Какво ще се случи във Вашингтон на 6 януари?

Как ще се развият събитията следващата сряда, когато Конгресът на САЩ трябва да реши кой ще е новият президент?

В 13:00 часа местно време на 6 януари 2021 г. Конгресът на САЩ ще се събере в сградата на Камарата на представителите в столицата Вашингтон, за да изпълни процедурата по окончателно сертифициране на електоралните гласове за президент на Съединените щати.

Очаква се обаче сесията да не премине като формалност и на този етап има неясен изход.

Наличието на множество твърдения за изборни измами, текущи съдебни дела в редица щати, заявки на законодатели да оспорят изборните резултати, електори дуелисти в полза на сегашния президент и спорове около ролята на вицепрезидента Майк Пенс за изхода от надпреварата — макар и с бегъл шанс, всичко това може да доведе до там, че на 6 януари да не бъде излъчен победител в изборите.

На база на изборните резултати, демократът и бивш вицепрезидент Джо Байдън има 306 електорални гласа, а републиканецът и сегашен президент Доналд Тръмп 232 гласа.

Съгласно 12-ата поправка на Конституцията на САЩ и Закона за избирателното преброяване, на 14 декември 2020 г. електорите от всеки щат подписаха и сертифицираха своите гласове, след което да ги изпратиха до президента на Сената, т.е. до настоящия вицепрезидент Майк Пенс.

Така на 6 януари 2021 г., Пенс ще отвори — в присъствието на Сената и Камарата на представителите — пликовете със сертификатите и гласовете, след което те ще бъдат официално преброени. И ще бъде излъчен новият президент.

Законът обаче предписва и процедура за възражение срещу електоралните гласове. Този път от нея ще се възползват голям брой законодатели.

Оспорване на електоралните гласове

Над 100 членове на Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) и 12 сенатори (горната камара) обявиха, че ще оспорят изпратените до Конгреса в полза на Джо Байдън електорални гласове. Те ще положат клетва в неделя, 3 януари 2021 г.

Първият сенатор, заявил намерение да възрази, е Джош Хоули от щата Мисури. В изявление от 30 декември 2020 г. Хоули написа:

„Не мога да подкрепя резултатите на Изборната комисия на 6 януари, без да повдигна въпроса за някои щати, особено Пенсилвания, където властите не спазиха собствените си изборни закони. Също не мога да не посоча невижданите досега усилия на мега корпорации като Facebook и Twitter, да се намесят в изборите в подкрепа на Джо Байдън.

Конгресът най-малко трябва да разследва твърденията за изборни измами и да предприеме мерки за гарантиране честността на изборите. Засега Конгресът не го прави. По тези причини, ще последвам примера на демократите, които години наред оспорват резултатите, и ще повдигна тези критично важни въпроси на 6 януари.“

На 2 януари 2021 г. Хоули бе последван от още 11 републикански сенатори начело с тексасеца Тед Круз. Те обявиха, че ще оспорват сертифицираните електорални гласове, докато Конгресът назначи Изборна комисия с пълни разследващи и факто-установяващи правомощия.

Тази комисия да извърши 10-дневен одит на резултатите в оспорваните щати: Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания, Джорджия, Невада и Аризона.

След приключване на одита, съответните щати да оценят направените открития в специална законодателна сесия и да сертифицират промяна в своите електорални гласове, ако е небходимо. Всичко това да приключи преди 20 януари, когато в длъжност ще встъпи новият президент, настояват 11-имата сенатори.

Основание за възражението, според тях, са „безпрецедентните твърдения за изборни измами“ през 2020 г., надхвърлящи тези от „всички други избори в наше време“.

Друга причина, казват републиканците, са проучвания на Reuters/Ipsos, според които 39% от американците вярват, че „изборите са манипулирани“. Това вярване споделят 67% от поддръжниците на Републиканската партия, 17% от симпатизантите на Демократическата партия и 31% от независимите.

Прецеденти, процедура и изгледи за успех

В американската история има редица случаи, когато членове на Демократическата партия са възразявали срещу президентските изборни резултати, например през 1969 г., 2001 г., 2005 г. и 2017 г.

Но най-близкият по характер прецедент е от президентската надпревара Хейс-Тилден през 1877 г., когато изборните резултати в щатите Флорида, Луизиана и Южна Каролина са оспорени заради твърдения за измами и незаконни дейности.

„През 1877 г. Конгресът не пренебрегва тези твърдения, нито пък медиите заклеймяват онези, които ги повдигат, като радикали, опитващи се да подкопаят демокрацията“, писа Круз в същото изявление.

„Вместо това, Конгресът назначава Изборна комисия от петима сенатори, петима представители и петима съдии от Върховния съд, да разрешат спора.“

По закон, възражението срещу вотовете в даден щат се регистрира в писмена форма от най-малко един представител и един сенатор. Това задвижва процес, при който двете камари на Конгреса се оттеглят за двучасов дебат, след което гласуват.

Ако възражението бъде подкрепено с просто мнозинство в Камарата на представителите и с просто мнозинство в Сената, възражението се приема и електоралните гласове от съответния щат биват анулирани/дисквалифицирани.

Като основание за възражението може да се изтъкне, че електорите не са били „редовно дадени“ и/или „законно сертифицирани“.

Според повечето експерти, процесът по възражение на 6 януари най-вероятно ще се провали, тъй като Демократическата партия има мнозинство в Камарата на представителите, и шансът някой демократ да постави на карта победата на „своя“ Джо Байдън, е минимален.

Електори дуелисти

Сесията на 6 януари се усложнява още повече от факта, че републиканци от седем щата са подали успоредни електорални гласове в полза на Тръмп.

В три от тези щати — Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин — републиканците контролират законодателната власт, а демократите държат губернаторския стол. В Ню Мексико и Невада демократите контролират и двете. В Джорджия и Аризона контрол върху двете имат републиканците.

Изпращането на успоредни електорални вотове се налага, тъй като републиканците в седемте щата не са успели да си осигурят подкрепата на висшия избирателен орган — обикновено това е щатският държавен секретар — нито законодателната власт се е възползвала от даденото ѝ по конституция право да избере на кого да даде електоралните гласове.

Щатските законодатели имат също правото да посочат електори в случай, когато има основателни съмнения за изборни злоупотреби.

Така на 6 януари, по време на съвместната сесия, Конгресът ще трябва да гласува чии електорални гласове да приеме: пристигналите по редовната процедура (в полза на Байдън) или успоредно подадените (в полза на Тръмп). Отсъждането става отново с просто мнозинство в Камарата на представителите и в Сената.

Ако долната и горната камари гласуват в полза на една и същ набор гласове и няма разногласия относно законността им, тогава този набор гласове се приема единодушно.

Ако между различните щатски власти има разногласия кой от комплектите гласове са легитимни, тогава двете камари успоредно решават кои гласове да приемат. Те имат и опцията да не приемат кой да е от комплектите гласове.

Ако долната и горната камара се различават в своя вот, тогава за валидни се смятат гласовете, сертифицрани от губернатора на съответния щат. В този сценарий победата ще е за Байдън.

В историята, електорите дуелисти са рядко срещани. Последния път се подават на президентските избори през 1960 г. Тогава губернаторът на Хаваи сертифицира електори за републиканеца Ричард Никсън. Повторно преброяване установява, че победителят е демократът Джон Ф. Кенеди, и той е обявен за президент на съвместна сесия на Конгреса през 1961 г.

Аналогично, ако текущи съдебни дела бъдат отсъдени в полза на Тръмп, тогава неговите електори в съответния щат ще трябва да бъдат отчетени на сесията на 6 януари, вместо тези на Байдън.

Вицепрезидентът Майк Пенс да реши новия президент?

Вицепрезидентът Майк Пенс, който ще председателства сесията на Конгреса на 6 януари, приветства плановете на представители и сенатори законно да възразят срещу изборните резултати.

В изявление от 2 януари 2021 г., шефът на кабинета на Пенс заяви: „Вицепрезидентът споделя тревогите на милиони американци относно изборни измами и нередности по време на последните избори.“

През последните седмици, Пенс е под засилен натиск от поддръжници на Тръмп, да заеме позиция за изхода от изборите.

Републиканският представител Луи Гомърт заведе на 27 декември 2020 г. съдебен иск срещу Пенс в Източния районен съд на щата Тексас.

Гомърт настоя федералният съд да потвърди, че по време на сесията на 6 януари Пенс има изключително/ексклузивно право да реши кои електорални гласове да бъдат преброени, т.е. приети от Конгреса.

Това искане може да послужи при електори дуелисти и произлиза от интерпретация на 12-ата поправка на Конституцията. Според нея, Пенс — като президента на Сената — има изключителното правомощие да отвори и преброи гласовете.

Така през 1800 г. Томас Джефърсън преброява в своя полза недостигащи му гласове въпреки възражения от Конгреса и си осигурява президентския пост.

Горният прочит на Конституцията е оспорван от друга правна теория, основана на Закона за избирателното преброяване от 1887 г. Според него, Пенс няма такава власт, а решението кои спорещи електорални гласове да бъдат одобрени, е на губернатора на щата.

Обикновено, когато един закон е в противоречие с Конституцията, той е противоконституционен. Въпреки това, властта на Пенс да реши изхода от изборите остава спорна.

Междувременно, съдията по делото на Гомърт, Джереми Кърнодъл, уважи молбата на Пенс да отхвърли усилието „да му бъдат дадени ‘изключителни правомощия’ да реши кои електорални гласове да бъдат преброени“ на сесията на Конгреса следващата седмица.

Кремена Крумова

е главен редактор на Novetika.com

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button