„Гръмоотводът“ Жоан Гарсия спаси Барса от „мълниите“ на Райо Валекано

На 31 август 2025г. на стадион „Вайекас“ Райо Валекано и Барселона се сблъскаха в мач от третия кръг на испанската „Ла Лига“.

Столичаните се опълчиха на Барселона с публиката, изпълнила до краен предел „Вайекас“; с вярата в отбора и играта; и с труда и раздаването до последната секунда.

Барселона пък отказа да изключи „икономичния“ режим на игра от първите два кръга. Трябваше да вземе пример от мадридските си противници, които не спряха да тичат и да натискат – пълен контраст с показаното от „каталунците“.

За щастие, Барса си тръгна с една точка след ремито. Точките можеше да са нула, защото макар равенството да е справедлив изход от двубоя, спокойно имаше вариант да е загуба. Каталунците дължаха този все пак положителен резултат на едно от новите си попълнения: вратаря Жоан Гарсия. Бившият футболист на Еспаньол направи буквално чудеса със спасяванята си.

Жоан Гарсия и играта на Райо Валекано

Първоначално, когато Барселона обяви закупуването на вече бившия играч на Еспаньол Жоан Гарсия, бях скептичен за този трансфер. Играчът беше направил добър сезон, но някои медии го възхваляваха твърде много, поне според мен. След показаното в последната вечер на август обаче разбрах, че са имали право.

Извънземните спасявания, които сътвори, бяха изумителни и смайващи. Донесоха и точка за Барса. Няколко пъти по време на мача, както в първото, така и през второто полувреме Гарсия буквално отчая нападателите на Райо, останали сами срещу него – като например Андрей Рациу и Хорхе Де Фрутос.

През първата част Рациу се изправи сам срещу Гарсия на разстояние по-малко от 10 метра. Великолепното протягане на стража на Барселона предотврати сигурен гол. Сходен епизод се разви през втората част, когато Жоан Гарсия образно казано се превърна във великан, за да спаси също стопроцентово положение, след удар на Де Фрутос от подобна дистанция. Освен това, някои ситуации – макар и да се оказаха засада след намеса на реферите – завършваха по идентичен начин. Безспорно Гарсия беше играчът на мача за Барса.

Добрите положения пред вратаря на Барса говореха, че Райо Валекано играят добре. При тях нямаше играч на мача. Целият отбор беше играч на мача. Всички даваха това, на което са способни и радваха домакинската публика. В много периоди от срещата те доминираха, а не Барса, както се очакваше.

И въпреки, че след отбелязаната дузпа от Ламин Ямал губеха временно с 0 на 1, Райо продължиха да търсят най-малко равенството. И го постигнаха. Жоан Гарсия нямаше как да спаси абсолютно всичко. Появилият се като резерва Фран Перес, след центриране от корнер в 66-ата минута от извънредно близка дистанция, спря серията от невиждани спасявания на звездния вратар – с изстрел, който се удари в горната греда и мигновено след това прониза мрежата на Барса. Никой не пазеше Фран Перес и защитата на Барса „предаде“ сериозната работа, свършена от стража им до този момент.

„Светкавиците“ от Вайекас (Райо от испански – светкавица, Валекано идва от Вайекас – един от кварталите на Мадрид) потърсиха и втори гол. За пореден път безупречният Гарсия спаси „мълниите“, които падаха една след друга под формата на атаки от Райо. Жоан Гарсия се беше превърнал в „гръмоотвод“. Наелектризираната обстановка по трибуните създаде допълнително усещане и атмосфера на буря, без реално да я имаше като метеорологично явление.

Състезателите на мадридския тим на практика стигнаха до втория гол в 85-ата минута, но засадата отне радостта им.

Така до последните минути Райо бе много по-опасният отбор. С още малко късмет победата щеше да е тяхна. Ако не беше „Свети“ Жоан Гарсия, Барселона падаше най-малко с два гола разлика.

За Барселона

За Барселона всъщност няма какво да се коментира. С изключение на вкараната дузпа, която Ламин Ямал сам изработи, играта на „блаугранас“ няма с какво да се запомни. Не показаха нищо, което да достави удоволствие на футболните фенове. Без мотивация, без желание, без живот изглеждаха на терена състезателите на Барса. Тук изключваме Жоан Гарсия, разбира се. Той беше единственият наясно какво трябва да прави. Каталунците не тичаха, едва вървяха по терена. Пълна противоположност с тези на Райо, които бяха същински зверове, стремящи се да покажат какво могат.

В някои каталунски медии се появиха какви ли не оправдания. Най-потресаващото, което прочетох е, че теренът бил в толкова лошо състояние, че Барса не могли да развият добре играта си. Пълен абсурд. Ясно е, че тревното покритие трябва да е в добро състояние. Но в никакъв случай не е извинение за лежерната игра на Барса.

Ами какво да кажем за отборите в страните, които нямат толкова добри терени и наподобяват тези на Райо? Примерно някои в България. Видях клубове от първо ниво в българския футбол, които въпреки затрудненията с даденото игрище, даваха всичко от себе си. Не мислят какъв е теренът, а играят на него, както трябва да правят професионалните тимове. С този пример искам да кажа, че става въпрос за борба и желание, за мотивация и дух. При Барселона в мача с Райо всичко това липсваше. Ако слабата игра срещу Майорка и Леванте беше налице в едно полувреме, то тук тя изпъкваше през цялата среща. Не настъпи каквото и да било „опомняне“.

Ламин Ямал въпреки гола си изглеждаше твърде разсеян. Не допринасяше с типичните си магически и вдъхновяващи изпълнения. Заедно с изявите на Жоан Гарсия, двамата допринесоха за точката спечелена срещу Райо, макар и по-голямата заслуга да беше на вратаря.

В обобщение – Жоан Гарсия и донякъде Ламин Ямал спасиха Барса. Но ако иска да се бори с Реал Мадрид за титлата, Барселона трябва да осъзнае, че първенството е вече започнало, а не да лети в облаците – каквото усещане създава през първите три кръга.

Финал

Барселона най-сетне изгуби първите си точки през новия сезон, тъй като не си взима поука от изминалите двубои. Ужасно слабата игра на тима предвещаваше подобен сценарий. Реал Мадрид е безгрешен и спечели първите си три мача. Две точки разлика вече. Ако след паузата за националните отбори в предстоящия четвърти кръг Барселона не се стегне и не промени облика си на игра, Реал Мадрид ще дишат спокойно. Ще видим дали треньорът на Барса Ханзи Флик ще съумее да промени ситуацията, която не изглежда никак добре.

Райо Валекано, които изиграха според мен най-добрия си мач дотук през сезона, могат само да съжаляват, че не победиха Барселона. Все пак „Светкавиците“ ще имат повече самочувствие след искрящата игра, която показаха.

Мадридският тим е непостоянен досега – една победа, една равенство и една загуба. Ще могат ли след успешния мач срещу каталунския гранд да поддържат това наелектризиращо представяне? Освен това участват в третия по сила европейски турнир – Лигата на конференциите. Имат ли сила да стигнат далеч в Европа? По всичко изглежда, че за Райо Валекано предстои интересен сезон с две ясни цели – възможно най-качествено представяне, както в родната, така и на европейската сцена.

Какво предстои за Райо и Барса

„Ла Лига“ се завръща на 12 септември. На 14-и същия месец Райо гостува на Осасуна.

Барселона пък за първи път ще бъде домакин този сезон, като приема Валенсия. Дуелът Барса-Валенсия е една от класиките в испанския футбол.

Следете испанското първенство: има мачове, които си струва да гледате. Както във всеки шампионат, и тук емоциите ще са големи. Да се надяваме да станем зрители на такива в предстоящия четвърти кръг на испанската лига.