Проф. Огнян Минчев: Венецуела не е прецедент

По повод операция „Абсолютна решимост“ на 3 януари 2026 г., когато военни сили на САЩ влязоха във Венецуела и отведоха президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес, за да бъдат съдени в американски съд за наркотероризъм, проф. Огнян Минчев коментира във Фейсбук доколко действията по заповед на американския президент Доналд Тръмп представляват прецедент в американската история.

* * *

Нощният рейд над Каракас, в резултат на който диктаторът Мадуро бе откаран с белезници в затвора на Ню Йорк, не е прецедент в американската история.

Ако оставим настрана по-дългата история на подобни инвазии на Вашингтон в „задния двор“ на Латинска Америка, в най-ново време можем да споменем интервенцията на президента Рейгън в Гренада през 1983 г., когато крайно лява хунта убива премиера Морис Бишоп и кубински части дебаркират на острова в полза на новоустановената власт. На 25 октомври след искане на Организацията на източно-карибските държави морски пехотинци на Вашингтон отстраняват хунтата с бърза операция, която продължава малко повече от седмица.

През 1989 г. президентът Буш-старши изпраща 27 000 морски пехотинци в Панама, арестуван е президентът Мануел Нориега, потърсил убежище в посолството на Ватикана, след което е осъден от американски съд на 20 години затвор за наркотрафик.

Ако споменем и поредица други интервенции на САЩ на различни континенти, чиято цел е отстраняване на диктатори и режими с враждебно поведение – Саддам Хусейн, Слободан Милошевич и т.н. – можем основателно да твърдим, че подобни операции са твърде характерни за Вашингтон като методи за справяне с казуси като този на Мадуро.

Основен проблем при всяка от тези интервенции е легитимацията на подобни операции от гл. т. на международното право. Каквито и конкретни поводи да стоят в основата на такава интервенция, най-важният легитимационен механизъм на операцията винаги е бил аргументът за „възстановяване на демократичното управление“, което предполага организиране на повече или по-малко свободни избори в максимално кратък срок след инвазията. В случая с Венецуела обаче ставаме свидетели на категоричното твърдение на президента Тръмп, че опозиционните лидери – и конкретно Мария Корина Мачадо – „не се ползват с подкрепата на венецуелския народ“, а Америка се готви да поеме пряко управлението в Каракас.

Остава да видим какъв алгоритъм на политическа промяна планира Вашингтон за Венецуела, особено предвид факта, че вицепрезидентът на Мадуро, както и останалите висши представители на неговия режим категорично отхвърлиха интервенцията от 3 януари и нейното основно последствие – ареста и отвеждането на Мадуро в САЩ като обвиняем.