Морските камикадзе „Кайтен“

Пълното поражение на Япония във Втората световна война слага край на епохата на "Кайтен" - поредният кървав сюжет в историята

По време на Втората световна война, воините самоубийци често са използвани в действията на японската императорска армия.

Смъртниците са били най-различни: летци камикадзе, наземни смъртници, „бягащи мини“ за взривяване на тежка наземна техника, смъртници на бързоходни катери напълнени с взрив, Фукурю-взривяващи водолази и други.

От цялото разнообразие, най-резултатни са се оказали летците камикадзе, а на второ място са човеко-торпедата „Кайтен“.

Идеята за създаването на торпедата за камикадзе се е появила още през 1942 г. след поражението на Япония в битката за атола Мидуей. Именно тогава се заражда мисълта за конструирането на торпеда, управляеми от човек и предназначени за самоубийствени атаки срещу американския морски флот.

За основа, при разработването е послужило най-голямото японско торпедо тип 93. Замисълът е бил да се създаде малка подводна лодка, в носовата част на която е трябвало да се монтира бойната част на торпедото (1550 кг взривно вещество), способна да разцепи на две и да потопи и най големия морски кораб на американците (например линеен кораб или самолетоносач).

По-малко от година след като чертежите на управляемото от човек торпедо са били подготвени, е започнало производството на първите екземпляри на това страшно и необикновено оръжие. Оръжието, управляемо от човек, е получило наименованието „Кайтен“, което в превод означавало „воля от небесата“. Според други източници, човеко-торпедата се наричали „Кукусайтай-водна хризантема“ или „Път към рая“.

Морските воини-камикадзе са се гордеели със своята мисия да умрат за императора. Това добре се вижда от писмото на един от бъдещите камикадзе, подготвящ се за самоубийствена мисия: „Скъпи мои родители! Трябва да ви кажа истината, че вече няколко месеца се обучавам да управлявам новото оръжие, управляемо торпедо, което аз трябва да насоча към врага. Гордея се, че съм избран за такава мисия и ще загина, когато торпедото се удари във вражеския кораб“.

Устройство

Конструктивно „Кайтен“ е представлявал едноместно, управляемо от човек торпедо. До Втората световна война японците не са разработвали системи за автоматическо управление на оръжията (без участието на човек).

В други държави и най вече в Германия, към началото на войната са се осъществявали сериозни разработки по отношение на системите за управление (напрмер системите за управление на ракетите ФАУ-1, ФАУ-2, Васерфал, Шметерлинг, Рейнтохтер, на планиращи бомби и други).

За управлението на „Кайтен“ не е оставал друг метод, освен да се тръгне по вече изпитания способ на въздушните камикадзе, т.е. да се постави човек в торпедото, който да осъществява управлението. Водачът на торпедото по никакъв начин до взрива не е можел да го напусне.

Против това е възразявало военно-морското командване. В конструкцията на торпедото е било внесено приспособление, чрез което при натискане на бутон, водачът е изхвърлян в морето, на разстояние около 45 м от целта. Но скоро от тази идея се отказали, поради нейната практическа непригодност.

„Кайтен“, по конструкция, е модифицирано морско торпедо тип 93, с диаметър 610 мм, като са използвани много от елементите на базовото торпедо. За повишаване на ефективността на управлението са увеличили площта на вертикалните и хоризонталните кормила. Към опашната част на торпедото е присъединена централната част, която е с диаметър 0.99 м и в нея са разположили кабината на пилота, снабдена с перископ (издига се на височина 0.7 м) и две диферентни цистерни. В носовата част е разположена бойната част – 1550 кг взрив, допълнителен горивен резервоар, 2 броя носови диферентни цистерни, 9 броя балони със сгъстен въздух за системата за управление по курс и дълбочина, и щатен въздушен балон на базовото торпедо.

Общият запас от кислород е 1550 л, който е позволявал при движение със скорост 30 възла (разход на кислород 7 кг/минута) да се изминат 23 км разстояние, а при скорост 36 възла да се изминат 40 км.

Дължината на конструираното торпедо се е получила 14.75 м, подводно водоизместване 8.3 т, работна и максимална дълбочина на потапяне съответно 60 и 100 м.

Взривяването на бойната част се е осъществявало от торпедния датчик или от минен взривател (основен и запасен), активиран ръчно от кабината. Освен това е имало вграден и автоматичен взривател, сработващ по сигнал от предварително настроен на зададена дълбочина хидростат.

Чрез перископа, смъртникът е могъл да наблюдава надводната обстановка, за да може точно да насочва торпедото към зададената цел. В кабината са изведени всички органи за управление на торпедото (по курс, дълбочина и превключвателите и бутоните за управление на двигателя и взривяването на бойната част).

Дълбокомерът е осигурявал точност на отчитането 0.5 м.

Кайтените непрекъснато са подлагани на усъвършенстване. През 1944 г. са били разработени Кайтен 2, Кайтен 3 и Кайтен 4. На тях са поставяли бойна част три пъти по-мощна от този нз Кайтен 1. Кайтен 2 е бил снабден с двигател с мощност 1500 конски сили, работещ на смес от водороден прекис и хидразин.

На някои Кайтени, двигателите вече са били турбини, работещи на водороден прекис. Тези двигатели са били резултат от съвместната работа с Германия, но създавали големи проблеми при производсвото. В резултат на това, при капитулацията на Япония са намерени много кайтени без двигатели.

Бойно използване

Подготовката и обучението на бъдещите камикадзе да управляват торпедата за самоубийствени атаки се е провеждала на остров Оцудзима, а впоследствие на други секретни бази. Обучението е провеждано на няколко етапа.

На първия етап, курсантите са преминавали тримесечен курс за управление на бързоходни катери, използвайки само магнитен компас и перископ. Вторият етап е включвал подготовка на тренажор. Тук са отработвани въпросите по създаване на навици и умения за работа в кабината в пълна тъмнота и чрез опипване да се борави с органите и приборите за управление, а след това да се изпълняват действията по излизане в определен район и атака на вражески кораб.

След преминаване на тази подготовка, бъдещото камикадзе вече е могло да бъде допуснато до реална бойна задача с „Кайтен“.

Желаещи да отдадат живота си за императора е имало много. При обявяването на проекта „Кайтен“, за 400 места са постъпили повече от 5000 кандидатури. Основно са били използвани несъстояли се бъдещи летци-камикадзе, чиито самолети са били унищожени от американската авиация в хода на боевете при атола Мидуей и Филипините.

Подготовката се оказала сравнително лесна и само след няколко месеца първите подводни лодки „Кайтен“ са излизали на бойни задачи.

Бойното използване на „Кайтените“ е било организирано по следния начин. Специално оборудвана подводна лодка със закрепени за нея 4-6 „Кайтена“ се отправляла на боен поход. След откриване на противниковата цел (линеен кораб, самолетоносач, танкер и други), командирът е давал заповед за атака на водача на „Кайтена“. Пилотът за около половин минута по тясна тръба се е вмъквал в кабината на „Кайтена“, затварял люка и се подготвял за последния си бой.

Командирът е насочвал подводницата с носа към целта, предавал на смъртника цялата необходима информация и отсъединявал „Кайтена“. След това камикадзе запускал двигателя на „Кайтена“ и самостоятелно се придвижвал към противника.

Торпедото се е движело на дълбочина 4-6 м. Практически всички действия камикадзе е осъществявал на сляпо и само веднаж е могъл да вдигне перископа за не-повече от 3 секунди. Това е така, за да се осигури скритност на подхода към целта. В противен случай, ако торпедото бъде забелязано, то с голяма вероятност буквално е било разстрелвано от корабните картечници и оръдия, без да може да подходи до целта.

Първата атака на „Кайтен“ е осъществена през ноември 1944 г. В нападението са участвали 3 подводни лодки и 12 управляеми торпеда „Кайтен“. Успешно е изпълнил задачата си само един от „Кайтените“, който потопява танкера „Мисисинева“. Останалите по една или друга причина са унищожени или повредени и не достигат своите цели.

От страна на Япония, операцията е оценена като успешна. На 260 мили от остров Лусон, подводницата I-58 e пуснала два „Кайтена“ за осъществяване на атака на конвой американски кораби. Потопени са два кораба. След това същата подводница пуска още два „Кайтена“ срещу 15000-тонна плаваща база за хидросамолети Оук Хил.

Охраняващият стражеви кораб забелязва перископа на атакуващ „Кайтен“, но се отказва от таран, защото сблъсъкът с „Кайтена“ може да потопи стражевия кораб. Все пак, стражевият кораб дезорганизира атаката чрез пускане на серия дълбочинни бомби и „Кайтенът“ се взривява недалеко от целта си.

Подводницата I-366 e пуснала три „Кайтена“ за осъществяване на атака на американски кораби на 500 мили от Палау. Потопени са три кораба.

Според японски източници, от действията на „Кайтен“ при морски битки са потопени 32 американски морски съда, включително линейни кораби, танкери и самолетоносачи. Счита се, че тези данни са преувеличени.

Морският флот на САЩ към края на войната е бил все по-могъщ и на пилотите на „Кайтен“ е ставало все по-трудно да поразяват целите си. Големите бойни единици в бухтите са били много добре охранявани и да се атакуват незабелязано даже на дълбочина 6 м е било много сложно. Атаката на единични кораби в открито море за „Кайтените“ е била непосилна задача поради недостатъчния радиус на действие.

Финал на историята на „Кайтен“

Създадените набързо човеко-торпеда са били крайно несъвършени и често са се повреждали. Много смъртници просто не са достигали целите си, задъхвайки се от недостиг на кислород, а самото торпедо е затъвало. Често „Кайтените“, поради изразходване на горивото, просто не могли да доплават до кораба, който трябвало да бъде унищожен.

Освен това, честите и дълги походи в морската вода довеждали до това, че ръждясването на корпусите (дебелина 6 мм) на „Кайтените“, ги правело непригодни при дълбоко потапяне, защото налягането просто ги смачквало, а водачът на торпедото безславно загивал.

Използването на човеко-торпедата „Кайтен“ е било принудителна мярка след поражението на японския флот, макар, че на тях са се възлагали големи надежди, но те не са се оправдали. Главната задача на „Кайтен“ – унищожаване на морските съдове на противника на всяка цена – е ставала все по-трудно изпълнима.

Опитът за ирационално използване на човека като система за управление (в случая на торпедо) е довело до провал на проекта, пълното поражение на японците във Втората световна война е поставило точка на човека-торпедо, а „Кайтен“ са станали поредният кървав сюжет в историята.

Огнян Георгиев

е експерт от Военновъздушните сили на Република България (ВВС)

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button