Откриване на втория фронт на неомарксизма: борбата за миналото

Принстънският университет вече няма да изисква от студентите да вземат изпити по латински и древногръцки

„… [досега] историята представляваше развитието на потисничеството. И това потисничество е в самите факти, които тя установява; по такъв начин те самите донасят една негативна ценност, като част и като аспект от своята фактичност… “
Херберт Маркузе, „Репресивната толерантност“

Отекна първият залп по новото стратегическо направление в битката на неомарксизма срещу Човечеството. Войната придоби ново измерение. И разбира се, това стана в САЩ, където тази война се води от десетилетие.

Всъщност, фронтовете са много и не от вчера, но този е, изглежда, втори по важност в стратегическата битка. Първият фронт беше отворен преди години, във връзка с борбата за индоктриниране на децата. Това беше война за това кому да принадлежи Бъдещето.

Отварянето на настоящия Втори фронт беше неизбежно. Тук ще се води война за това, кому да принадлежи Миналото. Защото войната за Бъдещето не може да бъде спечелена, без да е осигурен контролът върху Миналото, т.е. върху Историята. Защото няма гаранция, че дори един напълно индоктриниран индивид няма да се изкуши от примери в миналото, разколебаващи вярата му.

Затова ударът беше нанесен върху историята. По-точно, върху историческата наука и конкретно, върху един от нейните фундаменти, класическата гръко-римска история. Тя е базата на великата Европейска цивилизация; наука, особено ненавиждана от левичари и неомарксисти.

Двете цели са взаимосвързани и гарантират, че индоктринираните индивиди ще имат само една единствена представа за Миналото. Тази, отразена в новонаписаната История, базирана не на факти, а на „правилната“ представа за фактите.

Шокиращото е, че произшествието се случи не къде да е, а в легендарния Принстънски университет, основан през 1746 г., един от деветте членове на знаменитата Бръшлянова лига. Знакова институция за световната университетска общност. От 30 години той винаги е присъствал в петицата на най-престижните университети в световните класации. Дал е на света 69 нобелови лауреати. Тук е преподавал, в последните 22 години от живота си, самият Алберт Айнщайн. Това е обвеяно със слава място, еманация на високата наука и изследователска добросъвестност.
Но… Принстън падна. Не е за вярване, ще кажат читателите, невъзможно е!

Така са възкликнали съвременниците през далечната 1453 г., когато в Европа пристигнали първите сведения за падането на Константинопол. Не искали да повярват, че непревземаемият град е паднал под напора на турските пълчища.

Уви, и в двата случая информацията е вярна. Дори си мислим, че и настоящата информация за падането на Принстън ще бъде толкова фатална за света, като и онази от 15-и век.

Защото там нахлу геният на невежеството, разрушението и омразата към самия humani generis.

А това е само първата стъпка…

Борба със „системния расизъм“

В края на април беше обявено, че Принстънският университет вече няма да изисква от студентите да вземат изпити по латински или древногръцки, за да завършат успешно. Промяната идвала като част от по-големитe усилия на университета „за справяне със системния расизъм“ в кампуса.

Професорът по класическа история, Джош Билингс, директор на бакалавърската програма, дълго и унизително обяснява как преподавателите вярвали, че промяната ще подобри Класическия факултет, защото ще добави „нови гледни точки“ към него.

„Смятаме, че наличието на такива студенти във факултета, които влизат в университета, без да са учили класическа история в гимназията, както и древногръцки и латински езици, ще го направят по-жизнена интелектуална общност.“

Човек неволно се сеща за събитията по време на една друга Велика културна революция, когато хунвейбините заставяха професорите в университетите да се самообвиняват и самоунижават публично, за да спасят живота си.

Други промени в учебните програми включват добавяне на направление за „раса и идентичност“ във факултет „Политика“. Пояснява се, че училището е искало да направи промените от известно време, но че те получили „нова спешност“ поради призива на pектора на Принстън, Кристофър Айсгрубер, „да се справят със системния расизъм“, във връзка със „събитията около расовите проблеми“, настъпили миналото лято и предизвикани от смъртта на Джордж Флойд.

В раздел „Справедливост“ на уебсайта на класическия факултет в Принстън също така се изброяват различни цели, свързани с многообразието и справедливостта, и се отбелязва: „Действията, които предприемаме за насърчаване на справедливостта и приобщаването, няма да са достатъчни, за да защитим членовете на нашата общност от дискриминация и ефекти на системния расизъм – особено анти-черен расизъм“, като се изразява „солидарност с усилията за постигане на равнопоставеност в нашата нация и нашия свят“.

Не е зле да се отбележи, че класическите специалности досега постоянно имаха едни от най-високите резултати на GRE от всички студенти. Политическите науки, икономиката и специалностите от правото изоставаха доста далеч.

GRE (Graduate Record Examinations) е стандартизиран тест, който е изискван за прием от много висши учебни заведения в Съединените щати и Канада, както и в някои други страни. GRE има за цел да оценява словесни и количествени разсъждения, аналитично писане и умения за критично мислене, които са придобити за дълъг период на обучение. Съдържанието на GRE се състои от определени специфични раздели по алгебра, геометрия, аритметика и лексика.

Промените в учебните програми идват, след като министерството на образованието започна федерално разследване на Принстън миналата година, след като ректорът Айсгрубер обяви, че училището е замесено в расизъм.

В писмо на министерството, Айсгрубер е обвиняван, че под предлог „расизъм“ е обявил „мерки за разнообразие, самите те основани на раса, за обявяване на обществени поръчки, преподаване, стипендии и финансиране на научни изследвания“. В писмото се изискват различни документи, свързани с въпроса. Министерството обаче прекрати разследването, точно когато бившият президент Доналд Тръмп напусна поста си през януари. Тогава ректорът на университета заяви, че усилията на Принстън за борба със „системния расизъм“ дори надхвърлят изискванията на закона.

„Вредата“ от класическата история

Тези действия са планирани още преди изборите и това е само първата лястовичка. Предстои верижна реакция. И не е случайно, че първият удар по историческата наука е нанесен в Принстън. Тук нещата имат предистория.

Един от двигателите на акцията е чернокож професор по класическа история, който застъпва тезата, че класиката (т.е. гръко-римската история, фундаментът на европейската цивилизация), е безполезна и дори вредна, затова не бива да се изучава, защото е история на господстващите класи, а нищо не казва за потиснатите маси.

Историята му е разказана от Рейчъл Позър, ляво-ориентирана журналистка от New York Times.

Всичко започва на конференция на Обществото за класически изследвания през януари 2019 г. Отдавна почитана като основата на „западната цивилизация“, дисциплината е обвинявана от левичарите като елитарен предмет, преобладаващо преподаван и изучаван от бели мъже.

Дан-ел Падийя Пералта, който преподава в Принстън римска история, и е роден в Доминиканската република, е един от участниците в този ден. За пръв път неговите идеи открито се сблъскват с тези на някои от колегите му. По-голямата част от присъстващите са стреснати и уплашени, и избягват да вземат страна. Един вид, безпомощно наблюдават гибелта на любимата си наука, на която са посветили живота си.

Денис Фийни, също професор в Принстън, вярва, че обществото ще „загуби много“, ако класическата наука бъде изоставена. Фийни е на 65 години и след като се пенсионира същата година, първото му желание е да седне и да препрочита Омир. Той не може да се бори, може само да се примири и да остане с Омир до края на живота си.

Изказването на Падийя не е нещо ново. В продължение на няколко години преди това, той говори за „вредата“, причинена от изследователите в областта на класическата история през двете хилядолетия от античността: „класическите оправдания на робството, расовата наука, колониализма, нацизма и други фашизми от 20-и век“. Класическата история е била дисциплината, около която се е разраствал модерният западен университет и Падийя вярва, че тя е посяла расизъм в цялата система на академичното образование.

Миналото лято, след като Принстън реши да премахне името на Удроу Уилсън от училището си за обществени и международни отношения и когато бунтовете се разгръщаха в цялата страна, Падийя става съавтор на отворено писмо, което подтиква университета да направи повече.

„Ние призоваваме университета да засили ангажимента си към чернокожите хора“, пише той, „… и да се превърне, за първи път в историята си, в антирасистка институция“.

Изследвайки щетите, нанесени от хора, които претендират за класическата традиция, твърди Падийя, може само да се заключи, че класическата наука е допринесла за изобретяването на „белотата“ и нейното продължаващо господство.

Освен Падийя, автори на писмото са астрофизикът Джени Грийн, литературният теоретик Андрю Коул и поетът Трейси К. Смит. В него те правят 48 предложения за реформа.

Най-важната е идеята за създаване на комитет, който да „контролира разследването и дисциплината на расистките поведения, инциденти, изследвания и публикации“ – орган, много добре познат на нас, живелите при комунизма.

Визията на Падийя за съпричастността на класицизма към системната несправедливост е безкомпромисна, дори по стандартите на някои от съюзниците му. Той осъжда дисциплината като система от „равни части вампиризъм и канибализъм“ – опасна сила, която е била използвана за убийство, поробване и подчинение.

Той пише, че не е сигурен дали науката заслужава бъдеще. Вярва, че класиката е толкова свързана с върховенството на белите, че е неотделима от него.

Падийя казва пред журналистката: „Ето какво мога да кажа за визията ми за класиката. Не искам да имам нищо общо с това. Надявам се дисциплината да умре, и то възможно най-бързо“.

Той твърди, че започвал да чувства, че загубил нещо, отдавайки се на класическата традиция. Усещал, че изучаването на класиката е изместило други части от неговата идентичност, точно както класиката и „западната цивилизация“ са изместили други култури и форми на знание. Възстановяването им би било от съществено значение за разглобяването на бялата супремасистка рамка, в която и той, и класиците били попаднали, като в капан.

Падийя смята, че разрушаването на структурите на властта, които са подкрепени от класическата традиция, ще изисква повече от проверка на фактите. Ще е необходимо да се напише изцяло нова история за древността и за това кои сме ние днес. Той е уверен, че класиката и белотата са костите и сухожилията на едно и също тяло, те са станали силни заедно и ще се наложи да умрат заедно. Класиците заслужават да оцелеят, само ако могат да се превърнат в „център на оспорване“ за общностите, които са били очернени от тях в миналото.

„Когато хората мислят за класика, бих искал да мислят за хора с цвят.“ Но ако класиката се провали на неговия тест, Падийя и други са готови да се откажат от нея.

„Бих се отървал напълно от класиката“, казва пред същата журналистка от New York Times Уолтър Шайдел, друг от съюзниците на Падийя. „Не мисля, че трябва да съществува като академична област.“

Aвторката обяснява, че да видиш класическата историческа наука така през очите на Падийя е все едно да счупиш огледалото. И че това би означавало да осъдим класическото наследство като една от най-вредните истории, които сме си разказвали.

Падийя подозира, че скоро ще трябва да напусне класическата наука и университета, за да се бори за промените, които иска да види в света. Той дори обмисля да влезе в политиката.

Целта на занятието

Историята е поучителна, защото обяснява методите за овладяване на американските университети от левичарите. Същевременно показва типичен образ на професор левичар, произлизащ от „малцинствата“, който спада към ядрото на теоретическата мисъл, движеща неомарксизма към настоящия момент.

Администрацията на американския президент Тръмп се опитваше да попречи на тези тенденции в академичната общност, като се насочи и към други университети от Бръшляновата лига по въпроса за расата. Тази администрация съди Йейлския университет през октомври миналата година за дискриминация срещу азиатски и бели кандидати, и подкрепи подобна борба, водена от Студенти за справедлив прием (SFFA) срещу Харвардския университет, заради практиките му на утвърждаване „мерки за разнообразие“.

Администрацията на Байдън оттегли иска срещу Йейл, но искът срещу Харвард, заведен от SFFA, остава на дневен ред, тъй като се очаква Върховният съд на САЩ да реши през юни 2021 г. дали ще разгледа това дело.

Тези необратими събития, изглежда, вещаят началото на края за най-голямата и уважавана университетска общност в света, университетите на САЩ, които досега винаги присъстват в световните класации със 7-8 места от първите 10, 18-19 от първите 25 и т.н.

Неомарксистите имат за цел да подложат на „деконструкция“ не само „буржоазната държава“, заедно с „робовладелската конституция“, но и духовната им същност.

Замислен е убийствен удар на неомарксизма върху класическата историческа наука. Общността на преподавателите по класическа история в американските университети е обзета от неистов страх. Те не знаят какво става, защото никога не са се сблъсквали с марксизма, нежели с неговата нова и още по-смъртоносна разновидност. Затова почти не се съпротивляват и приемат пасивно участта си. Левичарите ликуват. Администрациите на университетите капитулират пред исканията на активистите. Упорито се говори за ликвидиране на специалности и дори на цели факултети.

Пренаписването на Историята (в смисъл заличаване Историята на Великата европейска цивилизация и написване нова, „правилна история на потиснатите малцинства“) е една от ДВЕТЕ ГЛАВНИ задачи на Неомарксизма във войната за овладяване на цялата власт в обществото, неговото разрушаване и изграждане върху руините му Кулата на Утопията (Прекрасния Нов свят).

Историята е паметта на човечеството, оттам то вади опит и надежда за бъдещето. Без история няма и бъдеще, само едно монотонно безвремие… което е и целта на тази човеконенавистна идеология.

Другата задача е индоктриниране на Децата и превръщането им в бойци на (културната) Революция. По този начин детското съзнание ще бъде превърнато в tabula rasa, където ще липсва старото неправилно историческо съзнание и където ще могат да бъдат записани истините на новата идеология. Тези младежи би трябвало да представляват нещо като зомбирани мъртъвци, с изтрита памет за миналото, които не знаят откъде идват, но са умело манипулирани да смятат, че отиват в посочения Нов свят, където ги чакат само „забавления и игри“, а пък „цялата работа ще се върши от машините“ (според Херберт Маркузе)…

Видно е, че неомарксизмът, в крайна сметка, има за фактическа цел унищожаването на humani generis, във вида, в който съществува от поне 1 000 000 години.

Нещо, което никоя идеология досега, дори класическите тоталитарни, не са си поставяли за цел…

А може би вече е късно за противодействие. Неомарксистите са на път да овладеят САЩ и да разрушат самата държава, което със сигурност ще предизвика рухването на Западния свят и Великата Европейска цивилизация…

ПП. Не мислете, че тук, в България, сме остров на спокойствието и тези изстъпления на левичарите няма да ни засегнат.

Както е известно, Софийският университет (най-престижният в републиката) падна. Там вече уволниха професор, който изнасял „неправилни“ лекции. Освен това, от три години вървят два курса, свързани с джендъра. Имат си и студентска левичарска групичка (изглежда добре финансирана)…

А може би СУ изобщо не е ставал, след падането през 1947 г. и червения погром… кой знае.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

Александър Тацов

е по специалност инженер. Работил е в Технически университет - София, а понастоящем в частния технологичен бизнес. От години се занимава с изследвания в областта на политическото, научното и идейното обществено развитие, в обхвата на писаната история.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button