Димитър Панчев: Българският език и писменост – крепост на нашата национална памет

Защо датата 24 май е повод за гордост за всички българи? Какво е нейното значение в европейски и световен мащаб? Защо малцина чужденци знаят, че българският език е дал началото на руски, сръбски, хърватски и още езици? Каква е връзката между грамотността, историята и любовта към родината? Какво е мястото на религията в съвременното образование? И какъв е нашият дълг като българи?

В навечерието на 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, по тези въпроси разговаряхме с Димитър Панчев, председател на „Куберовъ воинъ“, член на Управителния съвет на „Българско сдружение на родовете от Македония“, студент по история и геополитика на Балканите в СУ „Св. Климент Охридски“ и родственик на писателя Димитър Талев.

Новетика: Като млад човек, патриот и наследник на рода Талеви, какво е за Вас датата 24 май?

Димитър Панчев: 24 май е свята дата — празник на духа, на българската писменост и култура. Това е ден, в който се гордея с корените си и с приноса на народа ни към световната цивилизация. Както казва Дмитрий Лихачов, „България е държава на духа“ — и именно на 24 май ние най-силно усещаме силата на този дух, който ни обединява и възвисява.

Новетика: Защо трябва да се гордеем с българския език и азбука?

Димитър Панчев: Защото те са живото доказателство за нашата духовна независимост и културна сила.

Българската азбука – кирилицата – е създадена на нашата земя и се превръща в писменост за милиони хора по света. Днес около 250 млн. души по света я използват като писменост в ежедневието си. Това е част от нашето културно наследство, което сме предали на други народи — включително покръстването и просвещаването на Киевска Рус.

От друга страна българският език и писменост, както и православната вяра, са ни съхранили през вековете на турското робство — те са били крепостта на нашата национална памет, идентичност и устояване. Да пазим езика си означава да пазим историята, вярата и свободата си.

Като историк много държа да добавя, че няма общославянски или „църковнославянски“ език. Това е историческа неточност. Езикът, който Кирил и Методий създават през 9-и век, не е изкуствен „общ“ език на всички славяни, а реален жив език – диалект на българските славяни около Солун. Именно затова той е бил разбираем за тогавашните славянски народи: защото е естествен, а не създаден „в лаборатория“.

Още по-важно – глаголицата също е българска. Създадена е през 855 г. от Константин-Кирил Философ, който използва фонетиката на същия този български диалект, който е и негов роден. Тя не е универсална славянска графична система – тя е написана по звуковия образец на българската реч, което ясно я идентифицира като първата българска азбука.

След Моравската мисия, този език и писменост намират истинския си дом в средновековна България – в Преслав и Охрид, при Симеон, Климент, Наум, Константин Преславски, Йоан Екзарх. Там се създават стотици произведения, развива се литература, философия, богословие и история. Това не е просто църковен език, а език на българската държавност и култура, послужил като основа на писмеността в целия православен славянски свят.

Колкото до термина „църковнославянски“ – той също е неточен и подвеждащ – той затъмнява българския произход на езика и свежда ролята му само до религиозната употреба. А това е историческо изкривяване. Истинското му име е „старобългарски език“ – по произход, по структура, по съдържание и по място в историята.

Признавайки това, отдаваме дължимото на България, дала на славянския свят език, писменост и книжнина – и наистина е „и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат“.

Новетика: Защо малцина чужденци знаят, че българският език е дал началото на руски, сръбски, хърватски, т.н.?

Димитър Панчев: По мои наблюдения кирилицата все още не е получила международно признание, особено що се отнася до българския ѝ произход. Макар милиони хора да пишат на тази азбука, малцина извън академичните среди знаят, че именно България е нейната родина. Това важи и за факта, че българският език и книжовна традиция са в основата на развитието на руския, сръбския, хърватския и други славянски езици.

Не трябва никога да се забравя, че кирилицата е създадена в самото сърце на Първото българско царство – в Плиска и Преслав, по волята на цар Борис-Михаил и по-късно развита при цар Симеон Велики. Това е исторически и научно потвърдено от световната славистика, независимо дали става въпрос за учени от Европа, Америка или други континенти.

Въпреки това, в световната популярна култура и масовото съзнание често Русия се възприема като символ на кирилицата, докато България остава в сянка, въпреки че българските книжовници, наследници на делото на Кирил и Методий, създават самата азбука, която по-късно ще бъде пренесена и в Киевска Рус.

Важно е да подчертаем, че 24 май е единствен по рода си празник – празник, който се празнува истински само в България. В другите страни се отбелязва, но само у нас се усеща като национален и духовен връх. Това е още едно потвърждение за уникалната роля на България като „държава на духа“, която е дала писменост и просвета на много народи по света.

Новетика: Кой е любимият Ви български автор и произведение?

Димитър Панчев: Димчо Дебелянов и неговото великолепно стихотворение „Помниш ли, помниш ли…“. В тази творба ме докосва дълбоката му носталгия, копнежът по дома, по изгубеното детство и невинността. Начинът, по който той обрисува красотата на миналото с тиха болка и нежност, прави стихотворението изключително лично и емоционално.

Имах щастието да слушам стихотворението в родната му къща в Копривщица, точно когато вишните пред прозорците разцъфтяваха. Този миг беше изключително силен — сякаш думите на Дебелянов оживяха и се сляха с природата и тишината на онова място.

Призовавам всеки, който обича българската поезия, да преживее този момент — да отиде там, да се потопи в атмосферата и да усети Димчо не само като поет, а като човек, чиято душа още шепне в белоцветните вишни.

Новетика: Каква е връзката между грамотността, историята и любовта към родината?

Димитър Панчев: Тази връзка е дълбока и неразривна. Истинският патриотизъм започва със знание – знание за езика, за корените ни, за делото на предците ни. Градивният национализъм не е в крясъци, а в осъзнато, отговорно отношение към това кои сме. Само грамотният националист може да бъде достоен наследник на историята – този, който уважава езика си, познава миналото си и работи за бъдещето на народа си с култура и чест.

Новетика: Какво е мястото на религията, етиката и общественото поведение в съвременното образование?

Димитър Панчев: Мястото на религията, етиката и общественото поведение в съвременното образование е важно, но изисква внимателен, балансиран и отговорен подход. Принципно подкрепям въвеждането на час по „Добродетели и религии“, защото той може да помогне на децата да изградят морални ценности, да развият уважение към различието и да разберат основите на културната и духовна идентичност на обществото, в което живеят.

Същевременно изразявам сериозни опасения, особено по отношение на това кой и как ще преподава религиозните дисциплини, най-вече ислям. Не бива да допускаме ситуация, при която учители по ислям да бъдат подготвяни или финансирани от външни държави като Турция или Саудитска Арабия, защото това крие реални рискове от влияние, радикализация или отклонения от умерения, традиционен за България ислям. Държавата – чрез МОН и съответните институции – трябва стриктно да контролира този процес, като гарантира, че преподавателите са професионално подготвени, светски образовани и лоялни към българската държава и конституционните ѝ ценности.

Важно е също така всеки ученик, независимо от етническия или религиозния си произход, да има реална възможност за избор между трите опции – „Религия – православие“, „Религия – ислям“ и „Етика/Добродетели“. Това е особено важно в смесените райони, където съществуват предпоставки за социално напрежение или дискриминация. Трябва да се гарантира, че никой няма да бъде принуждаван към определен избор, както и че всички варианти ще бъдат равнопоставени по съдържание и качество.

В заключение – една такава образователна реформа може да бъде градивна, ако се прилага с отговорност, прозрачност и силен държавен контрол. В противен случай рискуваме да се отвори път за външно влияние и разделение, вместо за морално и духовно израстване на младите хора в България.

Новетика: Провеждате редица кампании като спасяване къщата на Райна Княгина в София, къщата на Димитър Талев в Прилеп и други. Какво Ви вдъхновява да го правите?

Димитър Панчев: Ние от „Куберовъ воинъ“ – студентско сдружение, прераснало в неправителствена организация, се борим за съхраняването на българската история, култура и духовност. Участваме в инициативи за опазване на паметници като къщата на Райна Княгина, дома на Димитър Талев в Прилеп и за възстановяването на Паметника на Първи и Шести пехотни полкове.

Организираме и демонстрации, когато се налага. Наше дело е протестът пред Народния театър срещу антибългарската пиеса „Оръжията и човекът“ например. Протестирахме и когато центърът на София се беше превърнал в арена на насилие, извършвано от нелегални мигранти. Подавали сме сигнали до прокуратурата – като тези срещу писателя Ибрахим Бялев, който заяви, че се гордее с Баташкото клане. Също и срещу Мила Робърт, която захвърли на земята трибагреника. Провеждаме беседи и лекции в Софийския университет по ключови исторически теми, почистваме гробове на герои и организираме благотворителни кампании, като последната ни акция беше в помощ на Огняновския манастир.

Действаме чрез административни стъпки, протести, доброволчество и медийни инициативи – водени от вярата, че е наш дълг да пазим българщината жива.

Колкото до вдъхновението ни – то е просто и дълбоко – ние сме българи. Не можем и не искаме да предадем завета на онези, които са ни оставили свободна и достойна Родина – Левски, Ботев, Раковски, Паисий и още безброй знайни и незнайни герои. Те са ни завещали дълг – да пазим България, да я обичаме и да се борим за нея. Именно тази вътрешна отговорност ни движи – да не допускаме забрава, безразличие и подмяна на ценностите, които ни правят народ.