Съдбоносна проверка

Рано сутринта, на 10 септември 2025 г. дронове нахлуват във въздушното пространство на Полша, повечето откъм Беларус, другите – от Украйна.

Както става ясно по-късно, инвазията е продължила цели 7 часа, като във въздушното пространство на Полша нахлуват на групи 21 (или 19 – така и не стана ясно) дронове, като един достига дори до Лодз (според частни съобщения от Полша), в средата на Полша. Твърди се за само 4 свалени от ПВО. Оказва се, че в останките на дроновете, руско производство, са били намерени допълнителни резервоари, увеличаващи почти двойно основния им обхват от 700 км. В апаратурата им са били открити също и полски СИМ карти (за данни), което показва, че се е разчитало на местна локализация по GPS сигнали. От полска страна дори се чу, че дроновете летели в посока към натовски бази.

Задачите

Дори и за децата вече става ясно, че това не е случаен инцидент, а добре премислена и осъществена операция. Тест, който е имал най-малко три или четири задачи:

– Да оцени общото състояние, нивото на готовност и времето за реакция на ПВО на Полша, като оценката да може да се интерполира и върху състоянитето на общоевропейската система за ПВО на НАТО.
– Да оцени степента на реакция на политическото ръководство на НАТО и на първо място твърдостта на отговора и единството на блока.
– Да сплаши НАТО, като демонстрира дързост и решителност за бъдещи военни операции.
– Да инициира разногласия и разединение сред европейските членове на организацията.

По първата задача оценката горе-долу е ясна и едва ли е задоволителна. Може би нещо като (Слаб +) или (Среден -), а може би по-зле… Имат думата специалистите. Но това, което става ясно от пръв поглед е, че дроновете са пробили отбраната, изглежда някои са свалени, а повечето са паднали сами, вероятно поради изчерпване на горивото. Факт е, че в течение на един ден се откриваха все нови и нови, за да достигнат до момента 21 броя (?), при 4 свалени! Съотношението във финансовите разходи е убийствено за поляците: милиони срещу десетки хиляди.

С това обаче историята не приключва. В петък, 19 септември 2025 г. три руски изтребителя МиГ-31 навлязоха във въздушното пространство на Естония с изключени транпондери и се задържаха там 12 минути, като са игнорирали всички сигнали, подадени им от самолетите F-35 на НАТО, вдигнати в небето заради нарушението.

След това на 22 септември 2025 г. през нощта дронове блокираха летището на Коренхаген. На 24 и 25 септември 2025 г. датската полиция съобщи, че дронове са били забелязани над летищата в Олборг, Есберг, Сондерборг и над военновъздушната база Скридструп, преди да отлетят сами. Не са направени опити да бъдат свалени.

Дотук всички, включително лаиците, разбраха какво е нивото на натовската антидронова ПВО в Европа. Интересно, че събитията станаха тъкмо около годишнината от най-големия атентат в историята – атакуването на Кулите-близнаци в Ню-Йорк на 11 септември 2001 г., когато се видя, че САЩ нямат никаква работеща система на местно ПВО.

По-интересна е обаче оценката на руското ръководство по поставените задачи. Защото по всичко личи, че този тест е елемент от търсения отговор на Главния въпрос за руското ръководство. Въпрос на въпросите, неведнъж обсъждан в руските медии от „сивия кардинал“ проф. Караганов (виж по-долу):

– Доколко е ефективна руската ядрена заплаха срещу „колективния запад“ и дали при евентуален първи превантивен ядрен удар на Русия срещу страна от НАТО, САЩ ще отговорят с масиран ядрен удар?

Причината е проста. Въпреки огромната деиндустриализация на Запада в последните две десетилетия, все пак промишленият и особено финансовият капацитет на НАТО многократно превишава този на Руската федерация. Особено в светлината на последния мандат на президента Тръмп, който приложи свръхусилия за реиндустриализация на САЩ, както и за рязка ремилитаризация на западналия, позеленял и олевял ЕС.

С други думи Русия ясно вижда, че няма шанс в продължителна конвенционална война със Запада, например при евентуален сбъсък на бойното поле в Украйна. От друга страна и най-малкият неуспех на Русия да постигне вече обявените публично цели във войната, дори и най-дребните отстъпки, биха се разчели като позорно поражение и неминуемо ще костват главите на Путин и цялото му обкръжение. С други думи, Русия премина Рубикон, връщане назад не е възможно и затова целта във войната може да бъде само една: ПОБЕДА НА ВСЯКА ЦЕНА!

А пък единственото успешно оръжие, с което разполага Русия срещу Запада, открито още от Хрушчов и безпогрешно използвано още от 1962 г. (във Виена, където Хрушчов „прегазва“ младия Кенеди използвайки ядрената заплаха), е „Ядреното плашило“, или по-точно „ядрения блъф“ – основна идея на съветската и руската стратегическа мисъл, смятана за особено печеливша с оглед „вроденото малодушие на изнежените западни елити“. В този смисъл обяснява стратегията си и Хрушчов, пред членовете на Политбюро, в навечерието на знаменателната среща във Виена с новоизбрания американски президент (именно тогава, вследствие на грешната си преценка за нерешителността на Кенеди, Хрушчов предприема Кубинската авантюра при много слаби военни позиции на страгегическо ядрено ниво, надявайки се да сплаши младия президент и с един удар да разреши Берлинската криза).

Идеята за Ядреното плашило е свързана с базова опорна точка на руската военно-стратегическа доктрина при сегашния президент Путин, окончателно оформена в годините на Украинската война. Един от нейните (ако не и главният) създатели е проф. Сергей Караганов, своего рода „сив кардинал“ в руското правителство, един от факторите, моделиращи отбранителната стратегия на РФ, понастоящем почетен председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика и академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния университет за висше образование.

В своите изяви в медиите през последните години, той съвсем откровено (и явно съгласувано с Кремъл) говори за бъдещите намерения на Русия.

Последната степна империя

Фактически съвременна Русия представлява един анахронизъм в 21-и век; нещо като „последна степна империя в Евразия“, отломък от великия Татаро-монголски улус. Историята показва, че такива империи загиват, ако престанат да се разрастват.

Неслучайно проф. Караганов поставя ударението върху татаро-монголските корени на Руската държава и превъзходството, което те предоставят в съвременния свят:

… Осъзнатото интегриране в новия свят изисква откриване на азиатските ни корени. Великият руски владетел свети княз Александър Невски не само получава властовите си инсигнии в Сарай от Бату хан, но също така пътува през съвременна Централна Азия и Южен Сибир през 1248-1249 г., за да утвърди ярлъка в монголската столица Каракорум…

Ядреното плашило

Караганов е уверен, че западните лидери са страхливци и ще се огънат пред ядрената заплаха (както се е случвало и преди) и пред общественото мнение в своите страни, като няма да посмеят да отвърнат на ядрен удар на Русия срещу страна от Алианса и ще предпочетат капитулацията:

Руската политика трябва гласно да изхожда от това, че НАТО е враждебен блок, доказал агресивността си с досегашната си политика и де факто водещ война срещу Русия. Поради това всякакви, включително изпреварващи, ядрени удари по него са морално и политически оправдани. Преди всичко това се отнася за страните, които активно участват в поддръжката на киевската хунта. Старите и особено новите членове на Алианса трябва да разберат, че след влизането в блока тяхната безопасност е кардинално отслабена, а компрадорските управляващи елити са ги поставили на границата между живота и смъртта. Вече неведнъж съм писал, че ако Русия нанесе изпреварващ удар на възмездие по която и да е страна от НАТО, няма да последва отговор от страна на САЩ, освен ако в Белия дом и Пентагона не седят безумци, ненавиждащи страната си и готови да унищожат Вашингтон, Хюстън, Чикаго или Лос Анжелис, за да защитят Познан, Франкфурт, Букурещ или Хелзинки. (к. н.)

И още:

Сега за ответен удар срещу Русия. Добре съм запознат с действителната ядрена стратегия на САЩ и съм уверен, че те няма да използват ядрени оръжия за защита на Европа. Уважавайте член 5 от Хартата на НАТО — той не казва нищо за това, САЩ или която и да е друга страна от НАТО автоматично да предприемат ответен удар в защита на страна от НАТО, която е била нападната. Няма начин! Освен това, когато изучавах историята на създаването на НАТО, прочетох документите и знаех, че американските сенатори са се борили със зъби и нокти и са успели да гарантират, че Член 5 не предоставя никакви автоматични гаранции. Но беше създаден мит, в който много от нас вярваха по време на Студената война. Това е мит и чист блъф. А какво всъщност казва Член 5? Само, че в случай на нападение срещу член на Алианса, други държави ще „предоставят помощ“. Какъв вид помощ – военна, икономическа, хуманитарна – ще се решава чрез бюрократични процедури. И далеч не е сигурно, че ще решат този въпрос в полза на колективен въоръжен отговор, особено ядрен.

Всичко казано дотук може да обобщи какво представлява Русия като заплаха за Света и Европа, а в частност, и за България – една безумна Сила, която отчаяно играе „ва банк“: ВСИЧКО ИЛИ НИЩО! Трудно можем да си представим колко опасни са намеренията на Русия и колко човеконенавистна е същността на нейната военно-политическа психология.

Новата руска военно-политическа доктрина

Ясна представа за нея дава най-последната редакция на външнополитическата доктрина на Нова Русия за 21-и век. Най-точно и ясно тя е формулирана в публикуваната на 27 март 2024 г. резолюция, приета на т. нар. „Събор на Световния руски съвет“, състоял се в Москва.

В документа буквално се казва:

От духовна и морална гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ защитават единното духовно пространство на Света Русия. Специалната военна операция има за цел защита на света от настъплението на глобализма и от победата на Запада, който е изпаднал в сатанизъм. Русия е създател, опора и защитник на руския свят. Границите на Руския свят като духовен, културен и цивилизационен феномен са значително по-широки от държавните граници. (к. н.)

Посочени са и целите, към които трябва да се стремят руската държава и народ:

След войната цялата територия на съвременна Украйна трябва да влезе в зоната на изключително влияние на Русия. Като геополитически център на Евразия, разположен в пресечната точка на глобалните оси Запад-Изток и Север-Юг, Русия трябва да регулира баланса на стратегическите интереси и да действа като опора на сигурността и справедливия световен ред в новия многополюсен свят.

По-ясна формулировка за стремежа към неограничена агресия по всички азимути едва ли има в цялата военна история…

Дилемата

Всичко цитирано дотук може да се тълкува като недвусмислена заявка за някаква форма на световна идейна и политическа хегемония от страна на руското ръководство, говорещо в случая с гласа на Сергей Караганов. Това показва пълно скъсване от страна на руската политическа класа със световните реалности и демонстрира опасно умопомрачение, което прави Русия изключително опасен фактор за международната сигурност и световния ред. Тя се явява на световната сцена в ролята безумец, който размахва ядрено оръжие и заплашва всички околни да го взриви.

Естествено, тук възниква един съдбоносен въпрос – безумецът дали наистина е такъв или просто блъфира, за да плаши малодушните? Възможно е! От друга страна обаче, навремето всички вярваха, че Путин не е толкова луд, за да нападне Украйна (!). При всички положения истината ще блесне накрая, когато може би ще бъде късно.

Така или иначе Проблемът е само ЕДИН:

Дали НАТО и преди всичко САЩ, ще се огънат пред Ядреното плашило (както почти винаги досега), което може да докара Света до още по-тежък катаклизъм, отколкото Кубинската ракетна криза, или пък твърдо ще реагират с цената на всичко, дори и с ядрена война, ако Русия нанесе първи ядрен удар?

В такъв случай алтернативата е само една: КАПИТУЛАЦИЯ.

Развитие на кризата

От всичко казано дотук става ясно едно:

Има голяма вероятност Русия да е решила да играе „ва банк“, защото смята, че самото съществуване на империята е поставено на карта и може да се реши на превантивен ядрен удар срещу страна от НАТО. Разбира се, това може да е блъф, нещо като смъртоносен ядрен покер.

Затова единственият правилен ход от страна на НАТО може да бъде само и единствено един НЕПРОПОРЦИОНАЛНО ТВЪРД отговор на всяка руска провокация.

Няма друг начин! Само това може да респектира монголо-татарската психология на руската управляваща върхушка.

Иначе всяка проява, дори и на най-малка слабост, може да бъде фатална, подобно на страх проявен пред хищник, който мигновено го усеща и се нахвърля.

Ако тези наблюдения са верни, то Русия ще продължи с провокациите, като ще ги ожесточава количествено и/или качествено, съгласно методиката описана от Караганов:

Засилване на опората върху ядрено сдържане, ускоряване на движението по стълбата на ескалацията, са призвани да убедят Запада, че за него има три изхода от военния конфликт в Украйна. Първият е да отстъпи с достойнство, например, на предложените наши условия. Вторият е да бъде разгромен, да избяга, както от Афганистан, и да получи вълна от въоръжени, включително и бандитски, бежанци. И третият, да получи всичко това, но с ядрени удари по своята територия и съпътстващия разпад на обществата.

Изглежда най-вероятно ще се тестват отделни страни от НАТО, за предпочитане по-северните, чието население се смята за по-дегенерирало, изнежено и плашливо, вследствие дългогодишния безметежен и блажен живот под американския военен чадър.

Разбира се, в чисто теоретичен аспект, може да се очаква и друго развитие на събитията…

Послеслов

Остава само да виси със страшна сила въпросът:

– Дали западните анализатори и стратези си дават сметка за изключителната опасност на ситуацията?

Поне засега, предвид вялите и мудни реакции на НАТО, едва ли. Това, най-вероятно, еднозначно се разчита от руското ръководство, като дефицит на воля. Факт, много неприятен за Запада, защото ожесточава още повече руската агресивност, като им доказва, че са на прав път. Още по-лошото е, че западните военни стратези и политическото ръководство никога не са разбирали СССР/Русия, като феномен, т.е. руската народопсихология.

Още от 1946 г. в прочутата „Дълга телеграма“ на Джордж Кенан са заложени погрешни виждания за психологията на руския народ (която по исторически причини е идентична с тази на съветския елит), които господстват на Запад, общо взето и до днес. Западните аналитици и „кремлинолози“, с характерната за тях идейна нищета по въпроса за СССР, комунизма и Русия, така и не можаха да достигнат до простата истина, че Русия (СССР) е специфично държавно образувание, нямащо аналог в Света (такова явление, макар и от друг тип е Китай). Там не уважават нищо друго освен грубата Сила. Този факт им беше демонстриран нагледно на 24 февруари 2022 г., няколко месеца след хаотичното изтегляне на американската армия от Афганистан, когато Путин окончателно се увери, че американският президент е слабак и няма да попречи на намеренията му. Тогава за пореден път се заговори сред руските анализатори за „вроденото малодушие на изнежените западни елити“.