Бил Гейтс не иска да умре богат

Филантропът-милиардер е поддръжник на различни каузи, някои от които доста противоречиви, като масови ваксинации и инициативи срещу климатичните промени

Известният съосновател на Microsoft, милиардер и филантроп Бил Гейтс, потвърди пред света на 8 май 2025 г., че възнамерява да раздаде почти цялото си лично богатство и да закрие фондация „Гейтс“ в рамките на 20 години. Изявлението беше публикувано в сайта на неговата организация Gates Foundation.

„Хората ще кажат много неща за мен, когато умра, но аз съм решил, че ‘той умря богат’ няма да е едно от тях“, написа 69-годишният бизнесмен.

„Има твърде много неотложни проблеми за решаване, за да задържам ресурси, които могат да бъдат използвани за помощ на хората“.

Гейтс, чието нетно състояние Bloomberg оценява в момента на 168 млрд. долара (285 млрд. лв.), обещава от години да дари по-голямата част от богатството си на своята филантропска фондация. Той написа в публикация в социалните медии през юли 2022 г., че крайната му цел е да изчезне „от списъка на най-богатите хора в света“.

Милиардерът вече е решил къде да иде лъвският пай от милиардите му.

„Наскоро поех ангажимент богатството ми да бъде раздадено през следващите 20 години. Болшинството ще бъде изразходвано за подпомагане на предизвикателствата тук, в Африка“, обяви Гейтс в реч от 2 юни 2025 г. в централата на Африканския съюз (АС) в етиопската столица Адис Абеба.

Бил Гейтс вече е планирал кога и как да стане разпределението на богатството му: Gates Foundation ще затвори врати на 31 декември 2045 г. От създаването си през 2000 г. тя е похарчила 100 млрд. долара (169 млрд. лв.) за глобални инициатива като справяне с болести и бедност, изменение на климата разширяване на достъпа до здравеопазване и образование.

Гейтс предвижда, че фондацията ще може да удвои тази сума и да раздаде още 200 млрд. долара (339 млрд. лв.) отсега до 2045 г. Той планира да увеличи годишния си бюджет от 6 на 9 млрд. долара (15 млрд. лв.).

Сред целите, които си е поставил за следващите две десетилетия са:

– по-нататъшно намаляване смъртността на майки и деца
– подпомагане изкореняване на болести като полиомиелит, малария, морбили и дракункулоза (болест от гвинейски червей)
– финансиране в образование и селско стопанство в африканските страни с цел „стотици милиони хора да се освободят от бедността“.

Въпреки че се надява Gates Foundation да постигне тези цели, милиардерът счита, че „прогрес е невъзможен без партньорство от страна на правителствата“, визирайки съкращенията в бюджета за международна помощ на САЩ „с десетки милиарди долари“.

„Никоя филантропска организация – дори с размера на Фондация ‘Гейтс’ – не може да компенсира пропастта във финансирането в момента“, казва той пред New York Times. „Не е ясно дали най-богатите страни в света ще продължат да се застъпват за най-бедните си хора“.

Гейтс описва себе си като „оптимистичен по природа“: очаква подобряване на условията през следващите десетилетия благодарение напредъка в технологиите, включително мащабното развитие на изкуствения интелект.

Според него „нещата ще се подобрят през следващите 20 години“, но отбеляза че би се отдал на филантропия дори ако не беше така.

„Да кажем, че някой ме убеди в противното“, коментира Гейтс. „Какво да направя? Просто да си купя няколко яхти? Да играя хазарт? Тези пари трябва да се върнат в обществото по начин, който ще донесе нещо положително“.

Не всички обаче са привърженици на филантропските каузи на Бил Гейтс, някои от които са доста противоречиви.

Масови имунизации

Такива са например неговите инициативи за масови имунизации.

В речта си в Адис Абеба Гейтс отбелязва, че ранните усилия на фондацията му са вдъхновени от статия, която обсъжда възможността за намаляване смъртността от диария сред африканските деца чрез ваксиниране срещу ротавирус.

„В началото основахме групата Глобален алианс за ваксини и имунизация (GAVI) с цел закупуване на ваксини. Благодарение на нашите усилия цената на ротавирусната ваксина падна от 30 до под 2 долара.“

Обществените реакции варират от похвали до критики и конспиративни теории. Също твърдения, че африканските деца са били използвани като „опитни зайчета“ в изпитания на ваксини. Или че COVID-19 ваксините съдържат устройства за проследяване. Гейтс отхвърля подобни обвинения с обяснението, че фондацията цели спасяване на човешки живот и намаляване на страданието.

По време на ковид пандемията Гейтс е отявлен защитник на ваксините. Някои от коментарите му предизвикаха възмущение. Като например прогнозата му, че има 50% вероятност от възникване на друга пандемия през следващите 20 години поради „климатичните промени“. Това той каза в интервю за испанското издание El Diario през май 2022 г.

В тази връзка Гейтс заяви, че са необходими „по-големи инвестиции“ в международните антипандемични усилия и разширяване на Световната здравна организация (СЗО).

В интервю за Financial Times също през май 2022 г. той призова и за създаването на ръководен от СЗО глобален екип за наблюдение, който да открива отрано заплахите от пандемия. Добави, че за целта са необходими повече пари и че СЗО е единствената организация, която може да проведе подобна операция.

Още с встъпването си в длъжност като 47-и президент на САЩ, Доналд Тръмп за втори път отмени членството на САЩ в СЗО заради сервилното ѝ угодничене пред китайската комунистическа партия по време на ковид пандемията. Според експерти СЗО цели глобален пандемичен контрол, който би нарушил суверенитета на отделните държави и представлява „троянски кон в крепостта на свободните хора“.

България също отказа да се подчини на засиления контрол на СЗО, като се въздържа при гласуването на новото пандемично споразумение през май 2025 г. Общо 11 страни се въздържаха, сред тях Италия, Нидерландия, Полша, Словакия, Иран и Русия.

Главният прокурор на САЩ Уилям Бар през април 2020 г. се възпротиви на предложението на Бил Гейтс за ковид сертификати. И ги нарече пред Fox News „поредно посегателство върху личната свобода“.

Ваксиниране на кравите

Бил Гейтс е активен проводник на пропагандата за катастрофалните климатични промени. Една от неговите идеи за борба с тях е ваксиниране на кравите, което потенциално би спряло отделяния от тях метан.

В епизод 30 на подкаста Possible на съоснователя на LinkedIn Рийд Хофман от октомври 2024 г. Гейтс коментира различни начини за намаляване на емисиите от парникови газове чрез манипулиране биологичната дейност на кравите.

Там той говори за т. нар. „проблем“ с метана, който кравите отделят при храносмилане на тревата. Според климатичните активисти метанът е много по-мощен парников газ от въглеродния двуокис, допринасящ за глобалното затопляне.

Едно от възможните решения според милиардера е ваксиниране на кравите с цел премахване чревните бактерии, отделящи метана (наричан още природен газ или CH4). Друго решение е добавяне към храната или водата им на лекарство, което ще промени техния микробиом. Това според Гейтс е обещаващо.

Филантропът има и трета идея: „Забивате нещо метално в кожата на кравата и то изгаря метана“.

Според него всички тези предложения „изглеждат доста евтини и приложими, дори в Африка“. Въпросът бил само да се подбере най-подходящото решение според държавата.

Поддръжниците на климатичната теория говорят за „антропогенно глобално затопляне“ (AGW) и „изменение на климата“ – т.е., че човешката дейност, а не природните явления, е причина за променящия се климат на Земята и че подобни тенденции представляват опасност за планетата.

Критици обаче отвръщат, че подобна опасност е преувеличена и дори несъществуваща. През август 2023 г. над 1600 учени от цял свят подписаха декларация, че няма глобална криза със затоплянето на климата: вариации в климата има, понякога за дълъг времеви период, но никоя от тях не е причинена от човека.

Опоненти на AGW през 2010 г. пък обявиха, че водещите изследователи в Междуправителствения панел по изменение на климата, Източноанглийския отдел за изследване на климата и Националната океанска и атмосферна администрация използват манипулирани данни, погрешни климатични модели, погрешно представяне на източници и заглушаване на различни мнения, за да накарат науката да потвърди това, което искат климатичните активисти.

Някои експерти дори твърдят, че емисиите въглероден двуокис са по-скоро екологична благословия, отколкото проклятие. Химическото съединение е сочено като „храна за растенията“ в атмосферна форма, „живителна валута“ и фактор подобряващ живите същества.

Затъмняване на слънцето

Друга противоречива идея, финансово подкрепена от Бил Гейтс, е за разработването на технология за затъмняване на слънцето, която да отразява слънчевата светлина от земната атмосфера, предизвиквайки ефект на глобално охлаждане.

Експериментът за контролирани смущения в стратосферата (SCoPEx), е стартиран от учени в Харвардския университет. Става дума за пръскане на нетоксичен прах от калциев карбонат (CaCO3) в атмосферата. Това е аерозол, отразяващ слънцето, който може да компенсира ефектите от глобалното затопляне.

Привържениците на слънчевото геоинженерство се позовават на охлаждащия ефект от вулканичните изригвания, резултат от изхвърлянето на сярна пепел в атмосферата.

Противниците обаче са на мнение, че подобна стъпка крие непредсказуеми метеорологични рискове, като промени в климата и метеорологичните модели, включително промени във валежите, температурното разпределение и южното колебание Ел Ниньо. Това може да причини суши и наводнения, хуманитарни катастрофи и кризи на международната сигурност.

Промените в интензитета и качеството на слънчевата светлина, както и промените във валежите и температурата, биха могли значително да повлияят на екосистемите и биоразнообразието. Например аерозолно инжектиране в стратосферата може да доведе до засушаване на тропическите гори на Амазонка, увеличавайки риска от горски пожари и обезлесяване на тропическите джунгли.

Модифицирането на слънчевата светлина би могло да повлияе на фотосинтезата и да окаже неблагоприятен ефект върху земеделското производство.

Други предупреждават, че някои видове аерозолни частици, използвани за затъмняване на слънцето, биха могли да увредят стратосферния озонов слой, който ни предпазва от вредното ултравиолетово лъчение.

И не на последно място – тъй като такъв експеримент би имал ефект върху климата в глобален мащаб – той трябва да е съпроводен с международно законодателство и съгласието на всички държави.

Деси Иванова

е разследващ журналист и коментатор по политически и социални теми в американското общество. Любител поет, пътешественик.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

Back to top button