Тестът

Как Русия проверява годността на американския президент Джо Байдън

На 15 април 2021 г. светът беше ощастливен с поредно литературно произведение, излязло от името на новия президент на САЩ.

Съгласно Закона за международните извънредни икономически правомощия (50 USC 1701 и сл.) (IEEPA), Байдън обяви, че е издал изпълнителна заповед, с която се обявява ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ на национално равнище по отношение на „необичайната и извънредна заплаха за националната сигурност, външната политика и икономиката на Съединените щати, породена от конкретни зловредни външни дейности на правителството на Руската федерация“.

Какво последва от тази страшна заповед? Нищо особено. Поредните санкции срещу някой и друг руски олигарх, гарнирани с разни икономически ограничения… Нe се надявайте да чуете нещо за санкции срещу военни или аерокосмически руски компании, които черпят с пълни шепи американско ноу-хау и елементи за военно-космическата промишленост…

Лесно се вижда, че това е явен блъф, наивен и лесно разгадаем от опитните руски анализатори. Голем смех сигурно е паднал…

Това не е извънредно положение в смисъл, какъвто си го представяме. Просто нищо неозначаващ термин, предназначен за наивната западна публика, но не и за изпечените руски спецове по „активни мероприятия“. Димна завеса, която прикрива пълната безпомощност на сегашната президентска администрация. Байдън тук няма общо, той просто е независим, т.е. от него нищо не зависи.

Шах! Конфузът е пълен, защото в същото време от американското посолство в Турция са заявили устно пред турската администрация, че двата разрушителя, за които беше обявено по-рано, няма да влизат в Проливите. От турска страна са отбелязали, че има още три дни до изтичане на писмената заявка… (15 април 2021 г.). Ето това е жестоката реалност, за разлика от литературната виртуалност.

И сякаш, уплашени да не ги вземат насериозно, от администрацията на американския президент още на другия ден (16 април 2021 г.) бие отбой. Официално беше заявено, че сега е време за деескалация, пропорционални отношения с Русия и т.н. Байдън бил заявил, че вече урежда среща с Путин през лятото… Изглежда, групата около Байдън може би си правят сметка да разбият по този начин неформалния съюз между Русия и Китай (там ги чакат още по-големи неприятности).

Междувременно се появиха мнения, че украинската криза напомняла на Карибската, а Байдън проявявал „здрав разум“ и се стремял да успокои страстите, както Кенеди навремето…

„Карибската криза“ (по-правилно е да се нарече „Берлинска криза“) не може буквално да се повтори. Прилики безспорно има, но историята никога не се повтаря по един и същи начин. Освен това историята на тази криза и досега не е осветлена напълно и още е в плен на тоталитарната историография. Да не забравяме, че паралелно върви и „Тайванска криза“… А освен това прилики има и с други периоди от близката световна история, например с положението преди Първата световна война…

Главният Противник в капана

Засега президентът Байдън само го тестват, при това едновременно и Русия, и Китай. Тестът показа, че срещу себе си имат една безволева групичка (Байдън е само кукла на конци), начело с държавния секретар. Те се мятат от крайност в крайност, защото са притиснати от една страна от геополитическата обстановка, от друга – от вътрешната левичарска групировка в Демократическата партия, и от трета страна – от изтичане времето на самия Байдън…

Смехът сред кремълските политически анализатори сигурно е пресекнал и се е сменил вероятно с пълно изумление.

Руснаците изглежда не са могли да повярват на успеха си! Главният Противник сам влиза в капана. Сигурно в Кремъл и службите бръмчат като кошери. Стягат се специалисти по психология и поведенческа физиология. Байдън ще бъде наблюдаван отблизо под микроскоп, за всеки жест, дума и действие. И ще бъде оценен много точно…

За целия свят вече не са тайна неговите ментални проблеми, а още по-малко за кремълските специалисти. Те имат огромен, от десетилетия натрупан опит, в такива наблюдения. Сега им се удава невероятен шанс.

Защото Главният Противник е в най-лошата позиция от 150 г. насам. Огромно вътрешно разделение, като че ли близко до гражданска война. Тежка епидемия, изостряща още повече социалното и расово напрежение. Левичарите неомарксисти са овладели ключови позиции в институциите на щатско и федерално ниво, включително образователните, и масово индоктринират децата и младежите, произвеждайки по този начин себеподобни.

От трите власти, само Върховният съд не е в ръцете им. Упорито се работи за разложение на семейството и обществото.

Овладени са ключови позиции в службите по сигурността. Нещо повече, ударена е Светая светих на американската сигурност – Армията на САЩ. Вървят успешни опити за деморализацията ѝ отвътре. Нахлуват трансджендъри с едничката цел да се ползват от безплатни операции за смяна на пола, както и ЛГБТ от всякакъв род и вид (най-вече лесбийки). Малцинствата, субектът на Марксистката културна революция, разлагат армията отвътре. Такава армия може да се окаже колос на глинени крака, нищо че е най-могъщата в света и се захранва от военен бюджет, над 40% от планетарния…

Русия и особено Китай много добре помнят как рухна за броени месеци 80-годишният СССР с цялата си грозна военна мощ. Там потриват ръце. Невероятен шанс, на всичкото отгоре начело на САЩ стои човек, недолюбван и презиран от половината население. И още по-лошо, с физиологични и тежки ментални проблеми. И затова Китай и Русия правят проверки, тестват новия президент в Тайван и Украйна едновременно. Пробват го откъм един единствен, но решаваш параметър – волята.

Защото само здравият ментално човек може да притежава воля да отстоява своите позиции в живота и политиката… Огромният флот, въздушната мощ, ядрената триада, единствена способна в света да нанесе Непреодолим първи ядрен удар, са НИЩО, куп мъртво желязо и силиций, без най-важното оръжие – Силата на волята. Силата да наложиш на противника своята воля, прастарият обичай, по който се водят борбите в обществото, откак съществува Човекът.(1)

Всички в Гората виждат, че Царят на животните е болен. Малките хищници искат да вземат властта и пробват, дърпат го за опашката и преценяват. Ако решат, че сега е моментът – сега или никога, Бог да ни е на помощ!


(1) По време на прословутата Берлинска криза през 1962 г. (чийто финален етап е известен у нас като „Карибска криза“) съвсем малко оставаше СССР да наложи своята воля над първоначално деморализирания президент Кенеди, като използваше новоизобретения блъф за „световното ядрено унищожение“. Потресаващото в случая е, че в този момент ядреното превъзходство на САЩ е смазващо (невероятно, но американското разузнаване не е било съсвем наясно…). Съотношението на стратегическите ракети (МКБР) е било около 10 или 15:1.

СССР е имал около 20 (?) МКБР (Р-7?, известни още като РН Восток), с боеготовност 24 (или 48) часа. Същевременно, ракетите със среден радиус на действие, разположени в Куба (с американско обозначение SS-4 и SS-5, от тях окончателно оперативно разположени преди блокадата 6-8 броя SS-4 с 6-8 ядрени глави) са с боеготовност 12 часа. Съответно СССР има 138 стратегически бомбардировача с 392 ядрени бомби, на които ще им трябват около 10-12 часа, за да долетят до САЩ.

Американските стратегически ракети са общо 337: подводници UGM-27 Polaris (Поларис А-1), 144 броя на 9 подводници, имат боеготовност няколко минути; SM-65 Atlas и HGM-25A Titan, общо183, с боеготовност 30 минути; LGM-30 Minuteman (Минитмен-1), 10 броя с боеготовност няколко минути.

При това, САЩ имат и около 1300 стратегически бомбардировача с над 3000 ядрени бомби и над 3000 средни бомбардировача. Боеготовност около 30 минути и време за полет до Куба от половин до два часа, което означава, че съветските ракети гарантирано няма да са в състояние да бъдат задействани до пристигане на дори най-отдалечените бомбардировачи и напълно ще бъдат унищожени.

САЩ притежават няколко хиляди изтребителя и щурмови самолети, които могат за минути да унищожат съветските самолети в Куба, като напълно подавят силите на ПВО (противовъздушната отбрана).

През 1962 г. САЩ имат общо 25 500 ядрени бойни глави, а СССР 3350.

Главната цел на съветския лидер Хрушчов, за да се впусне в ракетната авантюра, беше опитът да разреши един път завинаги „Берлинския въпрос“. Той се беше превърнал в първостепенен проблем и кървяща язва за Съветския блок. Западен Берлин беше витрина на западната демокрация и същевременно изсмукваше жизнените сили на ГДР – съветският аванпост в Европа.

След като СССР не успява да реши този проблем по времето на Сталин, както и по време на „Берлинската криза“ през 1961 г., Хрушчов решава чрез дръзка операция в Куба да принуди Запада да се откаже от Западен Берлин или да го превърне в нещо като „свободен град“.

Главният довод за дръзката операция е, че Хрушчов вече е определил новоизбрания президент Кенеди, след лична среща във Виена през юни 1961 г., като „неопитен“ и „още хлапе“. Успял е да го огъне, което Кенеди си признава пред своите сътрудници. Хрушчов решава, че този млад политик няма да има достатъчна воля да се противопостави на съветската доктрина за „ядреното унищожение на света“, ще се огъне и ще отстъпи. Кенеди вече се е огънал по време на „Берлинската криза“ и изграждането на Стената… поне така изглежда.

Тази грешка на Хрушчов едва не коства на света ядрена война; тя унизи СССР и доведе до падането на самия Хрушчов.

Дали този сценарий ще се повтори и сега, но при други обстоятелства? Дали набелязаната среща Байдън-Путин няма да доведе до някакви подобни фатални последици? Защото съотношението на способностите за твърдост и решимост ще бъде още по-неблагоприятно за възрастния Байдън с менталните му проблеми и без непосредствената подкрепа от своите кукловоди. Всичко това на фона на морално отслабените САЩ. Изобщо, дано Бог ни пази!

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

Александър Тацов

е по специалност инженер. Работил е в Технически университет - София, а понастоящем в частния технологичен бизнес. От години се занимава с изследвания в областта на политическото, научното и идейното обществено развитие, в обхвата на писаната история.

Свързани статии

2 коментара

    1. Ами така не става, само да говорим празни приказки, И аз мога тогава да кажа, че коментара ви не е верен. Като има неточности, казвайте кои са, че да се просветлим, а не сега да са пишем напред назад, и да се питаме, какви ли пък са неточностите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button