Рубио в Мюнхен – посока, български реакции, сравнение с Ванс

На 14 февруари 2026 г. по време на Мюнхенската конференция по сигурността държавният секретар на САЩ Марко Рубио очерта визия за състоянието на Запада, която предизвика широк отзвук. Речта не съдържаше сензационни обрати, но постави ясни акценти върху теми, които вече няколко години доминират американския външнополитически дебат.

Първо Рубио говори за периода след края на Студената война и за убеждението, което според него се е утвърдило тогава. Той постави под съмнение идеята, че либералният международен ред е „траен и необратим“ и че икономическата взаимозависимост сама по себе си гарантира мир и стабилност. По думите му, след 1990 г. мнозина са приели, че историята се движи в една посока, което е довело до подценяване на рисковете. Така Рубио на практика разкритикува възприятието, че глобализацията автоматично носи устойчивост.

Втората му тема бе миграцията. Рубио определи контрола върху границите като „фундаментален акт на суверенитет“. Той говори за необходимостта държавите да управляват процесите на влизане и пребиваване на тяхна територия, като постави въпроса в рамката на сигурността и стабилността, а не като културен конфликт.

По отношение на Европа американският външен министър използва израза „съвместна цивилизация“ и подчерта, че САЩ и европейските държави споделят историческа и ценностна основа. В същото време добави, че партньорството трябва да бъде „сериозно и реципрочно“ – формулировка, която подсказа очакване за по-голяма координация и споделяне на отговорности.

Важно е да се отбележи и какво не беше централно в речта. Китай не бе поставен във фокуса на изложението, макар Рубио да е известен с твърдите си позиции спрямо Пекин. Отсъствието на акцент обаче не бе придружено от изявление за промяна в политиката.

Българските реакции

В българските социални мрежи речта бе разчетена по различни начини. Част от коментаторите я определиха като продължение на линията, очертана година по-рано от вицепрезидента Джей Д. Ванс в същия форум. Темите бяха сходни, но сега тонът беше по-умерен.

Други видяха в изказването сигнал за натиск върху Европа и за икономически интереси в областта на енергетиката. В самата реч нямаше твърдения за икономическо подчинение и за конкретни действия в тази посока. Изводите на част от българската аудитория произтичат от по-широк политически контекст, а не от съдържанието на изказването.

Появиха се и коментари, че липсата на фокус върху Китай е знак за скрита договорка. Отново, в речта нямаше подобно указание. По-вероятното обяснение е, че изложението беше насочено към вътрешната устойчивост на западните общества, а не към конкретен външен противник.

Общото между изразените мнения бе недоверието както към европейските институции, така и към американската администрация. Речта се превърна в повод за по-широк разговор и за посоката на трансатлантическите отношения.

Сравнение с Мюнхен 2025

Когато Джей Д. Ванс говори в Мюнхен през 2025 г., тонът бе по-директен и критичен към европейските елити. Темите обаче до голяма степен съвпадат: миграция, суверенитет и необходимост от по-голяма европейска отбранителна способност.

Разликата е в стила. Ванс използваше по-остри формулировки, докато Рубио говореше за „нас“ и за „съвместна цивилизация“. По съдържание обаче акцентите са еднакви.

Промяна в курса?

От речта на Рубио не може да се направи извод за стратегически разрив с Европа. Не бе обявена нова линия спрямо Украйна. Не бе формулирана промяна в политиката към Китай. Не бе заявено намерение за икономическо доминиране.

По-скоро се потвърждава тенденция: САЩ очакват по-голяма европейска самостоятелност и по-добро съгласуване по ключови въпроси. Това е заявено в рамките на партньорство, а не на противопоставяне.

Мюнхен 2026 не бележи рязък завой. Той показва по-скоро еволюция в тона и по-ясно формулиране на очакванията от Европа. Дали това ще доведе до напрежение или до по-устойчив съюз, ще зависи от конкретните решения в следващите месеци, а не от самата реторика.