Осъждане на кръвосмешението (инцеста): казусът Щюбинг

Германецът Патрик Щюбинг прави неуспешен опит да узакони кръвосмешението

Инцестът или кръвосмешението може да се дефинира като сексуални отношения между членове на семейството или близки роднини. Обикновено инцестът включва секс между хора в родствена връзка (кръвно родство) или такива, които са свързани чрез друг вид родство – напр. осиновяване, но обхванати от инцеста могат да бъдат и други правни връзки – например приемните семейства.

След преглед на осъждането на инцеста от древността до днес, и законите срещу кръвосмешението в България, Европа и САЩ, по-долу ви представяме конкретно съдебно дело от Германия, известен като „казуса Щюбинг“.

Патрик Щюбинг е роден през 1976 г. в Лайпциг. Три години по-късно е изведен от семейството си, настанен е в дом за деца, а след това при приемни родители. На седемгодишна възраст е осиновен от приемните си родители. През 2000 г., на 23-годишна възраст, той възстановява контакта със семейството си и открива 16-годишната си сестра SK.

През декември 2000 г. майка им умира и отношенията между Патрик и SK се засилват. През следващия месец те правят секс по взаимно съгласие. През следващите пет години те имат четири деца, след което Патрик се подлага на вазектомия. Най-малката дъщеря сега живее с SK, но другите деца са в приемни семейства.

Германският Наказателен кодекс (член 173) забранява сексуалните контакти между роднини и братя и сестри. То се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба.

През април 2002 г. Патрик е осъден за 16 случая на кръвосмешение. Той получава условна присъда и е поставен под изпитателен срок. През април 2004 г. и ноември 2005 г. той отново е осъден за кръвосмешение, като всеки път получава присъда лишаване от свобода. Въпреки, че е обвинена, SK не получава присъда. Окръжният съд постановява, че тя страда от разстройство на личността и леки затруднения в обучението.

През януари 2007 г. Апелативният съд в Дрезден отхвърля жалбата на Патрик. През следващия месец той подава конституционна жалба, в която твърди, че член 173 от германския Наказателен кодекс нарушава правото му на сексуално самоопределение, дискриминира го, непропорционален е и се намесва в отношенията между родители и деца, родени от кръвосмесителни връзки.

На 26 февруари 2008 г. Федералният конституционен съд – германският еквивалент на Върховния съд на САЩ – отхвърля жалбата на Патрик със седем гласа срещу един. Съдът постановява, че забраната е оправдана от гледна точка на общественото здраве, самоопределението и защитата на семейството и обществото. Патрик започва да изтърпява присъдата си в затвора на 4 юни 2008 г. и е освободен условно една година по-късно.

Жалба до Европейския съд по правата на човека

Той се обръща към Европейския съд по правата на човека, като твърди, че наказателната му присъда е нарушила член 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот).

В жалбата си до Европейския съд по правата на човека, Патрик твърди, че присъдата е засегнала способността му да отглежда децата си и се е намесила в сексуалния му живот. Не е имало належаща социална нужда, която да оправдае присъдата. Кръвосмесителните връзки не разпространявали генетични заболявания в обществото и освен това на други хора с по-висок риск от пренасяне на генетични дефекти, като възрастни хора и хора с увреждания, било позволено да създават потомство.

Наказателната забрана, изпъстрена с противоречия, не защитавала семейната единица. Защо да се забранява сексуалното общуване между братя и сестри, а да се разрешават други форми на сексуален контакт? Защо се освобождават от наказателна отговорност доведените или осиновените деца?

В случая на Патрик братята и сестрите не са израснали заедно. Нормалните сексуални задръжки не са се развили. Сексът е бил по взаимно съгласие. Никой не е пострадал от кръвосмешението. Всъщност присъдата е унищожила една нова семейна единица. За разлика от кръвосмешението между майка и син или баща и дъщеря, тук не е имало припокриване на семейните роли. Бъдещото дете щяло да има ясни майка и баща. И накрая, защитата на морала не е достатъчна причина, за да се оправдае наказателната присъда.

В отговор, германското правителство признава, че присъдата се намесва в правата на Патрик по член 8, но твърди, че тъй като намесата е необходима в едно демократично общество, за да се предотвратят безредици и да се защити моралът, тя е ограничение, оправдано от член 8, параграф 2.

Европейският съд следва да предостави на държавите членки широка „свобода на преценка“ – известна свобода на действие при спазването на правата по Конвенцията – по този морално деликатен въпрос. Забраната, твърди германското правителство, служи за защита на семейната структура, а оттам и на обществото като цяло.

Тъй като кръвосмесителните връзки често са свързани с неравнопоставеност на силите между страните (в конкретния случай Патрик е бил със седем години по-голям от 16-годишната си сестра, която е страдала от разстройство на личността и трудности в обучението), забраната защитава и по-слабия партньор. Рискът от генетично увреждане на потомството добавя още едно основание за налагане на наказателна отговорност. И накрая, забраната отразява обществените убеждения относно неморалността на кръвосмешението.

Що се отнася до наказанията за кръвосмешение, германските съдилища разполагат с редица възможности, включително възможността да се откажат от наказателно преследване.

Европейският съд се съгласява, че присъдата е засегнала личния живот на Патрик. Съдът също така отбелязва, че тъй като забраната е насочена към защита на морала и правата на другите, тя преследва „легитимна цел“ по смисъла на член 8, параграф 2. Ключовият въпрос е дали присъдата отговаря на друго изискване на член 8, параграф 2: намесата трябва да е необходима в едно демократично общество.

Съдът излага редица принципи относно свободата на преценка, прави преглед на законите на други държави членки относно кръвосмешението и заключава, че „националните власти се ползват с широка свобода на преценка при определянето на начина, по който да се противопоставят на кръвосмешението между пълнолетни лица по взаимно съгласие, независимо от факта, че това решение засяга интимен аспект от личния живот на индивида“.

Разсъждавайки върху обсъжданията и заключенията на Федералния конституционен съд, Европейският съд счита, че решението на Федералния съд е било обосновано. Осъждането на Патрик е отговаряло на неотложна социална потребност. Националните съдилища на Германия не са излезли извън широката свобода на преценка и не е налице нарушение на член 8.

2 коментара

    1. По броя на абортите преди той да си направи вазектомоя. Загря ли?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button