Барселона остави душата си, за да обърне Леванте с 2:3

След успеха с 0 на 3 над Майорка, Барселона гостува във втория кръг на новака Леванте на 23 август 2025 г.

Последните мачове между тези два отбора винаги завършваха с доста голове. И този път историята не се промени. Общо пет гола и пълна драма. Определено за неутралния зрител се получи страхотно изживяване. Може би не толкова за феновете на Леванте и Барса.

Стадионът на Леванте „Сиутат де Валенсия“ („Градът на Валенсия“) беше пълен. Всички бяха дошли да се радват на любимия си отбор, който миналата година беше във втора дивизия. Сега се бяха завърнали в елита. И съответно се изправиха срещу гиганта Барселона.

Двубоят започна с дълго притежание на топката от Барселона. Дотук нищо изненадващо. В голяма част от мачовете си Барса владее повече от съперника. Но това, разбира се, не гарантира победа.

Леванте от своя страна зае защитна позиция. Т.е., играчите са един до друг в близост до наказателното си поле. По този начин почти няма празни пространства, откъдето да премине топката или да се изведе играч на добра позиция за удар. Търпението е ключът за пробиване на такъв тип отбрани.

Два-три удара без сериозна опасност отправиха футболистите на Барса в първите минути. Но когато Леванте имаше възможност, контраатакуваше. Защитата на каталунците се справяше, но страдаше. Бързината, с която „гранотас“ (както са известни Леванте) преминаваха от фаза защита във фаза атака, беше мълниеносна. И не предвещаваше нищо добро за Барселона.

Въпреки преобладаващото притежание на топката, Барса изглеждаше без ясна представа как да организира качествено нападение. Кълбото се движеше твърде бавно, на пасовете им липсваше острота. Играчите бяха на първа предавка, а трябваше да бъдат на пета, ако искаха да постигнат нещо в този мач. Играта не вървеше.

За разлика от тази на Леванте. Чудесно подредени в защита. И при най-малката грешка на Барса показваха не просто зъби, а бивни. Скоростна контраатака на Леванте завърши с гол на „Ел Команданте“ („Командирът“) Хосе Моралес. Но след секунди попадението беше отменено. Причината – засада, която биха видели и от космоса; твърде, твърде очевидна. Кристален знак, че Леванте знае какво прави и как да накаже Барса. След тази ситуация в 8-ата минута лампата трябваше да светне на състезателите на Барселона: да бъдат внимателни и да се активират.

Алехандро Балде след шут, който рикошира в Унай Елгесебал, за малко не откри резултата за Барса. Като изключим това положение, слабата игра на „блаугранас“ продължи.

Никой обаче не подозираше, че еуфорията за Леванте щеше да стартира именно след удара на Балде. Грациозна контра за пореден път от „гранотас“. Извънземна енергия и бягане от футболистите на Леванте. Пас на Жереми Толян към Иван Ромеро в наказателното поле на Барса.

Какво да кажем за изпълнението на Ромеро? Класа. Само тази дума описва това, което стори. Ромеро излъга и елиминира с много красив финт Пау Кубарси. Буквално го остави препариран. Останалото беше лесно за Ромеро. Разстреля Жоан Гарсия с безмилостен удар. 1 на 0 за Леванте в 15-ата минута.

Барса спеше, Леванте беше буден от часове. Алармата, дело на Леванте, не събуди „блаугранас“ въобще. Отново някакви удари и слаби опити да бъде притеснен Пабло Кунят, стража на домакините.

Начинът, по който действаха от Барса, беше просто скучен. Леванте стояха в другата крайност. Беше почти разкошна гледка да се наблюдават контра нападенията, които създаваха.

В 37-ата минута дойде най-доброто положение за Барса. Феран Торес от 10 метра, вместо да отбележи гол, за малко не счупи напречната греда. Такава сила вложи, че вратата щеше да падне. Невъзможно, но пропусна. Вместо да заложи на техниката, избра силата и се провали.

Иначе мачът си вървеше по същия начин. Никой в Барса не блестеше. Дори Ламин Ямал. Напротив, по-лош мач не бях виждал на десетката на Барса. Нито един пас, нито един удар, нито един финт, който да е успешен.

Кубарси също беше трагичен. Поне според мен. Иван Ромеро не спираше да му създава глабоволия. Матираше го с всяко действие, в което двамата бяха въвлечени. На пух и прах беше Кубарси. Искрено казано, много се ядосах от бедната игра на Кубарси. Както и на Ламин Ямал. Но и най-добрите имат лоши дни.

Леванте изглеждаше по-свиреп с всяко ново контра действие. Именно след поредното такова в 45-ата минута удар на Хосе Моралес се удари в ръката на Балде в наказателното поле. Това означаваше дузпа. След разглеждане на ситуацията с ВАР (видео асистент рефер) съдията Ернандес не се поколеба да посочи бялата точка.

А Хосе Моралес без проблеми вкара за 2 на 0. Задачата на Барса ставаше непоносимо трудна. Масова полемика обхвана всички в Барселона – медии и фенове, че ръката на Балде била прибрана и следователно не трябвало да има 11-метров наказателен удар.

Обаче аз ще съм сред малкото, които ще са съгласни, че дузпа имаше. Колкото и прибрана да беше ръката на Балде, тя видимо попречи на изстрела на Моралес. Няма спор. Чиста дузпа. Ако ситуацията беше обратната, всички подкрепящи Барса щяха да кажат, че има дузпа, нямам съмнение. Трябва да бъдем обективни.

По този начин завърши първата част. Леванте 2 Барса 0. Леванте – синоним на динамика и майсторство, макар и на контраатаки. Барса – синоним на слаба, безинтересна и неясна игра. Справедлив резултат.

Обрат във второто полувреме

Втората част се оказа съвсем различна. Дани Олмо и Гави се появиха в състава на Барса и веднага освежиха играта. Барселона започна да натиска истински, не лежерно да се опитва, както през първата част.

Леванте, сигурният и бетонен отбор в защита, започна да страда. Изнемогваше от играта на каталунците. Сега вече Барса приличаше на себе си. Задушаваше и побъркваше Леванте. Първият миг на надеждата за обрат стана факт. Педри с удар от 25 метра прати топката неспасяемо зад Кунят. Фамозен гол, меко казано. 2 на 1. А беше само 49-ата минута. Леванте ги чакаше ад.

Три минути по-късно Феран Торес изравни. Центриране на Рафиния от корнер намери Торес, който не пропусна от близка дистанция с труден за изпълнение удар, тъй като беше притеснен от защитник на Леванте.

Настана безпокойство в играта на домакините, а Барса не спираше да търси третия гол. И въпреки, че Леванте не докосваше топката, когато имаха шанс за контра, отново така електрически създаваха усещане за опасност.

„Блаугранас“ доминираха обаче. Един след друг опити за търсене на още един гол. Леванте разбраха, че трябва да удържат равенството. Подредени като Великата китайска стена, не позволяваха Барса да отбележат. Трябва да призная, че сходно представяне в отбрана не бях виждал. Леванте се затвори максимално, повече от това, което други отбори правят, когато се „заключват“ срещу Барса.

Дойде момент в мача, в който Леванте постигна целта си. Бяха блокирали идеите на Барса. Времето течеше, а Барса не намираше пролука. Историческа класа и урок от Леванте как трябва да се защитава един отбор. Нямаха пропукване. Барса пресира, Леванте неутрализира опасността от корен.

Играчите на каталунците постоянно търсеха Ламин Ямал, който да сътвори нещо, някакво чудо, както обикновено прави. Но Ямал беше същият от първата част. Какво трагично представяне! Нищо, абсолютно нищо не съумяваше да стори. Но накрая именно той промени изхода от срещата.

Цели 90 минути Ламин Ямал не приличаше на себе си. Играчи като него обаче могат с едно точно изпълнение да объркат сметките на всеки противник. Единственото в мача коректно отиграване на Ямал хвърли в екстаз ФК „Барселона“ и неговите фенове. Безподобно центриране на испанеца в последната минута завърши с автогол с глава на Унай Елгесабал, който в опит топката да не стигне до Феран Торес, адресата на подаването, я прати в собствената мрежа.

Фойерверки и бурна радост. Такова беше усещането за Барселона след последния съдийски сигнал.

Финални оценки

Леванте трябва да бъде поздравен за стореното: за играта, нагласата и желанието, което демонстрираха. „Гранотас“ опряха до стената и накърниха Барса, както малко отбори го правят. Гръмки на контраатака, железни в защита. Липсваше им само добрият резултат срещу Барса. Много добро представяне, което ще им донесе самочувствие занапред въпреки загубата.

Барселона също трябва да бъдат поздравени. Страхотна реакция, която носи нови три точки в актива на шампиона и временно второ място.

Сънливата игра през първата част трябва да изчезне. Подобно на второто полувреме срещу Майорка в първия кръг, Барса повече не може да си позволи подобно представяне. Трябва и е необходимо да бъде в режим „валяк“, и да премазва всичко пред себе си. Както реално стори през втората част срещу Леванте въпреки великолепната защита на Леванте. Силно се надявам Барса най-сетне да поправи този недостатък, за да не се налага възпитаниците на Ханзи Флик да си оставят душата, за да печелят.