Кой строи магистралата към ада?

Обществото ни отново намери тема, по която да се раздели – да има или да няма предмет „Религия“ в училище, или да има или няма вероучение, или да има или няма история на православието.

Така подхвърлена, идеята за вярата подсказва само едно – никой няма сериозно намерение да се погрижи за децата, за младите души да имат вяра, да живеят с вяра, да бъдат вярващи хора. Защо? Защото вярващият човек внимава как живее, спазва правилата, зададени от Бог, уважава ближния си, почита родителите си. Такива хора са с високи морални устои, тях трудно можеш да вкараш в капана на греха или да ги поведеш по грешния път и да ги управляваш.

Но ние си приказваме, без да уточним за какво става дума. Защото да изучаваш вероучение е едно, сравнителна история на религията – друго, история на християнството – трето и т.н. Вижда се моделът на манипулация на масите – неясни понятия, обърнат наопаки смисъл, думи без съдържание. Така е в политиката. Така се представя и идеята, децата още от най-ранна възраст да разберат, че имаме душа, че тя е по-важна от материалното ни тяло, че ценностите на духовния и вярващ човек са различни от тези на грубия материалист.

За материалиста-атеист да вярваш в Бог или каквато и да е висша сила е равно на окови, равно е на отнемането ти на правото да газиш и прегазваш другия, да вършиш престъпления безнаказано, да не зачиташ волята и мислите на другия, да си въобразяваш, че си над другите. Безбожието отваря широко пътя към порока и греха. Гарантира земни блага. Няма страх от наказание, защото няма Бог. Всичко е тук и сега. Ограбвай, живей за сметка на другия. Грехът помага, а наказание няма. Днешните безбожници искат точно това, те са възпитани в незачитане на божествения ред и затова не го и разбира, отричат го и дори го забраняват.

Щели да се превърнат училищата в църкви. „О, свещена простота!“, би възкликнал Ян Хус днес, а Христос ще погледне тъжно от кръста си към тълпата, която го разпъва и до днес, изричайки: „Прости им, Господи, те не знаят какво правят“.

Изучаването на религията и вярата, изучаването на душата щяло да бъде проводник на руска пропаганда.

Как би могло да се случи това, ако хората имаха памет и благодарение на нея знаят как да различават „лъжепророците“ и „лъжеученията“. Хората няма да допуснат зад знамето на християнските добродетели да се крие Антихриста. Този, който през 1917 г. за една нощ поруга Христос и неговото учение, и превърна над 200 милиона вярващи християни в атеисти, обяви атеизма за официална религия, изби свещеничеството си, разруши църквите, наруши Първата и най-важна заповед „Не си прави кумири“ и на мястото на Бог застанаха кумирите Сталин, Ленин, Димитров, а днес и Путин, чиято икона целуват воюващите в Украйна. Не може и няма как Русия да лидира християнския свят, освен ако… освен ако хората са забравили. Точно това иска някой – да забравят.

Да, има съпротива, огромна съпротива да се изхвърли атеизмът и да се върнем към Бог. Тя идва от същите безбожници, които говорят за либерални ценности, които нямат нищо общо със свободата и свободната воля на човека; това са същите, които още се възторгват от марша и знамената пред иконите на Маркс и Енгелс, Ленин, Сталин, Димитров.

Други твърдят най-голямата нелепица: изучаването на религия в училище щяло да сегрегира децата. Това било политика на сегрегация. Как? Как ще разделяш хората чрез знание на религията, религиозните вярвания на различните народи? Точно обратното е – изучаването на сравнителна религия (ако се приеме тази формула) ще сближава хората, ще ги приобщава един към друг, защото това, което отчуждава и предизвиква враждебност и разделение, е незнанието.

Христос казва: „По делата им ще ги познаете“. И ги познахме. Познахме атеистите и безбожниците, нахлули в църквите със свещи в ръка. Това са хора, които влизат в божиите храмове да палят свещи, да се кръстят, да се молят, но всъщност се молят не пред Бога, а пред страховете си. Молят се и този път да им се размине, и този път да не ги хванат, че бъркат в кацата с мед. Коленопреклонно искат Бог да им свърши една или друга работа или да ги отърве от наказание. Всъщност не се молят, нареждат така както господар нарежда на слугата си. „Господи, дай ми. Господи, направи. Господи, искам това и онова, помогни да го получа“. Това направи комунизмът – превърна Бог в свой слуга.

Ето защо е не просто важно, а е крайно важно и незабавно да се формулира ясно и точно как обществото, чрез училището, ща даде знанието за Бог и за вярата на идващите поколения.

Нека се смирим и да си признаем, така както Нютон е признал пред себе си: „Господ управлява всички неща и знае всичко, което е или може да бъде“.