Д-р Борислав Цеков: Най-доброто предстои за консерватизма в САЩ и Източна Европа

Авторът на "Доктрината 'Тръмп' срещу неолибералния глобализъм" разказва за срещата си с Доналд Тръмп-младши и още топ републиканци в САЩ

Д-р Борислав Цеков и юристът Петър Кичашки бяха специални гости на American Freedom Tour в Мемфис, американския щат Тенеси на 18 юни 2022 г. Политическият форум популяризира консервативните политики на Републиканската партия, вярата в американските традиции и идеали, и набира средства за републикански кандидати, включително Доналд Тръмп. По време на събитието речи изнесоха ВИП републиканци като Доналд Тръмп-младши, Кандис Оуенс, Динеш Д’Суза, Кимбърли Гилфойл и разбира се, самият 45-и президент на САЩ, Доналд Тръмп.

Двамата българи имаха работни срещи със сина на президента Тръмп – Доналд Търмп-младши, с автора на документалния филм „2000 мулета“ Динеш Д’Суза и с популярния политически коментатор и активист Кандис Оуенс.

Подробности за тези разговори, както и коментари за настоящата политическа обстановка в САЩ, специално за „Новетика“, предостави д-р Борислав Цеков, доктор по конституционно право, директор на консервативния „Изследователски Център за нова Европа“ и предприемач.

Новетика: Как се стигна до участието Ви на републиканския форум в Мемфис?

Д-р Борислав Цеков: Това не е първият форум с Тръмп, в който участвам, но беше много по-специален и важен заради срещите, които имахме там. Съвсем логично се стигна до това участие. Като един от лидерите на обществено мнение у нас, който системно присъства с позиции на публичната арена вече повече от две десетилетия, имам и контакти с разнородни консервативни кръгове в САЩ, включително и тези около президента Тръмп.

Неслучайно получих поздравителен адрес за моя 50-ти рожден ден лично от Доналд Тръмп, при това без да заемам никакъв държавен пост, заради който протоколът да изисква да се изпраща такъв адрес.

Направил съм доста за идеологическото рамкиране и популяризирането на доктрината „Тръмп“ в България още от 2015-2016 г., когато това беше абсолютно непопулярна и непозната тема в България – с десетки статии в печата, медийни участия, дискусии, публицистична книга през 2016 г., после научна монография през 2019 г. и т.н. За това е писал, с дежурната негативна тоналност естествено, дори либерал-прогресисткият New York Times, който отрази представянето на моята първа книга за Тръмп, която представихме публично в деня на неговата инагурация през 2017 г.

По-късно монографията ми „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“, освен успеха си в България, беше преведена и на английски език.

Така поканата за конференцията в Мемфис е естествено признание за всичко това. Неслучайно и моят приятел и съратник Петър Кичашки беше поканен. С него сме единомишленици по тези въпроси и той също е важен публичен глас по тези теми.

По принцип конференциите на Тръмп под мотото American Freedom Tour са предназначени главно за набиране на средства за кампанията на Тръмп и подкрепяните от него кандидати на Републиканската партия. Тоест, средата е по-селектирана, така да се каже – това не е митинг, на който отива всеки желаещ. Влиятелни американци плащат и по 100 000 долара, за да участват. Но винаги има и специални гости, които са поканени по преценка на организаторите, без да е необходимо да се включват в спонсорството. Чест е, че сред тези специални гости в Мемфис бяхме и ние с Петър. Това ни даде възможност за много непосредствени контакти с важни фигури в Републиканската партия. Най-важният сред тях беше безспорно Доналд Тръмп-младши.

Новетика: За какво разговаряхте с Доналд Тръмп-младши и какви са личните Ви впечатления от него?

Д-р Борислав Цеков: Дон-младши е важна фигура на американската публична сцена. Той е изпълнителен вицепрезидент на корпорацията на баща си – Trump Organization. Заедно с това е доста популярен политически активист, който има и свое самостоятелно влияние извън могъщата сянка на Тръмп-старши. Разговаряхме за хода на кампанията за законодателните избори през ноември и за перспективите за президентския вот през 2024 г., а също така за нуждата от глобална консервативна мрежа, която да противостои успешно на соросовите, либерал-прогресистки мрежи, особено в нашата част от света – Европа и в частност България.

Новетика: Кои са разликите между Тръмп-младши и Хънтър Байдън и как ги отразяват левите медии?

Д-р Борислав Цеков: Контрастът между Доналд Тръмп-младши и сина на сегашния американски президент – Хънтър Байдън е огромен. Докато Тръмп-младши е възпитан в духа на частната инициатива и е трупал собствена кариера и популярност още преди баща му да заеме публичен пост, ставайки президент, то Хънтър Байдън е правил бизнес изцяло на гърба на привилегиите, достъпа и имунитетите, които е имал баща му Джо Байдън като дългогодишен сенатор, двукратен вицепрезидент и сега президент.

Няма по-ярка илюстрация за либерал-прогресистката цензура и пропаганда – превзели много водещи медии в САЩ – от двойния стандарт, с който се отнасят към Хънтър и към Тръмп-младши. Гигантските корупционни скандали с участието на Хънтър Байдън, свързани с Украйна и Китай, бяха покрити с мълчание, омаловажаване и гьобелсова цензура. Ако Доналд Тръмп-младши беше сторил и една стотна от това, щяха да го разпънат на кръст.

Новетика: Считате ли, че на републиканците липсва достатъчно представителство на местно ниво?

Д-р Борислав Цеков: Не, тъкмо обратното е – силата и подкрепата на президента Тръмп идва основно от grassroots, тоест от това, което у нас наричаме „хората по места“. Тази подкрепа далеч надхвърля ареала на Републиканска партия.

Борислав Цеков Мемфис 2022
Снимка: Личен архив на д-р Борислав Цеков

Проблемът на Републиканската партия е, че нейните активисти и представители са прекалено толерантни; те са хора, които уважават институциите и върховенството на конституцията. Докато срещу себе си имат радикализиран до крайност политически опонент, който е готов на всичко, включително да руши, да пали, да тероризира, канселира, фалшифицира – само и само да е на власт. Дотам се докара Демократическата партия.

Прочее, тук има и културологична разлика между двата типажа. Образно казано, радикалните среди, които сега доминират сред демократите, са като джихадисти – идват, избиват или подчиняват „неверниците“ и силово налагат шериат за всички. Докато преобладаващата част от републиканците действат като протестантски проповедници – тропат любезно на вратата ви, питат ви дали искате да чуете словото Божие и ви благодарят, дори и да ги изгоните. В политическата борба сблъсъкът на тези два типажа е често в полза на безогледната агресия, а не на ценностите и убеждението. Затова и Тръмп говори за по-силна мобилизация и готовност да се отговаря твърдо и проактивно с всички законни средства на такава безогледна агресия.

Новетика: Гледахте ли новия филм „2000 мулета“ на Динеш Д’Суза, с кого се срещнахте?

Д-р Борислав Цеков: Участвахме в една широка работна закуска с Динеш Д’Суза. Каквото е режисьорът Майкъл Мур за левичарите, това е Динеш за консервативна Америка – изключително популярен и влиятелен документалист. Има много интересни и разобличителни документални филми за Хилъри Клинтън, за Обама, за идеологическите крайности и нео-троцкизма на Демократическата партия и нейното нелицеприятно минало, като партията, която е била крепител на робството в Америка.

Новият му филм, който цитирате „2000 мулета“, разкрива с факти и доказателства за гигантски фалшификации на президентския вот през 2020 г, извършени от демократите. Записи от камерите за видеонаблюдение в района на кутиите, поставени на улицата, в които следва избирателите (безконтролно) да пускат бюлетините си по пощата, свидетелстват как едни и същи хора – активисти на демократите в спорните щати, от които зависеше ходът на изборите – идват по няколко пъти в малките часове на нощта и пускат купчини от по 100-200 бюлетини. Това са „мулетата“. Данните от видеокамерите се потвърждават и от геолокацията на телефоните на тези активисти. Разследването на ДеСуза установява повече от 2000 такива случая и това е само част от проблема. Всеки, който се интересува от истината за изборите през 2020 г. трябва да гледа този филм.

Новетика: Разкажете ни за срещата си с Кандис Оуенс?

Д-р Борислав Цеков: Кандис Оуенс е огромна знаменитост в Америка. Някога е била либералка, но с възрастта и опита еволюира към консервативни и про-Тръмп позиции. Има повече от 11 милиона последователи на нейните подкасти. Емблематичен публичен оратор и коментатор в консервативната медия Daily Wire. Каква заразителна енергия носи, личи само по факта, че в Мемфис тя пристигна бременна в деветия месец, имаше изключително напрегната целодневна програма, десетки срещи и накрая 40-минутна огнена реч пред форума. Поканихме я в България, след като здраве и живот роди.

Борислав Цеков и Кендис Оуенс
Снимка: Личен архив на д-р Борислав Цеков

Новетика: Федералният закон за абортите Roe v. Wade (Роу срещу Уейд) ще ощети ли републиканците в предстоящите избори?

Д-р Борислав Цеков: Това е тема, която полязира американското общество на две приблизително равни части. Естествено то ще мобилизира както демократите, така и републиканците. Това развитие е нагледен пример за мащабния идеологически сблъсък в правната и конституционната философия на САЩ и в много други държави, включително България, за който съм писал преди години. Ще се спра по-подробно, защото у нас тези правно-философски аспекти са слабо познати и това понякога води до изкривени интерпретации на темата.

Има две основни идеологически течения в конституционната философия и тълкуването в правото в САЩ, които имат и своите политически измерения. От едната страна е т.нар. оригинализъм в правото, който казано най-схематично застъпва тезата, че конституцията трябва да се интерпретира в духа и смисъла, който са вложили в конституционните норми техните създатели. Тоест, да се стъпва на тяхното оригинално значение, без да се „дописват“ от съдиите. Защото не друг, а законодателната власт, излъчена и контролирана от суверенния народ, пише законите, а съдиите, които не са подотчетни на гражданите, могат само да прилагат закона, какъвто е, но не и да го дописват. Решенията на съвременни проблеми и ценностни дилеми следва да се търсят стриктно в оригиналния смисъл на нормите.

Например, американската конституция забранява претърсването на жилището без съдебна санкция и някога, преди 200 години, това се е отнасяло само до физическото влизане в частния имот. В днешния дигитален свят обаче тази норма следва да се разпростира и върху дистанционното нахлуване на властите в домашния компютър. Но, ако едно явление или обществено отношение не е съществувало при създаването на конституционните норми, то съдиите не могат да го уреждат днес със свои решения – това трябва да направи законодателят.

Това, в най-общи линии, е консервативното течение в правото. Обратното постулира концепцията за „живата конституция“, което преобладава като правна философия сред прогресивно-либералните политически кръгове. Според нея съдиите са призвани да разширяват смисловото поле на конституционните норми, да въвеждат нови правни положения, които са вън от оригиналния смисъл на нормите на конституцията или въобще не са уредени в нея. Тоест, смята се, че не само законодателите, но и съдиите могат да „създават право“ по пътя на т.нар. „съдийски активизъм“ – прокарване на политически цели и възгледи чрез тълкуванията на съда. У нас, макар и недостатъчно осмислено, също се проявяват тези две разбирания за тълкуването на правото.

Трябва да се знае обаче, че поради федералното устройство на държавата, американската конституция предвижда, че всичко, което не е уредено изрично в нея, е в правомощията на властите в отделните щати. По пътя на съдийския активизъм, доминираният от прогресивно-либерални съдии през последните десетилетия Върховен съд на САЩ нееднократно е дописвал конституцията, включително по спорните въпроси на джендър-идеологията, абортите, религиозната свобода. Изземвайки по същество властта на отделните щати да решават тези въпроси сами чрез своето законодателство. С други думи – чрез съда, прогресисти и либерали заобикалят легитимните канали на изборното политическо представителство и законодателна власт и превръщат съдиите в квази-законодателна власт, чрез която реализират политиките и идеологията си, дори когато са лишени от народното доверие в политическата власт.

На тази практика на ниво Върховен съд, която продължи десетилетия, сложи край управлението на Доналд Тръмп.

В навечерието на президентските избори в САЩ през 2020 г. писах в анализ – публикуван в централния печат под заглавие „Доктрината ‘Тръмп’ промени света дългосрочно“ – че дори и да изгуби изборите, политическото наследство на Доналд Тръмп ще бъде незаобиколимо за управлението на либерал-прогресистите. Анти-тръмпистите се подхилкваха високомерно, а други се притесняваха, че „всичко е изгубено“, щом дойдат на власт либерал-прогресистите на Байдън. Времето и събитията вече показват кой крив, кой прав. Един от важните сегменти на политическото наследство от първия мандат на Тръмп е, че промени облика на американската съдебна система, която дотогава беше доминирана от съдийски активизъм, прокарващ политическите каузи на прогресисти и либерали, вместо да прилага законите, каквито са. Тръмп успя да назначи близо 300 федерални съдии и трима членове на Върховния съд на САЩ, които ще правораздават през следващите десетилетия и ще бъдат надежден щит срещу либерал-прогресистките екстремизми.

Днес, през 2022 г., само в протежение на няколко дни, тази моя теза беше доказана по безпрекословен начин с две фундаментални решения на Върховния съд на САЩ. Първото на практика обезсили много от законодателните мерки за ограничаване на конституционното право на американците да притежават и носят оръжие. Мерки, каквито имаше особено в щатите, които традиционно се управляват от либерал-прогресистите. Второто е обезсилването на Roe v. Wade и има наистина исторически характер. Преди няколко десетилетия по пътя на съдийския активизъм и неговата съдебна практика, доминираният от либерал-прогресисти Върховен съд на САЩ изобрети „конституционно право на аборт“. Истината е, че не съществува такова право, уредено в американската конституция. А щом нещо не е уредено във федералната конституция – постановява самата тя! – то е в правомощията на отделните щати и техните власти, а не на федерацията.

Но с това прословуто решение Roe v. Wade от 1973 г. съдиите „дописаха“ американската конституция с това „право“ и така тази материя беше иззета от суверенитета на отделните щати. Върховният съд върна въпроса за абортите там, където повелява конституцията – в компетентността на щатите. Всеки отделен щат чрез политическите предстaвители на местните граждани в щатския законодателен орган (Конгрес) ще решава дали правният режим на абортите да е напълно свободен, дали да има определени ограничения или да бъдат напълно забранени. Според спецификата на щатите, желанията на хората и преобладаващите в обществото ценности.

Новетика: Ще успеят ли демократите да дискредитират Тръмп с усилиятa да докажат опит за преврат на 6 януари 2021 г.?

Д-р Борислав Цеков: Не, това е отчаян опит на демократите да съборят Тръмп с някакво чисто партийно „разследване“. Нищо няма да им помогне.

Новетика: Ще се кандидатира Тръмп в президентските избори през 2024 г.?

Д-р Борислав Цеков: Доналд Тръмп е такъв по характер – казвам го като изследовател на неговия живот и кариера – че не би разкрил решението си до последния момент дори и пред най-близкото си обкръжение. Ако някой ви каже днес, през юли 2022 г., че знае със сигурност – не му вярвайте. Разговаряхме с ключови фигури – и най-близкото му обкръжение не знае към момента, макар че всички очакват да се кандидатира. По всички външни белези личи, че Тръмп се движи в тази посока – набиране на средства, организация, реклама и т.н.

Моето мнение е, че кандидатирането му зависи от два фактора – подкрепата в Републиканската партия и изхода от законодателните избори през ноември. Първият фактор е в негова полза – има устойчива подкрепа да бъде номиниран сред около 60% от републиканците, което е много висок процент, особено за бивш президент. Всички други потенциални претенденти са на голяма дистанция след него – с около и под 10% подкрепа. Вторият фактор са междинните избори през ноември – ако в тях подкрепените от Тръмп кандидати спомогнат за победа и възстановяване на мнозинството на републиканците в едната или в двете камари на федералния Конгрес, то пътят му към номинацията за 2024 г. ще бъде открит. Разбира се, има време – могат да окажат влияние за решението на Тръмп и някои непредвидени фактори като здравословно състояние, кондиция, извънредни политически обстоятелства и прочие.

Сега обаче има много важно развитие – появяват се гласове, че Тръмп трябва да изпревари всички и да обяви кандидатурата си още сега, през лятото. Аргументите са, че ще спре растежа на други кандидати, най-вече на Рон Десантис, който според скорошни данни от Ню Хемпшир се е изравнил по подкрепа в този малък щат с Тръмп, макар че в национален мащаб изостава значително. По-важният аргумент обаче е – да се изпреварят очаквани атаки срещу Тръмп от партизанското разследване в Конгреса за събитията от 6 януари 2021 г. Не се знае дали Тръмп ще предприеме такъв ход или ще се придържа към първоначалната стратегия.

Аргументите срещу ранното обявяване са, че това ще смени изцяло фокуса на кампанията за Конгреса. Сега републиканците атакуват по политики. Но обявяването на кандидатурата на Тръмп ще превърне изборите в нещо като „референдум за Тръмп“. Такъв кампаниен обрат не се харесва на голяма част от републиканските кандидати. Освен това, от деня, в който бъде обявена президентската кандидатура, влизат в действие всички рестриктивни правила за финансиране на кампанията, което ще лиши Тръмп от свободното опериране с негови многомилионни фондове. Естествено, има и вариант, при който той се отказва от президентската надпревара или непредвидени обстоятелства го възпрепятстват (чуха се например „разкрития“, че демократите готвят арест на Тръмп през есента по обвинения за „въпрепятстване на правосъдието“). Ако се стигне до този малко вероятен сценарий – да не участва пряко в изборите – то тогава Тръмп може да подкрепи про-Тръмп кандидат. Такива са вече споменатият Рон Десантис, сенаторът от Тексас Тед Круз, Том Котън от Аризона или дори бившият държавен секретар Майк Помпео.

Новетика: Тръмп или Десантис предпочитат за президент американците?

Д-р Борислав Цеков: Десантис е почти сигурен кандидат за президент за 2024 г., ако Тръмп се откаже. Но ако Тръмп приеме номинацията, е възможно да видим Десантис като негов вицепрезидент. Това ще е силен тандем.

Новетика: Какво трябва да направят републиканците, за да си върнат двете камари и Белия дом?

Д-р Борислав Цеков: Въпрос за поне един милион долара. Имам мнение и идеи по темата, но би било прекалено самонадеяно да ги разказвам публично.

Новетика: Ще спечелят ли републиканците междинните избори през 2022 г. и президентските през 2024 г.?

Д-р Борислав Цеков: Има една неписана политическа традиция в САЩ – междинните избори, които се провеждат в средата на президентския мандат – за да бъдат избрани долната камара на Конгреса, една трета от състава на Сената и определено число щатски губернатори и законодателни събрания – обикновено се печелят от опозиционната на действащия президент партия. Понякога печелят мнозинство и в двете камари на Конгреса, което внася баланс в политическата система, защото насърчава търсенето на повече съгласие за прокарване на политиката на президента.

Изключенията от тази традиция са много редки. Такова изключение беше победата на републиканците в Сената по времето на Тръмп през 2018 г., а преди това президентската (управляващата) партия победи през 1984 г., т.е. 34 голини по-рано.

Сега освен традицията, републиканците имат много предпоставки за победа в поне една от двете камари този ноември. Тръмп работи много усилено за това. Ще видим.

Новетика: Как ще повлияе на света, включително войната в Украйна, победа на републиканците през ноември?

Д-р Борислав Цеков: Външната политика на САЩ ще стане далеч по-стабилна и категорична в контраст с безсилието на администрацията на Байдън. Позицията на републиканците спрямо Русия е много по-твърда от тази на демократите. Неслучайно по време на мандата на Тръмп Кремъл си знаеше мястото. Заедно с това Тръмп не започна нито една война. Доктрината „Тръмп“ е доктрина на мира, но и на категоричната морална яснота, че демократичният свят е антипод на света на автокрацията, представляван от Китай и Русия.

Новетика: Какво беше посланието на Тръмп-млаши към Вас, като представител на Източна Европа?

Д-р Борислав Цеков: Обобщено, посланието звучи така: знаем колко ви е трудно на всички в Източна Европа сами срещу мрежите на Сорос, но заедно ще променим това.

Новетика: Какво отнасяте със себе си от тези вълнуващи срещи?

Д-р Борислав Цеков: Още по-голяма увереност, че най-доброто предстои.

Деси Иванова

е разследващ журналист и коментатор по политически и социални теми в американското общество. Любител поет, пътешественик.

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button