Адв. Милен Пенев: Кръв, лъжи и политика

Каква е равносметката за втория мандат на американския президент Доналд Тръмп досега? Защо не успява да спре войната в Украйна? Защо затвориха делото на Епстийн? Какво всъщност се случи с ударите на САЩ и Израел в Иран? В нова Студена война ли сме? Върви ли светът към Трета световна война? Ще промени ли Европа политиките си? И как всичко това се отразява на България?

По тези и още горещи въпроси разговаряхме с адв. Милен Пенев.

Новетика: Защо Тръмп не успява да убеди Путин да прекрати настъплението си в Украйна?

Адв. Милен Пенев: За да отговорим на този въпрос, следва да тръгнем от това – кой дава право на Тръмп, респективно на САЩ, които той в момента управлява, да се месят в работата на държави, отдалечени на хиляди километри, и да дават оценки от кого са доволни и от кого не са доволни. Доколкото знам, Тръмп не е от божествен произход, не е супер герой или супер злодей от Вселената на Марвъл и не е незаконен син на император Палпатин.

Може би самочувствие на Тръмп дава фактът, че в момента Щатите са водеща световна сила, като контролират по един или друг начин цяла Северна Америка, голяма част от Южна Америка, голяма част от Европа, Австралия, Южна Корея, Тайван, Филипините, Ирак, Сирия и прочие. Това само по себе си е огромна хапка от света и такива предели на своята власт не е имала никоя империя досега, включително Римската и Британската. Очевидно обаче това не е достатъчно и съгласно плановете на американските стратези под техен контрол трябва да попадне абсолютно целият свят, като за целта трябва да бъдат подчинени основните опоненти Китай и Русия.

Този възглед за всеобхватна доминация освен изключително нагъл, е и изключително нездравословен – ако цялото човечество се контролира от една сила, в случая съвместно от САЩ и Израел, това ще доведе до дистопичен фашизоиден режим и пълно унищожение на индивидуалните свободи, доколкото такива са останали. Причината за това не е в американския или израелския народ, два народа които сами по себе си са прекрасни и с огромен потенциал. Американците са смели, свободолюбиви и предприемчиви; израелците на свой ред са дръзки, интелигентни и креативни. Но както историята показва, германският народ, който също беше прекрасен със своята дисциплина, технически и инженерни умения и с огромното множество от талантливи писатели и философи, които създаде, този прекрасен народ попадна под манипулацията на нацизма и извърши ужасяващи престъпления. Дали фашизмът ще бъде от нацистки тип с неговата расова идеология за непълноценните народи, дали ще бъде от технократично-олигархичен тип, където непълноценни и подлежащи на заличаване се явяват цели социални прослойки, то резултатът е един същ и в него винаги присъства терор и окончателно решение.

Тук трябва да посочим, че абсолютно същото ще важи и ако целият свят бъде завладян от която и да е друга сила – примерно Русия, Китай или някакъв хипотетичен ислямски халифат. Тяхната тирания едва ли ще е с нещо по-добра. Разбира се, нюансът тук е, че Русия и Китай за разлика от Щатите, не са дали заявка за световна доминация, не са напълнили света със свои военни бази и не са превърнали в свои васали един куп държави. Съветският съюз имаше такива амбиции поне до определен момент, но той отдавна е в историята, а съвременна Русия е много различна от него.

Здравословният поглед към международната геополитика е един многополярен свят, в който големите империи (съществуващи под фасадата на някаква форма на привидна демокрация) от типа на САЩ, Русия и Китай, както и по-малките империи и квази империи като примерно Европейският съюз (респективно няколко нови европейски формирования, ако настоящата европейска общност се разпадне), Турция, Индия, Бразилия и други се договорят помежду си за поделяне на сферите на влияние, изградят заедно нов международен правен ред и установят система от работещи санкции при нарушаване на този ред.

Установеният със споразуменията от Ялта международен правен и политически модел беше сравнително ефективен до разпадането на СССР, тъй като той беше основан на концепцията за двуполюсност и предпазваше от големи сътресения. С изчезването на тази двуполюсност големите държави действат вече изцяло от позицията на силата, без да спазват никакви правила, без да се съобразяват с чуждите интереси и без да спазват чуждите сфери на влияние. Това обаче крие огромни рискове. В човешкото общество хората са принудени да се придържат към определени правила и да уважават чуждите интереси, защото това е цената да живеят мирно и цивилизовано, и самите те да са предпазени от посегателства спрямо тях. Същото важи и в международните отношения: безконтролното поведение води до хаос, тоталитаризъм и световни войни.

В този ред на мисли можем да приемем, че за Русия естествена сфера на влияние са държавите, които са били част от СССР, респективно Руската империя, както и някои държави от Източна Европа, с които традиционно е поддържала добри отношения. И намесата в тази сфера на влияние, като например включването на тези държави във враждебни за Русия военни съюзи, воденето в тях на антируска пропаганда и подкрепата за антируски правителства, да не говорим за директното подготвяне на тези държави за война с Русия, няма как да не представлява директно конфронтиране с Руската федерация и заплаха за нейната сигурност.

Нека за по-голяма яснота направим една аналогия със САЩ. Те като империя също имат своята традиционна сфера на влияние – това е цялата Северна Америка и част от Южна. Това са държави, които са съседни на САЩ или изключително близко разположени, и американското правителство е чувствително към процесите в тях. Нека си представим, че Русия или Китай, или пък двете съвместно, организират държавен преврат в Мексико, сложат на власт силно антиамериканско правителство, подкрепят антиамериканската пропаганда в Мексико и окуражат правителството да започне системна дискриминация и тормоз срещу американското малцинство там, като за няколко години биват убити хиляди хора, включително стотици американски деца. В същото време Русия и Китай водят силно антиамериканска политика, опитват се да привлекат на своя страна съседните държави и полагат усилия да лишат САЩ от базите в Гуантанамо и Пуерто Рико. Същевременно Русия и Китай организират акция срещу американските спортисти, обвиняват ги, че ползват организирано и системно допинг и ги изритват от Олимпийския комитет. Паралелно с това налагат сериозни икономически санкции срещу САЩ и опитват всячески да затормозят икономиката им.

Как според вас ще реагират САЩ, дали ще смажат безмилостно Мексико и дали ще се конфронтират решително с Китай и Русия? Дали ако войната с Мексико се „закучи“, защото то примерно е натъпкано с оръжие и разузнавателна информация от Русия и Китай, САЩ ще приемат да водят преговори с Русия и Китай като посредници? Преговори, които ще целят единствено да изтощят САЩ колкото се може повече. И как всички, които обичаме САЩ като лидер на свободния свят и орли на демокрацията, ще приемем в тази хипотеза президентите на Русия и Китай да правят арогантни заявления, че САЩ твърде много настъпват в Мексико, че те не са доволни от президента на САЩ и ако той продължава в този дух, ще му се случат лоши изненади?

След всички тези хипотетични постановки да се върнем конкретно към конфликта в Украйна – американското участие в този конфликт е безспорно и обсъждано от безброй коментатори. САЩ в лицето на г-жа Виктория Нюланд с нейните кървави понички организираха Майдана в Украйна през 2013-2014 г.; те инсталираха новите антируски настроени власти там (г-жа Нюланд може да бъде чута в прихванато обаждане, когато казва на американския посланик в Киев Джефри Паят, че Арсений Яйценюк е изборът на Америка да замени Янукович); те въоръжиха и обучиха украинската армия (което между другото стана предимно през първия мандат на Тръмп) и т.н.

От началото на руско-украинската война досега САЩ активно подпомагат украинците с оръжие, разузнавателна информация и военни съветници, което реално ги прави страна във войната. Специално разузнавателната информация е ключова и без нея киевският режим ще капитулира в рамките на седмици. На базата на изложеното дотук Тръмп няма никакви основания да е недоволен от Путин заради неговото недостатъчно миролюбие. След като иска да спаси човешките животи и след като твърди, че тази война не е негова, а е на Байдън (колкото и абсурдно да е това твърдение), Тръмп може много бързо да спре войната, като просто спре американското участие в нея. Това очевидно е възможно, на два пъти помощта бе рязко намалявана за кратко. Но той не го прави.

Фактите са, че Тръмп постоянно прави противоречиви и нелогични заявления за войната в Украйна, без от негова страна да виждаме реално желание за мир. От тези заявления личи също непознаване на реалната обстановка и на истинските причини за тази война. Играта му на посредник донякъде залъгва руснаците, но все повече проличава, че нищо реално не стои зад нея.

Тук трябва да посочим и следното – в чисто човешки план Тръмп може би наистина иска да прекрати касапницата. Американският президент обаче, въпреки голямата си власт, не е абсолютен монарх. Той зависи от ред политически кръгове, от политически служби, от влиятелни олигарси, от Конгреса и Сената и от американската съдебна система. Виждаме, че войнолюбивци като Линдзи Греъм се чувстват еднакво добре както при Байдън, така и при Тръмп. Затова един човек може да отива във властта с едни намерения, а после когато попадне в прословутото вашингтонско политическо блато, да се принуди да действа по съвсем друг начин. Така че ако американската върхушка иска смазването на Русия, то Тръмп очевидно се поддава на този натиск и или не може, или не иска да окаже съпротива, за да отстои първоначалните си позиции. Това важи всъщност за всички спорни действия на Тръмп, не само за действията му спрямо войната в Украйна.

Тук като детайл може да добавим и атаката срещу руската стратегическа авиация. Това действие беше брутална провокация от страна на украинците и британските им куратори, която можеше да ескалира в световна криза, в която активно да бъдат замесени и САЩ. Тъй като е пределно ясно, че американските служби или също имат активно участие в този акт, или най-малкото са знаели за него и не са го спрели. Което е в сериозно противоречие с декларираните от САЩ намерения за разведряване на отношенията с Русия.

Интересното тук е, че нямаше никаква официална реакция от САЩ, Тръмп не осъди украинците за провокацията, не ги санкционира по никакъв начин и не изрази съпричастие към руснаците. Което само показва отново цялото лицемерие и несъстоятелност на предполагаемата му позиция на миротворец. Това беше ход на ескалация, какъвто дори при Байдън не беше осъществяван. Друг въпрос е, че руснаците също не реагираха адекватно на това сериозно предизвикателство. При пряка заплаха за ядрената си безопасност те имаха правото да ударят директно поръчителите от мъгливия остров и да предявят ултиматум към тях. Което да бъде и сигнал към американците на принципа „Казвам ти дъще, сещай се снахо“. Но руската върхушка е изпълнена от желание да сключи поредния договорняк, войната да приключи и те да се върнат към досегашното status quo – разпродаване на руските природни богатства и харчене на парите по западните курорти. Затова тя не е способна на такива смели ходове в израелски стил. Тази върхушка най-вероятно е оплетена в куп тайни договорености със САЩ и украинския режим, какво могат и какво не могат да правят, и добросъвестно спазва своите ангажименти.

Но всичко това води войната до тупик – Русия воюва с ограничен процент от възможностите си; Украйна воюва с доста по-голям процент, но пак спазва някои ограничения – да не пипа Путин и обкръжението му и да не предизвиква големи катаклизми; Британия забърква своите редовни провокации и терористични актове, като обаче все пак гледа да не пресолява манджата, за да не изчезне експресно от географската карта; САЩ вече казахме какво правят, а европейците са най-смешни и нелепи в цялата схема, като с всичките си санкции и помощ за Украйна рушат икономиката си заради чужди интереси.

Може би най-печеливш от целия кървав театър е Китай. Той продава оръжие на двете страни във войната и печели страшно много от нефта, който руснаците са принудени да му продават извънредно евтино. Забавлява се, като гледа как християнски народи се избиват, а САЩ и Европа намаляват силно военния си потенциал. В същото време силно утвърждава имиджа си на производител на ефективни оръжия, тъй като самолетите, които даде на Пакистан, свършиха много добра работа срещу индийците. А очевидно и ракетите, които достави на Иран в последния момент, помогнаха на персийците да завършат с реми войната срещу Израел. Така че тук трябва да поставим въпроса: какво стана със заявките на Тръмп, че негов основен противник ще е Китай и той ще бъде притиснат? Дали това е неговото поредно неспазено обещание?

Новетика: Ще се разгори ли отново войната в Близкия изток? Зачестяват атаките на йеменските хути срещу обекти свързани с Израел. Според някои експерти обаче Израел е „разчистил“ целия Близък изток от ирански съюзници и се очаква Иран скоро да седне на масата за преговори?

Адв. Милен Пенев: Първо, Нетаняху от 40 години говори, че Иран всеки момент ще създаде атомно оръжие. Това лесно може да се провери в мрежата. Второ, през март тази година г-жа Тулси Габард, новият шеф на американското разузнаване, даде писмено становище, че Иран не работят по създаването на такова оръжие. Предполагам, че от всички именно тя трябва да е най-навътре в тази материя. Трето, както отбелязва Рон Пол в своя статия от 7 юли 2025 г., точно преди да избухне 12-дневната война, Тръмп и иранците водеха преговори по сключване на ядрена сделка, която да реши окончателно този въпрос. Израелците нанесоха своите изненадващи удари два дни преди шестия кръг на преговорите, което постави Доналд Тръмп в изключително неудобна позиция. Той изглеждаше пред международната общност като човек, който залъгва Иран с преговори, докато в същото време подготвя агресия срещу него. Роля, която едва ли му е харесала.

От изложеното дотук може да заключим, че тази война напомня в някои отношения на втората война срещу Ирак от 2003 г., когато имаше заявления за сигурни доказателства за наличие на оръжия за масово поразяване, което се оказа абсолютна лъжа, но въпреки това Ирак беше унищожен като държава. Най-вероятно същата участ беше готвена и за Иран, но той се оказа костелив орех. Неслучайно няколко дни след началото на войната наративът започна да се измества от атомната програма към смяна на режима, което според мен беше истинската цел. Но оръжията, ползвани от Израел, се оказаха извънредно скъпи и в не толкова големи наличности, а иранците след първоначалния шок започнаха да поразавят цели в еврейската държава с все по-голяма ефективност. Тук, както вече споменах, решаваща роля най-вероятно изиграха китайските другари. Така че ентусиазмът на Израел започна да спада.

На САЩ от друга страна, изначално им липсваше ентусиазъм да участват в тази война, което е сериозна разлика от цитираната кампания на „шок и ужас“ срещу Ирак. Поради извънредно близките отношения между Тръмп и Нетаняху американският лидер нямаше как да откаже помощта си, но в същото време търсеше начин как да се отърве по-бързо от тази поредна каша. След като Израел се задъха, Щатите намериха начин, като очевидно се договориха тайно с иранците. САЩ направиха донякъде симулативна атака срещу ядрения обект във Фордоу, иранците отговориха, като удариха симулативно изпразнени американски бази и след това Тръмп побърза да обяви края на войната. Хитър ход от негова страна беше да нарече войната 12-дневна, тъй като с фиксирането на дните даваше ясен сигнал че тя е приключила и Израел не вървеше да продължава с удари на 13-ия или 15-ия ден примерно.

Войната отговаря на интересите на Израел и американските неокони да се „разчисти“, както казвате, Близкия Изток и съседните на него области от враждебни режими. Допълнително една смяна на режима в Иран с прозападен ще засегне изключително болезнено Китай и Русия. След като Сирия падна преди няколко месеца, беше логично Иран да е поредната цел. Всички тези смени на режими не докараха нищо друго на „демократизираните“ държави освен хаос и огромни жертви, за които никой не носи никаква юридическа или политическа отговорност. Либия например я върнаха в Средновековието, тя се раздели на отделни племена и там се продават роби. А докато Кадафи беше жив, въпреки тежките санкциите тя беше държава с добър стандарт на живот. Така че ако някой си мисли, че с действия от този тип САЩ и Израел, респективно западният блок като цяло, искат да спасят угнетените народи и да ги вкарат в меката на цивилизацията, това показва извънредната му наивност.

Иран понесоха тежък удар въпреки всичко и едва ли скоро ще са готови за война. САЩ, както вече споменах, нямат особено желание да се месят в това, особено ако е продължително и инкасират сериозни загуби. Тези, които най-много искат войната да продължи, са Израел, но според мен и те ще изчакат, тъй като ще им трябват минимум няколко месеца да възстановят ресурсите си и да подготвят нова стратегия.

Новетика: Как ще коментирате затварянето на случая с Ъпстийн? Защо се покри случаят?

Адв. Милен Пенев: Няма да се впускам в детайли по казуса с Ъпщайн/Ъпстийн/Епстийн. Вашите читатели са будни и любознателни и със сигурност вече са получили много информация по въпроса.

По-скоро ще погледна от друг ъгъл – освен чисто моралните и криминалните аспекти на това да създадеш престъпна педофилска мрежа, в която да предоставиш за изнасилване стотици и хиляди деца, има много сериозни аспекти свързани с американската национална сигурност. Публична тайна е, че клиенти на Епщайн са били целият политически и бизнес елит на САЩ, както и хора от шоубизнеса. Ако всички тези хора после са били изнудвани и завербувани от чужда държава, то тогава хората, които ръководят САЩ, са чужди агенти и защитават чужди интереси. Да покриваш тези хора и чуждите шпионски служби не бих окачествил като грешка, голяма или малка, а като откровено национално предателство. Това разбира се не означава, че администрацията на Байдън е с нещо по-добра, тъй като тя прикриваше Епщайн по същия начин.

В тази връзка трябва да припомним, че Епщайн е осъден за пръв път през 2005 г., като по делото се установяват 36 случая на сексуални насилия над момичета, но странно защо го осъждат по изключително леки обвинения и лежи в затвора тринадесет месеца при много приятни условия. Президент тогава е Джордж Буш Младши. По времето на Обама пък Епщайн е на свобода и без никакви пречки върши гнусните си дела. Повторно е арестуван през 2019 г. и тогава набързо се „самоубива“ в затвора. Това става по време на първия мандат на Тръмп.

Всичко това показва, че Тръмп просто следва една трайна политика на американското правителство да се покриват особено тежки организирани престъпни групи, сраснали се властта и служещи на чужди държави. Сред хората, които са били близки до Епстийн и най-вероятно са ползвали услугите му са Принц Андрю, Бил Клинтън, губернаторът Бил Ричардсън, Бил Гейтс, бившият израелски премиер Ехуд Барак, бившият вицепрезидент Ал Гор и много други. Дали Тръмп също е бил в този списък? Според Илон Мъск Тръмп и близкият до него Банън са в списъка. Тъкър Карлсън от своя страна не вярва Тръмп да е участвал. Всъщност според мен няма никакво значение дали Тръмп лично е ползвал извратените забавления на Епщайн или не. Фактът, че покрива мрежата му с цялата власт, която е в ръцете му, е напълно достатъчен и красноречив.

Нека не мислим, че Епщайн е някакво изключение. Пъф Деди, рапърът, за който се изнесоха данни за огромно количество сексуални посегателства и насилия, в които отново беше замесена цялата американска върхушка, изненадващо получи изключително леки обвинения и очевидно ще се отърве със смешна присъда.

Звучи познато, нали? Мнозина сигурно не помнят, но през 90-те години на миналия век в Белгия имаше огромен скандал с педофила Марк Дютру. Той също е арестуван веднъж, получава лека присъда и излиза на свобода, за да извърши куп изнасилвания и убийства на деца преди да го арестуват отново. По делото му има огромен брой пропуски и несъответствия и за минимум седем служители от правоохранителните органи се предполага, че са го подпомагали. Има достатъчно данни, че е част от огромна педофилска мрежа свързана с висши политици, но когато се стига дотам, разследванията се прекратяват по известната ни вече схема. Всичко това повдига много сериозни въпроси за това какви хора ни управляват. Разбира се, за да спим спокойно и за да не се самообесим като Епщайн в банята, е по-добре да приключим с тази тема.

Новетика: Въпреки всички проби-грешки, има ли някой, който в момента би се справил по-добре от Тръмп със сложното геополитическо положение? Освен това спря DEI и USAID.

Адв. Милен Пенев: Тръмп започна ударно първите няколко седмици от мандата си. Освен DEI и USAID, той веднага задейства процедурата за излизане от СЗО и веднага помилва хората, осъдени за щурма на Капитолия в началото на 2021 г. Новият му екип изглеждаше значително по-добър от този от първия мандат. Особено фактът, че прокара човек като Робърт Кенеди-младши за здравен министър, изглеждаше революционен.

Тръмп беше симпатичен на хората, защото макар и милионер, той се държеше достъпно и изглеждаше като човек от народа. В същото време той беше подложен на неописуем тормоз от администрацията на демократите, постоянно беше обиждан и клеветен, и срещу него се водеха няколко дела за пълни глупости, особено на фона на тоталната корупция и морален упадък в американското политическо блато. Ако не беше станал президент, сега със сигурност щеше да бъде в затвора. Това също караше хората да го харесват, те винаги поддържат някого, който е аутсайдер, преследван и угнетен. Пораждаше надежди и печелеше съпричастност, даваше обещания за радикална промяна и изглеждаше като единствена алтернатива на гнилата система. Не само за Щатите, но и в световен план.

След първите седмици, които разтресоха либералната общност, Тръмп започна да зацикля. Стана ясно, че няма никаква гениална концепция как да процедира за войната с Украйна. А в същото време, както вече посочих, няма намерение да спира помощта за киевския режим. Предложи за преизбиране върлия русофоб сенатора Линдзи Греъм, когото определи като свой чудесен приятел. Започна търговски войни с мита, в които единият ден казваше едно, утре друго. И харизмата започна да се изтърква. Неусетно от добрия герой спасител, който е мачкан и унижаван, но сега се връща с гръм да донесе справедливост, Тръмп започна да се превръща в това, за което на английски има специален израз – bully. Bully е едро и зло момченце, което в училище тормози другите деца, унижава ги, краде им джобните и пъха главите им в тоалетната чиния. Bully знае, че е най-силен от всички и затова може да издевателства безнаказано над другите. Започна да унижава хората, които му гостуват; да се подиграва на европейците; да провокира руснаците с удар срещу стратегическата им авиация; да предявява претенции за анексиране на Гренландия и Канада; да обявява публично от кого е доволен и от кого не е доволен; да призовава Иран за капитулация, въпреки че уж не воюва срещу него и т.н. А дори в американските филми училищните побойници са отрицателни герои.

Побойникът все пак може да се превъзпита и да изживее катарзис, това също е любима тема за американското кино. През последните десетина дни обаче администрацията на Тръмп успя да сътвори няколко изключително скандални действия, за които вече няма оправдание и път назад. Случаят с Ъпщайн го коментирахме, но се случиха и следните неща:

– 30 юни тази година САЩ премахнаха санкциите върху Сирия и легитимираха напълно нейния водач г-н Ахмед Ал-Шараа, като задействаха анулирането на статута на терорист за него и за групировката му. Същият Ал-Шараа, който е свързан с Ал-Кайда и ИДИЛ и в западните медии има достатъчно информация за „подвизите“ му. През 2017 г. САЩ обвяват награда от 10 млн. долара за информация за местоположението му, като самите американски власти тогава твърдят, че той е шеф на терористична група от мрежата на Ал-Кайда. Когато Ал-Шараа дойде на власт, едно от първите му действия бе започне да избива малцинствата – алевити и християни.

– Американската администрация наложи санкции на специалния докладчик на Съвета на ООН по правата на човека Франческа Албанезе, затова че тя казва истината за геноцида в Газа. Най-вероятно това е във връзка с последния ѝ доклад, в който беше разпространен списък с имената на международни компании и финансови институции, които се обогатяват от човешкото страдание в Газа. Една от споменатите компании е Palantir на поддръжника на Доналд Тръмп, Питър Тийл, която играе важна роля и във войната в Украйна.

– Ковид ваксината на Модерна получи пълно одобрение за използване при деца на възраст от 6 месеца до 11 години. Това е доста странно при министър антиваксър като Кенеди и при досегашната политика на администрацията на Тръмп.

Като обобщение по този въпрос – не виждам особено значение кой управлява САЩ, тъй като както стана ясно, реално управлява не президентът, а дълбоката държава зад него. Добрите намерения бързо се изпаряват, компроматите и влиятелните приятели остават. В тази връзка следва да се спомене, че в интервюто си с Тъкър Карлсън републиканецът Тед Круз каза, че подкрепя взривяването на Северен поток, но не вярва да го е направил Байдън, защото е твърде слаб. Но виж за Тръмп вярва, че би могъл да го направи. Няма нужда от повече коментар.

Новетика: Съгласен ли сте с предупреждението на шефа на НАТО Марк Рюте, че Трета световна война може да избухне в резултат на задълбочаващото се сътрудничество между Русия и Китай?

Адв. Милен Пенев: Марк Рюте е смешна пионка, която при едно от последните си обръщения към Тръмп се беше подмазал и го нарече „татенце“. Което в хомосексуалния жаргон е обръщение към доминантен активен партньор.

Лесно е да видим кой ни готви Трета световна война. Преди няколко месеца от Еврокомисията ни предупредиха да се подсигурим за евентуална ядрена война със запаси от вода, сухари, фенерче и швейцарско ножче. Пак те гласуваха бюджет от 800 млн. евро, който съвсем очевидно е за война с Русия. В същото време ЕС е участник във войната в Украйна, като подкрепя демократичните привърженици на Степан Бандера с оръжие, муниции, разузнавателна информация, военни съветници и „доброволци“.

За Трета световна война ни готвят и британските ни приятели, които както споменахме, сътрудничат с украинците при терористичните им акции и постепенно засилват градуса на провокации срещу Русия в очакване мечката накрая да изреве.

За американския принос вече коментирахме, там чудесният приятел на Тръмп Линдзи Греъм заедно с други чудесни хора активно работи по въпроса.

Сътрудничеството между Русия и Китай не е особено искрено. Китай, както споменахме, продава оръжие и на Украйна и преследва собствени цели. Руснаците на свой ред са ненадежден партньор, те предадоха Сирия, не помогнаха на Иран и е твърде вероятно да предадат един ден Китай и Северна Корея. Руското ръководство много обича Западния свят, обича Израел, който му сваля самолетите и лекува азовците, и обича Щатите, които избиват руските войници в Украйна. Когато има силни чувства, както знаем, те не са подвластни на логиката.

Но ако Западът продължава да притиска руснаците, на тях все някога ще им писне, те ще започнат да играят грубо и наистина могат да направят реален съюз с Китай. Защо Западът преследва такива самоубийствени резултати – вместо да живее мирно и спокойно с Русия и Китай, да търгува с тях и да овладяват заедно космоса в полза на цялото човечество – ми е трудно да отговоря. Явно на някого мирното сътрудничество не му е изгодно. Но това е друга, дълга тема.

Новетика: Съгласен ли сте с тезата, че в момента сме свидетели на нов епизод от Студената война – между свободния Запад и автократичния/комунистическия Изток? В миналия епизод спасение от гореща война донесе рискът от използване на ядрено оръжие. А сега?

Адв. Милен Пенев: Студена война има още от 2014 г. с преврата в Украйна и санкциите срещу Русия, както и последвалата в Украйна гражданска война. А може би и по-рано, с руско-грузинската война от 2008 г., в която американците отново бяха активно замесени. Кой предизвиква войната можем да установим от факта, че Русия воюва със съседите си, а не САЩ или Великобритания – с техните съседи. В момента противопоставянето е в гореща фаза, видно от продължаващата война в Украйна и атаката срещу Иран.

Разделението на добрия Запад и тираничния Изток е доста наивно. Както виждаме, САЩ се управляват от шпиони педофили и това не притеснява никого. Западът извършва огромно количество поразии и откровени престъпления, и не носи отговорност за никое от тях. В същото време ЕС например засилва постоянно цензурата и ограничава базисните права на хората. Така че митът за добрия демократичен Запад отдавна е развенчан.

В Китай има много притеснителни неща, свързани с човешките права и с властващата прослойка от комунисти милиардери. В Русия има огромна корупция и автократичен режим, който поддържа прилично жизнено равнище, но постоянно изсмуква ресурсите на страната. В Иран властват аятоласите, при които хората като цяло не живеят особено зле, но е трудно да говорим за кой знае каква свобода. Като политически и идеологически модел, тези страни трудно могат да представляват адекватна алтернатива на западния модел, колкото и опорочен да е той.

Риск от атомна война има и мисля, че ясно посочих откъде идва. Западът играе много опасна игра постоянно да провокира и притиска опонентите си, за да направят те грешни ходове и да бъдат изкарани в публичното пространство като „лошите“. Иран например дори да не беше работил по атомно оръжие, сега ще започне да работи, защото вижда, че без защита го чака съдбата на Ирак.

Новетика: Как ще коментирате резултатите от вота на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен? Ще промени ли ЕС политиките си след този вот?

Адв. Милен Пенев: От една страна г-жа фон дер Лайен има аристократично потекло, което може да се проследи стотици години назад. Нейни предци са цяла поредица от южняшки губернатори плантатори, които са скъсвали кожата от гърба на нещастните роби, за да може един ден тяхната наследничка да се бори за мултикултурно общество и многообразие. Един от тези губернатори пише през 1845 г.: „Негрите са природно тъпи и със слаб интелект, но като цяло притежават добра памет“. Това е част от епохалния му труд „Религиозни напътствия към негрите“.

От друга страна тя самата не проявява особен усет: използва еднакви есемес прийоми при всичките си корупционните схеми – било то в германското военно министерство, било като председател на Еврокомисията в преговорите за ковид ваксини. Някой обаче явно я покровителства и всичките ѝ действия остават без последствия. Затова и резултатите от гласуването по вота на недоверие не са никакво изненада. Тя ще изкара мандата си, защото върши добра работа да изпълнява глобалисткия дневен ред, да съсипва Европа и да ни готви за унищожителна война.

За съжаление, при сегашното статукво възможността за промяна в ЕС е малко вероятна, недоволствата на социалдемократи и либерали са празни приказки, тъй като всички са под една обща шапка, а отделни симпатични играчи като Орбан и Фицо нямат достатъчно влияние. Урсула е бетонирана като един европейски монарх, затова е справедливо да я увенчаем с прозвище като всеки от уважаваните монарси. Френският крал Филип IV е наричан „Хубави“, победителят на арабите император Карл е известен като „Велики“. Г-жа фон дер Лайен е редно да остане в историята като Урсула Честната, защото въпреки злословия, обвинения и съвсем конкретни факти, изваждани срещу нея, тя винаги излиза суха от водата; честна, невинна и дори почти девствена, въпреки седемте си деца.

Новетика: А как стои геополитическата нагласа/разделение в България? Русия наистина ли е реална заплаха за България и Европа? Истина ли е, че партиите Възраждане, МЕЧ, Величие са проруски? България по-добре ли би била извън ЕС и НАТО? А в случай на война как ще се защитава?

Адв. Милен Пенев: По въпроса за Русия – тя не е реална заплаха за България, а неин естествен партньор – икономически, културен и прочие. Разбира се, трябва да се спазва баланс и да се държи на равнопоставеност в отношенията, без да се залита. Никой не е казал, че руският бизнес няма да се опитва да ни изнудва, както беше с цените на газа например. Работата на българските политици и бизнесмени е да защитават нашите интереси в тези отношения. Ако сами се „набутваме“ в неизгодни сделки, като тези с Боташ, като златните концесии, като тези за доставката на F-16 и прочие, то вината за това си е наша. Както се казва, не е луд този, който яде зелника. Проблемът е, че докато сме в рамките на крайно русофобския ЕС, трудно можем да поддържаме нормални отношения с руснаците.

За партиите – от тези три партии единствено за Възраждане може да се каже, че са проруски, те гостуваха в Москва и подписаха споразумение за сътрудничество с „Единна Русия“. Каква е идеологията на МЕЧ и Величие ми е трудно да кажа, там има странна компилация от разнообразни послания. Величие ми изглеждат по-скоро умерено проамерикански. Като цяло и трите партии стоят на патриотични позиции и се противопоставят на коалицията ГЕРБ – Ново начало, което заслужава уважение. В крайна сметка това, което очакваме от тях, е да са пробългарски.

В тази връзка следва да отбележим, че настоящото правителство продължава да е про-украинско, про-украински е и софийският кмет, който държи чуждо знаме на фасадата си. Външният ни министър е про-израелски и не реагира по никакъв начин за убийството на българина капитан Маринов, служител на ООН. Партии като ППДБ са про-украински, про-европейски, про-американски и про-ЛГБТ. Така че българският политически живот е изпълнен с многообразие от „про“ пристрастия.

По последния въпрос – добре е в някакъв момент да се излезе и от ЕС, и от НАТО. ЕС затъва във все по-големи безумия, а НАТО вместо да допринася за реалното увеличаване на отбранителната способност на България, ни превръща във вечен клиент на скъпа американска техника и ни забърква в антируските си авантюри. Това обаче няма как да стане сега, тъй като ще бъдем моментално смачкани. Трябва да се търсят европейски партньори, с които да се договорят синхронизирани действия и изграждане на нови локални съюзи – икономически и военни.