Морал и закон: протестите срещу главния прокурор Иван Гешев

Как едно законно право на протест се превръща в неморален акт, потъпкващ Конституцията

Дни наред, група граждани, които упражняват своето конституционно право на протест, грубо и брутално нарушават Конституцията, която им гарантира това право.

Дни наред те обсаждат Съдебната палата с цел да не бъде допуснат на работното му място главният прокурор на Република България, Иван Гешев, и да не му бъде позволено да работи.

Чрез своето право, те нарушават правото на друг, престъпвайки основния закон. Чл. 16 от Конституцията гласи: „Трудът е гарантиран и защитен от Закона“.

Гарантиран и защитен! Как е защитен? Къде са институциите, които да защитят правото на труд на един човек, без значение кой е той?

Всеки може да бъде харесван или нехаресван, включително и главният прокурор. Всеки може да бъде одобряван или неодобряван и като професионалист, и като морал, и като външност, ако щете. Но всеки е невинен до доказване на противното и не може да му бъдат отнети никакви права, гарантирани от основния закон. А всеки, който се опита да му ги отнеме, трябва да бъде преследван от Закона.

Къде е Хелзинкският комитет за защита правата на човека, например? Защо не възроптае срещу този незаконен акт – отнемане правото на труд, което е и основно човешко право? Защо не реагира на това, че е поругано достойнството на един човек, въпреки гаранциите на чл.6, ал. 1 на Конституцията: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“?

Къде са държавните органи, които са длъжни да защитават всеки, чиито права са нарушени?

В чл. 6, ал. 2 се казва: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, пол, произход, образование, политическа принадлежност, лично и обществено положение.“

Протестът на групата пред Съдебната палата вероятно има своето основание, и право на хората е да изразят своето недоволство, но не като нарушават Конституцията, не като се отнемат права, гарантирани от нея.

Фактически протестиращите налагат санкция, наказание без съд и присъда. А в чл. 5, ал. 3 на основния закон на България е казано: „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършване.“

Протестиращите срещу Иван Гешев, главния прокурор на Републиката, може и да не го харесват и да имат право на това, но не могат да съдят и да наказват.

И тук идва въпросът: има ли гаранция, че утре няма да бъде нарушено правото на всеки, който не се хареса на една или друга групичка? Не няма. Щом се случва на главния прокурор, може да се случи на всеки. Идва и следващият въпрос: има ли защита от подобно самоуправство? От това което се наблюдава, не, няма.

Къде са сега борците за законност и справедливост? Защо не се опълчат срещу нарушаване на закон, на принцип, гарантиран ни от Конституцията? Законът е закон тогава, когато е всеобщ, когато е за всеки. Ако този закон или принцип бъде нарушен еднократно или за един, той вече не съществува. Няма Закон. И всяка интерпретация в посока, че този текст е в защита на един или друг човек, е грешна. Става дума за Закон и законност за всички и всеки. Отговорът на въпроса „ще ги има ли?“ остава отворен.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

Снежана Георгиевa

е философ по образование и журналист по професия. Репортер, редактор и водещ в БНТ и БНР. Дългогодишен водещ на програма "Нощен харизонт" по БНР.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button