Ще отстрани ли Върховният съд на САЩ Тръмп от президентски избори 2024?

Три години след 6 януари 2021 г. – когато няколко хиляди американци нахлуха в Капитолия по време на сертифицирането на гласовете за президентския пост – тази паметна дата изглежда ще предопредели изхода от предстоящите президентски избори в САЩ на 5 ноември 2024 г.

Именно тя е в сърцевината на заведени 60 съдебни иска и жалби в 30 щата. Според тях фаворитът за президент на САЩ от Републиканската партия – Доналд Тръмп – не може да бъде в бюлетините и да служи като президент, тъй като е участвал в „бунт“ на 6 януари 2021 г., като е оспорил изборните резултати даващи победата на Джо Байдън.

Исковете се основават на раздел 3 от приетата през 1868 г. 14-а поправка от Конституцията на САЩ. Според нея ако служители на САЩ, положили клетва да спазват Конституцията, после участват в метежна или бунтовническа дейност или подкрепят нейните врагове, нямат право да заемат държавна или военна длъжност. Конгресът може да върне отнетите привилегии при две трети мнозинство в Конгреса и Сената.

Идеята на раздел 3 от 14-ата поправка е била да дисквалифицира длъжностни лица на Конфедерацията, които са искали отцепване на Юга по време на Гражданската война в края на 19-и век.

Кой иска отстраняването на Тръмп?

Предявители на повечето искове са ляво-настроената НПО „Граждани за отговорност и етика във Вашингтон“ (CREW) и слабоизвестният републикански претендент за президент от Тексас, Джон Антъни Кастро – който е завел искове в 22 щата.

Към момента активни искове има в 14 щата: Орегон, Невада, Аризона, Ню Мексико, Южна Каролина, Уисконсин, Ню Йорк, Западна Вирджиния, Уайоминг, Аляска, Колорадо и Мейн, Ню Джърси, Вирджиния.

В последните два щата местни съдилища дисквалифицираха Тръмп от надпреварата в предстоящите първични избори – които започват в края на януари 2024 г.

В други 16 щата исковете са оттеглени или отхвърлени: Калифорния, Флорида, Монтана, Юта, Канзас, Оклахома, Минесота, Мичиган, Пенсилвания, Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът, Делауеър, Северна Каролина, Ню Хемпшир, Върмонт.

А в 21 щата все още няма заведени искове: Вашингтон, Окръг Колумбия, Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска, Айова, Мисури, Арканзас, Илинойс, Индиана, Охайо, Кентъки, Тенеси, Мисисипи, Алабама, Джорджия, Хавай, Айдахо, Луизиана, Мериленд, Тексас.

Навръх третата годишнина от 6 януари 2021 г., в реч в Пенсилвания, президентът Джо Байдън също даде своя дан в кампанията срещу Тръмп, като го нарече „заплаха за американската демокрация“ и го заклейми като „бъдещ отмъстителен автократ“, в случай, че получи втори президентски мандат.

Върховният съд на ход

На 5 януари 2024 г. Върховният съд на САЩ прие да разгледа случая на Тръмп, след като последният обжалва решението на Върховния съд в Колорадо от 19 декември 2023 г. Топ съдебната инстанция на Съединените щати реагира светкавично и обяви, че ще гледа делото по бърза процедура, като първото заседание е насрочено за 8 февруари.

Ищците анти-Тръмп призоваха Върховния съд да излезе със становище до 11 февруари, тъй като бюлетините в Колорадо се изпращат на 12 февруари, а в щата се гласува основно по пощата.

Републиканците пък помолиха съда да реши преди 5 март, тъй като тогава е т. нар. „супер вторник“ – същия ден в Колорадо и над дузина щати се провеждат първични избори, които трябва да излъчат кандидати за вота през ноември.

Решението на Върховния съд на САЩ се очаква да бъде историческо, тъй като няма ясен прецедент в американската изборна история. Също защото ще предопредели дали Тръмп ще се яви на първичните избори не само в Колорадо, но и във всички останали щати.

И дори да не обърне вота в Колорадо и Мейн – където традиционно гласуват за Демократическата партия – решението на Върховния съд може да наклони везните в „колебаещи се“ щати като Аризона, Невада и Уисконсин.

Състав на Върховния съд

Върховният съд на САЩ в момента има консервативно мнозинство: от общо девет съдии, шест са назначени от десни президенти: трима от Джордж У. Буш – Джон Робъртс, Кларънс Томас и Самюел Алито, и трима от Тръмп – Нийл М. Горсуч, Брет М. Кавано и Ейми Кони Барет.

Останалите три съдийки са назначени от президенти-демократи – Соня Сотомайор – от Бил Клинтън, Елена Каган – от Барак Обама и Кетанджи Браун Джаксън – от Джо Байдън.

Обществените нагласи спрямо съда са, че е силно пристрастен, като привържениците на демократите имат слабо доверие в него, а тези на републиканците – тъкмо обратното, писа през декември 2023 г. Washington Post. И още: че някои демократи в Конгреса на САЩ са призовали съдия Кларънс Томас да си направи самоотвод по дела свързани с политическите интереси на Тръмп, защото съпругата му окуражила Тръмп да оспори изборните резултати от 2020 г.

Миналата седмица адвокатът на Тръмп, Алина Хаба, каза по Fox News, че „победата в съда е сигурна“ и че „хора като Кавано със сигурност ще окажат подкрепа“.

Ако се приеме, че Кларънс Томас не си направи самоотвод, за поддържане решението на Колорадо (дисквалициране на Тръмп) ще са необходими пет гласа. Три от тях вероятно ще дойдат от трите съдийки-демократки. Двамата най-консервативни съдии Томас и Алито е най-малко вероятно да гласуват срещу Тръмп. И ако Кавано се обяви „про“ Тръмп, излиза, че за да победи, републиканецът трябва да убеди двама от останалите трима съдиии – Джон Робъртс и своите назначения – Горсуч и Барет – от които със сигурност се очаква да му върнат „услугата“.

Но тук се крият рискове. Върховният съд не подкрепи Тръмп при редица дела: отхвърли иска от Тексас, с който републиканците искаха да обърнат изборните резултати през 2020 г.; не защити Тръмп за документите от 6 януари и Мар-а-Лаго. Магистратите отхвърлиха и молбата на Тръмп да постановят, че като действащ президент през 2020 г. е имал имунитет и не може да бъде съден за оспорване на изборните резултати в текущо дело във Фултън, щата Джорджия (виж по-долу). Вместо това върнаха делото на по-долна инстанция.

Все пак фактът, че Върховният съд е приел иска на Тръмп по-малко от седмица след завеждането му и че ще го разгледа по бърза процедура говори само за едно, според Неама Рахмани, бивш федерален прокурор – че Тръмп ще бъде на бюлетините. За победата му ще спомогне и липсата на ясен прецедент как се прилага 14-ата поправка, каза юристката пред изданието Business Insider.

Бунт или политически протест?

В искане до Върховния съд на САЩ от 4 януари 2024 г. да потвърди дисквалифицирането на Тръмп, ищците казват, че републиканецът преднамерено е „мобилизирал, подстрекал и окуражил“ въоръжени тълпи да атакуват Капитолия и че тези му действия отговарят на правната дефиния в раздел 3 на 14-ата поправка. По техни думи, това е „бунт по всякакви стандарти“.

Според адвокатите на Тръмп, той не е участвал в бунт. В обжалването до Върховния съд на САЩ от 3 януари 2024 г. те дават пример:

„Бунт – по силата на 14-ата поправка – е означавало нарамване на оръжия и обявяване война на САЩ. Това е имало смисъл по онова време. САЩ са преживели ужасяваща гражданска война, довела до смъртта на 600 000 бойци и оцеляването на нацията е било под въпрос. Но САЩ имат и дълга история на политически протести прераснали в насилие. Например през лятото на 2020 г. агресивни протестиращи атакуваха сградата на федералния съд в Портланд, Орегон в продължение на 50 дена, многократно нападнаха федерални служители и подпалиха съда. Всичко това беше в подкрепа на политики срещу властите на САЩ. В този контекст събитията от 6 януари не са бунт и следователно няма основание за позоваване на раздел 3.“

Правните защитници обясняват още, че Тръмп „никога не е казвал на поддръжниците си да влизат в Капитолия; напротив – на 6 януари той изрично призовава за ‘мирен и патриотичен протест’, и за ‘подкрепа на полицията и правораздавателните органи на Капитолия'“.

Важно е да се отбележи, че в нито едно от повдигнатите обвинения срещу 1200 участници в събитията на 6 януари не се споменава думата „бунт“. Те са обвинени – а около 750 от тях са вече и осъдени на затвор до 22 години – в лошо поведение, нарушаване на граници, заговор и нападание над полицаи.

Също е важно да се каже, че въпреки многобройните съдебни атаки, на които е подложен, досега Тръмп никога не е бил обвиняван в бунт, камо ли осъден за участие в такъв. Двете активни дела, които се водят срещу него – едното федерално в щата Вашингтон, а другото – щатско, във Фултън, Джорджия – са по обвинения във възпрепятстване сертифицирането на гласовете в полза на Джо Байдън. На 8 януари 2024 г. Тръмп заведе молба в съда във Фултън да потвърди, че като президент, му се полага имунитет от съдебно преследване. Подобно искане неговият правен екип вече е отправил и по делото във Вашингтон, където негов обвинител е прочутият специален съветник Джак Смит.

Също, раздел 3 на 14-ата поправка не дефинира що е бунт, казват юристи. Нито предоставя процес за отсъждане на този въпрос. Единствено дава на Конгреса властта да го разреши – но това никога не се е случвало досега.

Така съдебното дирене на участието в бунт няма ясен прецедент в американската история, още повече срещу президент на САЩ – което се случва за първи път.

Аргументът „служител на САЩ“

Друг спорен въпрос е дали президентът е „служител на САЩ“ по силата на раздел 3 от 14-ата поправка.

Според адвокатите от „Американски център за закон и справедливост“ (ACLJ) президентът не е служител на САЩ, а е върховният представител на изпълнителната власт – т.е. той надзирава назначаването на служители.

Подобна позиция зае и съдия Сара Уолъс от Денвър, Колорадо. В решение от 17 ноември 2023 г. тя постанови, че макар Тръмп да е „участвал в бунт“, той може да фигурира в бюлетините за първичните избори, защото е президент. Мотивацията е, че раздел 3 не посочва конкретно длъжността президент, а членове на Сената, Конгреса и електори на президент и вицепрезидент. По-късно Върховният съд на Колорадо отмени решението на Уолъс.

Юрисдикция на Конгреса или щатите?

Трета ябълка на раздора е дали отделните щати имат правомощия да отстраняват президентски претендент от бюлетините. Или това е юрисдикция на Конгреса.

Едно тълкуване предлага адвокат Пол Голдман от Вирджиния, бивш председател на Демократическата партия в щата. Според него 14-ата поправка не важи за президентските първични избори. Когато е била приета, партиите и претендентите за президент се избирали на партийни съвещания, които били новост по онова време. Нямало първични избори. Също авторите на поправката едва ли са имали наум прилагането ѝ по време фазата на номинация, а по-скоро са се целели в правото на отделното лице „да заема и упражнява“ държавна длъжност.

По силата на първата поправка партиите избират претенденти за президент, обяснява адвокатът. Партиите имат също правото да решават правилата, по които да избират тези кандидати – например дори ако Тръмп получи най-много гласове, партията пак има правото да излъчи друг кандидат. Следователно 14-ата поправка по подразбиране позволява на партиите да решат кой да е техен кандидат и ако е участвал в бунт, да му откажат номинация.

И още: изборът на президент на САЩ е колективен резултат от десетки избори в цялата страна. Ето защо Върховният съд на Колорадо и щатският секретар в Мейн са счели, че имат правомощията да прилагат клаузата за бунт. Но е абсурдно да се мисли, че авторите на 14-ата поправка са целели подобен конституционен хаос, казва юристът.

„В случай, че Тръмп бъде номиниран, Върховният съд има пределно много време до ноември, време, за да отсъди конституционната му годност за участие в общите избори.“

Реалността в няколко щата потвърждава логиката на адвокат Голдман. Върховният съд в щата Мичиган и щатският съд във Флорида отсъдиха, че нямат юрисдикция да премахнат президента Тръмп от бюлетините. В Ню Джърси, щатският секретар Тахеша Уей подаде молба за отхвърляне на иска, мотивирайки се с „незрялост на твърденията“ и липса на юрисдикция на местния съд. А Върховният съд на Минесота обяви, че от Републиканската партия в щата зависи дали Тръмп ще бъде включен в първичните избори.