеждат лесни. За хората, които не са запознати с военното планиране, залавянето на Мадуро може да изглежда почти небрежно — хеликоптери пристигат, извличат целта и си тръгват без особени затруднения. Привидната гладкост на операцията дори накара някои наблюдатели да се усъмнят, че изобщо е имало съпротива, и да предположат, че Мадуро е бил предаден от собственото си правителство чрез тайна сделка по задни канали.

Често се приема, че други държави се въздържат от определени действия, защото проявяват по-голямо уважение към международните норми отколкото САЩ, които — особено при президента Доналд Тръмп — се възприемат като освободени от морални задръжки и действащи без ограничения.

Това мислене обаче е погрешно в този конкретен контекст по две основни причини, гласи анализ на Foreign Policy от 6 януари 2026 г.

Първо, то предполага, че САЩ са нарушили някаква конкретна норма, която в момента ограничава китайските и руските действия. Проблемът е, че такава норма не съществува. Русия никога не е спазвала каквато и да е забрана за атакуване на чуждестранни лидери — нещо, ясно демонстрирано още в първите дни на пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна през 2022 г. Същото важи и за Китай, който включва неутрализиране на ръководството в своето военно планиране при евентуален конфликт около Тайван.

Второ, този аргумент пренебрегва характера на специалните операции. Акцията на 3 януари 2026 г. изискваше участието на хиляди американски военнослужещи и служители на разузнаването, работещи в тясна координация и използващи най-съвременни технологии. Тя беше изпълнена от най-елитните сили, с които разполагат САЩ, и включваше кибероперации, тайно разузнаване, подготвителни удари по венецуелската противовъздушна отбрана и използването на високоспециализирани хеликоптери, управлявани от изключително опитни пилоти — вероятно оборудвани с класифицирани боеспособности, известни на малцина. Това, което САЩ притежават, а други държави в голяма степен не, е рядка комбинация от напреднала технология и десетилетия практически опит в провеждането на високорискови специални операции.

Русия и Китай се въздържат от подобни мисии не заради някаква норма забраняваща отстраняването на лидери, които смятат за нелегитимни. Те се въздържат, защото не разполагат с необходимия капацитет. В първите дни на пълномащабното руско нахлуване в Украйна Москва се опита да проведе именно такава операция — и се провали. Руски агенти проникнаха в Киев със задача да заловят Зеленски и да го задържат, докато въздушнодесантни части, кацащи край Хостомел, ги подсилят. Нито една от тези цели не беше постигната: руските въздушнодесантни сили понесоха тежки загуби както във въздуха, така и на земята, а мрежата от руски агенти в Киев беше разкрита и разбита. След провала със „скалпела“ Русия премина към използване на груба сила, вместо специални операции, в опита си да пречупи Украйна.

Китайската армия (КНОА), макар и вероятно по-технологично напреднала от руската, е ограничена от различен фактор: почти пълна липса на боен опит. Последният голям военен ангажимент на Китай — Китайско-виетнамската война от 1979 г. — е бил преди близо 50 години. Текучеството на личния състав в Народоосвободителната армия (НОАК) е високо, а армията изпитва трудности да задържи опитни сержанти и старшини. В резултат, за разлика от Съединените щати, Китай не разполага с корпус от ветерани с реален боен опит, които да обучават следващото поколение в провеждането на сложни специални операции. Безспорно НОАК се подготвя за подобни сценарии и дори е построила пълномащабно копие на Президентския дворец на Тайван в пустинен тренировъчен полигон. Но репетицията не е равна на опит.

Съществува и още едно, по-очевидно препятствие: Тайван не е толкова слаб, колкото Венецуела. Макар тайванската армия също да няма скорошен боен опит в голям мащаб, тя е силно тренирана в наблюдението и пресичането на враждебна въздушна активност и разполага с напреднали въздушни и наземни системи за ранно предупреждение. За да извърши операция, сравнима с американската мисия във Венецуела, Китай не би трябвало да порази десетина цели — вероятно ще трябва да удари стотици. Подобно усилие би изисквало дни на подготвителни удари, през които тайванското ръководство би могло да се разпръсне или да се премести. Залавянето на Лай от строго охраняваната му резиденция в центъра на Тайпе не може да бъде операция тип „удари и бягай“, освен ако не бъде съчетана с пълномащабно нахлуване. В такъв случай обаче това вече не би била специална операция, а начало на война.

Изглежда, че КНОА осъзнава това, поради което е разработила далеч по-прост подход за справяне с тайванското ръководство: физическото му унищожение чрез удари. По време на военни учения миналия месец Китай тренира използването на въздушни, морски и сухопътни сили за блокада на Тайван и нанасяне на прецизни удари по тайванските сили. В публикация за China Military Online — издание, управлявано от КНОА — коментаторът Дзун Шън описва „обезглавяването на ръководството“ като централна цел на ученията, предназначена да покаже, че КНОА може „да наложи точни наказателни мерки срещу основните подстрекатели във всеки момент“. Посланието трудно може да бъде по-ясно.

Последният дебат около американската операция във Венецуела е още един пример как САЩ страдат от факта, че собственото им военно превъзходство се приема за даденост и остава почти невидимо. Американските сили са толкова ефективни, че операциите им понякога изглеждат почти магически. През последната година САЩ проведоха бойни операции над Йемен, Иран и сега Венецуела, без да загубят нито един потвърден пилотиран самолет от вражески огън. За сравнение, руските сили редовно губят бойни самолети в Украйна, докато КНОА е толкова наясно с тактическото превъзходство на САЩ, че изрично обучава пилотите си да избягват въздушни дуели.

Нищо от това не подценява заплахата, която представляват Русия и Китай. Напротив — то подчертава, че и двете държави разчитат на груба сила, за да компенсират тактическата си непълноценност — подход, който може да бъде ефективен в някои случаи, но не при прецизни специални операции. Русия и Китай няма да имат „куража“ да провеждат операции за неутрализиране на ръководства в близко бъдеще и това няма нищо общо с международните споразумения. Причината е проста: Китай не смята, че е готов, а Русия вече опита — и плати цената.