Победната стратегия на Рафаел Надал

Играта на испанеца става по-агресивна с годините

Със спечелените тази година Australian open и Ролан Гарос, Рафаел Надал стана играчът с най-много титли от турнирите от Големия шлем. Първата датира от далечната 2005 г., когато той е само на 19 години. За първи път испанецът става номер едно в ранглистата на ATP на 18 август 2008 г.

Днес ще разгледаме каква стратегия използва Матадора, за да доминира вече над 15 години в световния тенис.

В началото на своята кариера Надал използва основно защита от задната линия. Постепенно, през годините, става по-агресивен. А в последно време все по-често виждаме как, когато ситуацията позволява, той излиза на мрежата и завършва разиграването с воле.

Основното, което го отличава от другите двама тенисисти от „голямата тройка“ – Новак Джокович и Роджър Федерер – е, че предпочита да удря топката, след като тя е отскочила, достигнала е максимална височина и започва да пада. Докато Джокович и Федерер играят с топката веднага след като е отскочила и все още се издига.

Краката играят решаваща роля в тениса – цялата мощност на ударите идва от техническото им изпълнение и от краката. Надал умее да се наглася изключително добре с краката, много е бърз и знае как да се позиционира, за да тръгне веднага и да отиграе следващата топка.

Най-мощното оръжие

Най-мощното оръжие на Надал е форхендът. Той прилага много висок въртящ момент на топката (топспин). Средната височина, на която топката му минава над мрежата, е почти метър, което води до изключително малко грешки в разиграването. Освен това, след като топне, топката отскача много високо и става изключително неудобна за съперника. Един от специалитетите на Матадора е да отвори корта със силно лифтиран форхенд по диагонала и със следващия удар да завърши разиграването. Федерер и Сампрас също имат едни от най-добрите форхенди в историята на тениса, но те правят сравнително повече грешки, тъй като невинаги прилагат толкова много топспин в удара.

Бекхендът на рекордьора по титли от Големия шлем е много стабилен и сме го виждали неведнъж да завършва разиграването или да разминава от почти невъзможен ъгъл излезлия на мрежата съперник.

Смяна на тактиката

Надал е изключителен боец на корта и никога не се предава. Тренира усилено независимо от настроението. Испанецът обича големите мачове и те сякаш допълнително го зареждат. Способен е да променя тактиката си по време на мача – когато види, че нещата не отиват на добре. Пример за това е финалът на Australian open 2022 с Даниил Медведев.

В началото на финала, Медведев доминираше и успя да поведе с 2:0 сета. Тогава всички го виждаха като краен победител и почти никой не вярваше, че може да се стигне до обрат. Следващите два сета бяха спечелени от Надал – испанецът успяваше да остане в разигравания, които трябваше вече да е загубил. Това принуждаваше руснака да направи още един удар, за да спечели съответното разиграване. И в моментите, в които Медведев не успяваше да направи този екстра удар, беше доста разочароващо за него. Така световният номер 2 (по това време) се усъмни в своите способности. А когато тенисистът се съмнява в способностите си, невинаги успява да вземе правилното решение. Това води до още повече съмнения и влошаване на играта му. Впоследствие Надал успя да спечели мача и да грабне 21-вия си трофей от Големия шлем.

US open 2022 вече започна и ще завърши на 11 септември. Ако Надал стигне до финала, има голяма вероятност да оглави световната ранглиста. А ако го спечели, ще поведе на Джокович с 23 на 21 титли от Шлема.

Преди няколко дни Джокович оттегли заявката си за участие в Откритото първенство на САЩ. Той не може да участва, защото федералните власти изискват чужденците да имат поставена Ковид ваксина, за да влязат в САЩ.

Георги Плешков

играе тенис от 8-годишна възраст и е тенис ентусиаст и анализатор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Прочети още
Close
Back to top button