Mеждународен форум призова Г7 да спре убийствата за органи в Китай (видео)

Подробен обзор от експертна кръгла маса разкриваща последни данни за усилията по спиране държавните убийства за органи в Китай

„Лидерството изисква смелост — Китай да прекрати насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг“: под този надслов на 14 юни 2025 г. се проведе онлайн кръгла маса по повод срещата на лидерите на Г7 в канадския курорт Кананаскис 16-17 юни 2025 г.

Форумът, организиран от „Лекари срещу насилственото отнемане на органи“ (DAFOH) и в който се включиха двама канадски депутати, адвокати, учени и лекари, отговори на редица въпроси относно текущото положение с държавната търговия с органи от дисиденти в комунистически Китай. Както и представи колко подписа са събрани досега в новата подписка, адресирана до лидерите на Г7.

Пръв думата с видео връзка взе канадският народен представител Джиниъс Гарнет.

„Когато бях избран за първи път, започнахме процеса по прокарване на законопроект за борба с насилственото отнемане на органи и трафик, целящ да сложи край на съучастничеството на канадски граждани в това злодеяние. Документът криминализира получаването в чужбина на орган, придобит без съгласието на донора.“

Младият депутат обясни, че е отнело много усилия текстът да премине през парламентарния процес. Но накрая успели да го приемат и превърнат в закон. Гарнет прикани всички свои колеги по света да сторят същото. Защото на практика търсенето задвижва и предлагането. Това, което всеки от нас може да направи, е да информира хората и всяка страна да наложи забрани като тази в Канада. Трябва да се говори за тези злоупотреби и да се изобличават служителите на ККП, замесени в тази дейност. Така ще се прекрати преследването на малцинства в Китай, включително насилственото отнемане на органи и трафика на органи, обясни канадският политик.

„Това е ужасяващо нарушение на основните човешки права. И е страшно, че продължава да се случва. Затова трябва да прекъснем съучастничеството на западните държави и да направим всичко възможно да подведем под отговорност извършителите.“

След това в разговора се включи друг канадски депутат, Дан Муйс. Той посочи, че законът за криминилизиране получаването на орган зад граница от канадски граждани е важна стъпка. И допълни, че е от ключово значение постоянно да се говори какво всъщност се случва в Китай, защото много хора просто не знаят.

Международният правозащитен адвокат Дейвид Матас коментира по въпроса колко канадци и въобще чужденци са замесени в насилственото отнемане на органи в Китай.

„Нямаме статистика“, призна прочутият юрист. И добави, че приетият закон е важен, но че има нужда от допълнително законодателство, за да се получи желаният ефект.

„Трябва лекарите да се задължат да докладват пациенти, участвали в трансплантационен туризъм в страни известни с такива злоупотреби. Така ще се придобие представа за мащаба.“

Защо е важно хората да бъдет информирани за насилственото отнемане на органи? На този въпрос отговори проф. Мария Чъюн от Университета в Манитоба.

„Насилственото отнемане на органи е геноцид, за който макцина знаят. Това е най-сериозното правонарушение в Китай. И то продължава.“

Китай изнася убийствата за органи в западния свят?

А защо е важно насилственото отнемане на органи да бъде спряно? По този въпрос коментира д-р Андреас Вебер, германски хирург и член на DAFOH.

„Очевидно е, че насилственото отнемане на органи противоречи на и подкопава алтруистичната природа на системата за даряване на органи. Такива системи има в САЩ, Европейския съюз и други държави. Така наличието на одобрено от дръжавата насилствено отнемане на органи подкопава етичността на медицинската практика. И ако не внимаваме и не положим усилия да го спрем, тази неетична практика ще се разпространи и в нашите държави.“

Д-р Вебер припомни, че това вече се случва чрез китайската инфраструктурна инициатива „Един пояс, един път“ – в нейните рамки през 2015 г. Китай започва да изнася инструменти за консервиране на органи.

„Спомням си, когато правех трансплантация на органи, имахме уред за бъбреци. Имаше формата на яйчена черупка, но по-скоро с големината на футболна топка и с негова помощ можехме да запазим трайността на бъбрека за дълго време.“

Лекарят посочи, че според научни доклади от февруари 2025 г. китайски хирурзи използват същия уред при трансплантации на черен дроб. Затова трябва да сме бдителни на международно ниво, включително да имаме наблюдатели в Китай. Иначе рано или късно насилственото отнемане на органи ще дойде и при нас.

Китай засега е единствената страна в света, където насилственото отнемане на органи се извършва с одобрението на държавата, и то в гигантски размери, припомни д-р Вебер. С трафик на органи са известни също Либия, Каймановите острови, Украйна, но в тези страни няма доказателства за участие на държавата.

Защо Фалун Гонг е преследван в Китай?

В кръглата маса се включи и Уилям Хуан, бивш докторант в Университета Цинхуа, Пекин, бивш политически затворник и последовател на Фалун Гонг. Именно привържениците на духовната практика са сочени като най-честите жертви на насилственото отнемане на органи, тъй като тя е забранена в Китай, а практикуващите я придобиват добро здраве и състояние на вътрешните си органи в резултат на подобрението на своите характер и изпълнението на пет медитативни упражнения. Хуан разказа защо методът Фалун Гонг е преследван от китайската комунистическа партия (ККП).

„Първата причина е популярността на Фалун Гонг. Той е представен пред обществеността през май 1992 г. и само за седем години привлича над 70 милиона последователи. Втората причина е идеологическият контраст между ККП и Фалун Гонг. Докато Фалун Гонг залага на принципите истинност, доброта, търпение – които са мирни по природа. То ККП вярва в марксизма, атеизма и класовата борба – все неща, свързани с насилие. Третата причина е завистта на тогавашния партиен лидер Дзян Дзъмин към популярността на Фалун Гонг. Подсилена от силното уважение на последователите на към основателя на практиката, г-н Ли Хонгджъ. Всички тези причини в комбинация стават повод ККП да започне преследване срещу Фалун Гонг през юли 1999 г.“

Опит от първа ръка

Хуан разказа и за престоя си в затвора – „история толкова ужасяваща, че не искам да си я спомням“.

„Бях в затвора пет години, само заради това, че вярвам в принципите на Фалун Гонг. Бях докторант престижен китайски университет. От края на 2000 г. до края на 2005 г. бях подлаган на всякакви мъчения, тормоз, удари с електрошок, лишаване от сън почти месец и изолация в продължение на година.“

Дисидентът разкри, че през цялото време е трябвало да полага робски труд, по 16 часа дневно. Изработвали всякакви стоки: от пластмасови цветя за декорация до коледни елхи, играчки Спайдърмен, женски колиета и т.н. Също пакетирали шамфъстък. Чупели черупките на ядките с големи клещи. Натоварването било огромно. Когато пристигнал в САЩ през 2008 г., по магазините видял същите стоки, които в Китай произвеждали почти на безценица.

„Бях в шок“, сподели Хуан. „А моят опит е само върхът на айберга на цялото преследване. Също ми вземаха кръв.“

Мъжът бил в добро здраве, но все пак му вземали кръвни проби. При това в затвора едва ли били загрижени за добруването на задържаните. Разбрал защо, едва по-късно.

„По онова време не знаех за насилственото отнемане на органи. Но когато ме пуснаха, чух и силно се уплаших. Можело е да стана жертва!“

Така Хуан осъзнал, че ККП прави бази данни с кръвта на последователи на Фалун Гонг – потенциални жертви. Дори прочел в интернет, че директорът на затвора, където бил държан, е замесен в насилствено отнемане на органи от затворници с цел печалба

Адв. Матас добави, че досега има само един оцелял от насилственото отнемане на органи, който е свидетелствал. Обичайно медиите отразяват само, каквото видят. Помага и натискът от ККП.

„ККП не пуска медиите на китайска територия, освен ако не пишат по неин вкус. Често репортерите търгуват достъпа си до Китай за мълчание по темата. Също това престъпление е толкова необичайно, че на мнозина е трудно да повярват, дори да чуят за него. Понеже няма исторически прецедент.“

Проф. Чъюн допълни, че китайският комунистически режим дори урежда журналисти да посетят болници, където се извършват трансплантации. И им показват един операционен театър.

„Не виждаш нищо отвъд операционната маса… Не знаеш кои са жертвите, докато не се обадиш в болницата и не кажеш, че имаш нужда от орган за присаждане… И тогава ти отговарят, че ще имат наличен след две седмици… А ти ги питаш, от последовател на Фалун Гонг ли е? И някои отговарят, да.“

Затова е много трудно да се набавят доказателства, каза учената. Но оцелелият и няколко разобличители предоставиха информация и свидетелстваха. Така Дейвид Килгор и Дейвид Матас започнаха разследвания и откриха улики, че това се случва със затворници на съвестта.

Трафик на органи и насилствено отнемане на органи: разликата?

Проф. Чъюн разясни каква е разликата между двете явления. Трафикът на органи се среща в определени развиващи се страни, включително в Южна Америка и Индия. Става дума за хора, които продават своите органи. Т.е. това става с тяхно съгласие. Тези хора са бедни и използват органите си, за да се сдобият с пари, най-вече за обезпечаване на своите семейства. И отново: те са съгласни и склонни да продадат органите си. Освен това те обикновено продават единия си бъбрек и така оцеляват след трансплантацията.

Докато насилственото отнемане на органи е съвсем различно. Там няма съгласие. Представлява недоброволно изваждане на органи от телата на нежелаещи това донори. В Китай това се случва не само с бъбреци, а с жизненоважни органи. Това са бели дробове, сърце и в началото на 21-и век в сайтовете на китайски болници всеки орган има окачена цена. Израелският лекар д-р Лавий разказа за свои пациенти, пътували до Китай за предварително планирани операции за присаждане на сърце – нещо нечувано в нормалната медицинска практика.

„Някои трябва да умре, за да даде сърцето си на чакащия пациент. Затова насилственото отнемане на органи е тотално нарушение на човешките права: защото донорът е недоброволен.“

Защо властите не искат да докладват пациенти?

Адв. Матас коментира, че в случая със закона в Канада, текстът за задължително докладване пациентите получили орган в чужбина, е бил включен. Но по-късно бил премахнат, тъй като контролът върху това действие се считал за прерогатив на отделните провинции. Принципно, лекарите не са против събирането на такива данни (с премахната идентичност на пациента), но причината за тяхното нежелание е, че не искат да криминализират своите пациенти.

Юристът наблегна, че отказ от това изискване е налице не само в Канада, но и в други части на света. Всъщност, единствената страна, където такова документиране се случва, е Тайван. Причината според Матас е, че в Тайван са добре запознати с проблема на насилственото отнемане на органи и затова правят много за решаването му. Но дори и там данните за такива пациенти не били публични, затова не е ясно какви са обемите.

Израел също бил въвел подобна система, но отново данните не се оповестявали публично.

„И тъй като нямаме данни, няма как да извършим необходимата мобилизация в САЩ“, обясни адвокатът.

Д-р Вебер се намеси с аргумента, че след като насилственото отнемане на органи представлява акт на наемно убийство, тогава това трябва да се изясни на политиците законодатели и също да направи законите по-стриктни.

Примамлива печалба

Германският лекар разказа, че когато е извършвал трансплантации, преди 2006 г., винаги имало проблеми със съхранението на органите. Било немислимо трансплантации да се извършват в толкова големи размери, защото съвместим орган се намирал трудно. Никой никога не си и помислял да убие някого, за да се сдбоие с орган за присаждане. Мислели повече в посока получателя на органа, отколкото на донора.

„Затова от гледна точка на хирург в Китай днес вероятно е примамливо да получи заплащане няколко пъти повече от годишната си заплата, предвид огромния брой чакащи пациенти. Това е ужасяващо престъпление, за което трябва да информираме лекарите и медицинските общества. Особено от гледната точка на жертвите.“

Орган на всяка цена

В продължение на темата за докладването на пациенти присадили си орган в чужбина, адв. Матас каза, че не е необходимо пациентите да бъдат подвеждани под отговорност. Например в Израел има забрана пациентите да пътуват зад граница за орган, но не им налагат глоби, ако го направят.

„Това е подобно на трафика на наркотици. Не можеш да стигнеш до трафикантите, ако не говориш с потребителите. За да прекъснеш връзките, трябва да знаеш кои са пациентите, мрежите, брокерите, рекламата. Разбира се, някои пациенти са съучастници и знаят за какво става дума. Но повечето – едва ли. На повечето не казват ‘ще убием човек, за да ти дадем орган’. Повечето просто мислят, че в Китай има по-голяма наличност на органи. Така, за да се справим с проблема, трябва да спечелим пациентите на своя страна. Вероятно обемите не са големи в Канада. В Германия са може би повече, защото чуваме, че в китайските болници има германци.“

Д-р Вебер потвърди, че това е огромен проблем. И разказа как в деня на събитието, по време на филмова премиера, научил от учен работещ с парламентаристи в Нидерландия, че Германия е една от първите държави, чиито граждани купуват органи за присаждане от Китай.

„Аз лично знам за три случая. Познавам жена, която е алкохоличка и се нуждае от черен дроб, но не може да се включи в списъка за чакащи. Затова е пътувала до Китай три пъти. Там ѝ транспланирали черен дроб три пъти. Платила за всеки от тях по 400 000 долара (664 000 лв.). Представете си какво става там! Хората се страхуват за живота си и са готови да платят всяка цена. Именно от това се възползват ККП и китайските лекари.“

Д-р Вебер допълни, че знае и за пациенти, на които са присадили сърце в Китай. По думите му, това е огромен проблем в Германия. И една от основните законодателни спънки е, че законите за трансплантация се пренебрегват от самите медици.

„Опитвам се да прокарам в Германия законодателство, подобно на американския Закон за защита на Фалун Гонг. Защото искаме както от германска, така и от европейска гледна точка, да гарантираме, че пациентите няма да се замесят в това престъпление.“

Депутатът Муйс коментира, че канадският закон е бил основан именно на мисленето за премахване възможността за съучастничество на канадски граждани и подвеждането им под отговорност в случай на замесване. Също се базирал на доклада „Кървава реколта“ на Дейвид Килгор и адв. Дейвид Матас. Отнело дълго време законопроектът да бъде иницииран в Сената, разгледан и накрая приет. Всичко се свежда до информираност, заключи народният представител. Именно нейната липса или недостатъчност прави трудно вземането на мерки. Трябва да се чуват повече гласове.

Ролята на Г7

Защо лидерите на страните от Г7 са важни за състоянието на човешките права в Китай? Какво могат да направят? По този въпрос коментира адв. Матас.

„Китай репоресира собствения си народ у дома и чрез НПО – в чужбина. В същото време Китай държи да е част от международната общност. Китай дори нямаше място в ООН в продължение на десетилетия. Тайван заемаше това място. Така Китай много повече ще обърне внимание какво му казват правителствата, отколкото медиите или НПО. Това дава възможност за влияние върху Китай, стига да има желание.

Ролята на транснационалните репресии

По тази тема информация предостави проф. Чъюн. Тя говори специално за случая с преследването на духовното движение Фалун Гонг.

„ККП изнася клеветническа пропаганда от началото на репресиите през 1999 г. Така транснационалната репресия на практика се явява чуждестранна намеса. Тя е под формата на дезинформация, мисинформация, медиен контрол, наблюдение, сплашване и тормоз на последователи извън Китай.“

Това е особено важно да се знае от лидерите на Г7, посочи проф. Чъюн. Защото афектира всички държави на срещата на високо равнище. Учената цитира Института Ройтерс, по чиито данни от 2009 г. насам Китай е похарчил 6.6 млрд. долара за присъствие в медии по света, включително програми за обмен със западни медии, двустранни споразумения за вложки на официози на ККП във водещи вестници. Повечето китайскоезични медии са собственост на ККП. Изключение правят малцина, като Epoch Times.

„Повечето китайскоезични медии разпространяват огромно количество дезинформация, която пречи на хората в западния свят да подкрепят преследвани малцинства като Фалун Гонг.“

Адв. Матас добави, че „Един пояс, един път“ е също инструмент за транснационална репресия и външна намеса.

„Китай използва търговията като способ за влияние: чрез контакти, дарения и чуждестранна помощ да блокират всички критични гласове.“

В тази връзка адвокатът направи аналогия с обемите трансплантации.

„Не знаем канадските и германските обеми, но знаем китайските. Защото китайските болници ги публикуваха в сайтовете си. Оттам разбираме, че се правят по 100 000 трансплантации годишно. Това е огромно число! И говори ясно за мащаба на проблема. Особено като вземем предвид на практика несъществуващата система за донорство.“

Фалун Гонг и уйгури

Правят ли политиците разграничение между преследването на Фалун Гонг и уйгурите? Приемат ли защитата на уйгурите присърце, за разлика от тази на Фалун Гонг? По този въпрос коментира депутат Муйс.

„Не правя такова разграничение. Насилственото отнемане на органи е по-страшно от преследването на уйгурите, което е явен геноцид. Става дума отново за информираност. Има повече информация за уйгурите, отколкото за насилственото отнемане на органи.“

Адв. Матас добави, че правителството на Канада неотдавна е издало списък със санкционирани китайски държавни служители заради участието им в преследването на тибетци, уйгури и Фалун Гонг. В отговор, Китай издал подобен списък с 20 канадци, сред които и самият Матас. В обосновката се казвало, че санкциите са, понеже тези 20 души давали на канадското правителство информация за уйгури и тибетци; Фалун Гонг не бил споменат.

„Това беше интересен пропуск. Дори правителствата по света да третират всички жертви еднакво, Китай не го прави. Китай вижда Фалун Гонг като първостепенен проблем и заплаха номер едно. Защото ККП пак ще е на власт, ако уйгури, хонконгци, тибетци и тайванци защитят каузата си. Но Фалун Гонг са етнически китайци – от народността Хан. Те са навсякъде из Китай и са повече от членовете на партията. Затова в ККП мислят, че ако Фалун Гонг остане, партията ще изчезне. Китай ще престане да бъде комунистически. Виждал съм това по време на разговори. Ако говориш с китайци за уйгурите и т.н., те се ядосват, заклеймяват и критикуват. Но ако говориш за Фалун Гонг, напускат стаята и това е краят на разговора.“

Проф. Чъюн вметна, че отново става въпрос за информираност. Тя обясни, че Фалун Гонг са местна група, следваща традиционната китайска култура. Преди началото на преследването малцина в Запада знаят какво е Фалун Гонг. Когато гоненията набират сила през 2005 г. и 2006 г. (когато насилственото отнемане на органи става известно), медиите млъкват, заради натиска от Китай за цензура. Така в западните медии има много малко информация. Или ако има, тя често е дизинформация и не отразява реалността.

„Затова нарекох преследването на Фалун Гонг ‘студен геноцид’. Защото е скрито. ККП прави всичко възможно да го направи невидимо.“

Нещо повече, това преследване вече е превърнато в норма, обясни учената. Китайците са накарани да вярват, че потискането на Фалун Гонг е нещо нормално и необходимо. И още: преследването на Фалун Гонг отговаря на определението за геноцид, тъй като има явно намерение за убийство и елиминиране на групата. Просто е скрит геноцид.

Подписката Г7+7

През 2024 г. DAFOH и Международната коалиция за спиране трансплантационните злоупотреби в Китай (ETAC) започнаха подписка адресирана до лидерите на Г7+7.

Проф. Чъюн, член на ETAC, обясни целта на инициативата.

„Подписката призовава лидерите на страните от Г7+7 да обърнат внимание и вземат мерки: да променят законодателството си и повишат информираността за продължаващото насилствено отнемане на органи. Основните жертви са последователи на Фалун Гонг, но не само. Китай притежава технологията да прилага този геноцид също на уйгури, тибетци и християни. Така подписката обхваща всички.“

Д-р Вебер, член на DAFOH, допълни, че подписката досега е събрала 197 250 подписа от цял свят. И продължава да набира скорост.

„Когато разговарям с хора по време на събития, те всички казват: трябва да направим нещо. Затова обещавам на тях и на всички, че тази подписка ще продължи, докато ККП спре насилственото отнемане на органи и позволи независимо разследване на своя територия.“

Подкрепете Подписката Г7+7: https://fohpetition.org/bg

Кремена Крумова

е главен редактор на Novetika.com.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

Back to top button