Котки спасители

Един от най-вълнуващите пред човечеството въпроси е: яйцето ли е първо или кокошката. А другият е: дали човекът е опитомил котката или котката – човека.

От хиляди години човечеството е заинтригувано, объркано и влюбено в котките, пише специалното издание на National Geographic „Тайният живот на котките – в дивата природа и в нашия дом“, и разказва за специалната връзка, която имаме с тези пленителни хищници.

Тяхната адаптивност ги изпраща от селския двор до кралския дворец, а те навсякъде се чувстват в естествения си хабитат. Обичани и мразени заради непокорния си и независим характер, тези зверчета с пухкави лапички не спират да ни изненадват и вълнуват.

Но въпреки че така умело се възползват от човешката любов, котките всъщност ни помагат, като се грижат за нашето физическо и психическо здраве, и дори за нашия живот.

Затова днес ще ги разгледаме в роля, традиционно отредена на кучетата, но в която те отново чудесно се вписват: на герои-спасители.

„Прасковка ми стопли сърцето и запази вярата ми жива“

Първият ни герой днес е котка на име Прасковка. Тя и нейният стопанин, украинецът Владислав, попаднали в дълбока 400 м клисура в Карпатите, по време на бягство от Украйна към Румъния с цел избягване на военна мобилизиция за войната с Русия.

След над петчасово издирване в забавена от буря спасителна акция, младежът бил открит с тежка хипотермия, но все пак жив. Той е убеден, че е оцелял само и единствено благодарение на малката си рижава спътничка Прасковка.

По-късно Дан Бенга, директор на планинската спасителна служба в Марамуреш, потвърждава думите му. В нито един момент котето не се опитало да избяга. Напротив, било здраво притиснато до гърдите на Владислав, докато не го качили в линейката. Двамата получили медицински грижи и се възстановили успешно, а Владислав е особено благодарен на Прасковка, защото освен че му спасила живота, му върнала и вярата в Бог.

„Зън-зън, Пухчо. Ти си единствената ми надежда“

Пренасяме се в малкото градче Стърджис, американския щат Мичиган, където 85-годишният Рон Уилямс e в безпомощно състояние в дома си, след като се подхлъзнал на излизане от банята. Рон престоява цели 16 часа в това обездвижено състояние с ръка притисната под тялото. Неговото спасение идва в лицето на Пухчо: котарак, която приятел му подарява неотдавна и който Уилямс просто обожава.

Уилямс имал забавния навик – когато телефонът му звънял – да подвиква към бялата топчица: „Пухчо, зън, зън“. Но не подозирал, че това ще му спаси живота.

В злощастния ден, докато лежал в агония на пода, телефонът му, който бил на плота в банята, неочаквано иззвънял. Тогава със сетни сили Уилямс проплакал към Пухчо тяхната закачка за звънящ телефон, надявайки се, че я е научил. И не сгрешил. След броени минути усетил телефона до ръката си. Пухчо го бил донесъл.

„Преживявам го отново и отново. Ами ако не беше там с мен? Днес щях да съм мъртъв“, признава с благодарност пенсионерът.

Бебе в кашон

Маша е улична котка от Обнинск, Русия. Тя е любимката на квартала и хората, които я хранят, познават нейните нрави и поведение. Един ден, Ирина Лаврова, момиче, което се грижи за Маша, чува необичайното ѝ жално мяукане. Лаврова решава, че котката се е наранила и вика за помощ.

Действително жалният ѝ повик е за помощ, но не за нея, а за изоставено в кашон човешко бебе. Маша се е настанила до него, за да го топли, докато дойде помощта, която тя самата е повикала. Явно това бебе е събудило у котката майчински инстинкт, какъвто за съжаление не се е появил при собствената му майка. Резултатът: бебето е прегледано от лекар и е добре, а котката получила кралско количество лакомства.

Враг пред портата

Тара е котката на семейство Триантафило, живеещо в щата Калифорния, САЩ. Нейният най-малък стопанин спокойно кара колелото си пред портите на семейната вила, когато невъзпитаното съседско куче го напада. Тара изобщо не се церемони: веднага се спуска с бясна скорост към кучето. То мигом побягва по улицата и Тара го подгонва, за да е сигурна, че няма да се върне скоро. След това се връща и охранява малкото момче, докато майка му пристигне на местопроизшествието.

Синът получава няколко шева. Но без светкавичната намеса на Тара нещата щяха да бъдат много по зле, убедена е г-жа Триантафило.

Внимавай, ще паднеш!

Kолумбийската сиaмка Гатубела се оказва най-добрата детегледачка за едногодишното бебе Самюъл. В 45-секунден клип от охранителна камера се вижда как бебето се отправя с пълзене към тъмно, стръмно стълбище с дузина стъпала.

От отдалечения диван, на който си почива, нашата пухкава героиня скача директно върху Самюъл. Веднага след това застава пред него, с което отклонява посоката на движението му. Така предотвратява опасния му път надолу. Не знаем дали сиамската котка е играела с бебето или спасяването на Самюъл е била истинската ѝ цел. Но е факт, че той е жив и здрав благодарение на вярната си четирикрака приятелка.

Майка за пример

Макар да са често спрягани за врагове, котките и кучетата всъщност могат да съжителстват и като приятели. В предаване на BBC Earth показват кадри с котка кърмачка, която наравно със своите мъничета, кърми малко кученце.

Освен по вида си, малките косматковци се различават и по отношението си към прехраната. Тъй като са част от глутница, кучетата се борят за за храна от първата глътка мляко; всеки се бута, където свари, за да изяде колкото може повече. Котките от своя страна, маркират „своя биберон“ със собствения си индивидуален аромат. Въпреки различията обаче, тази грижовна котка осиновява малкото кученце и полага същите грижи и любов, каквито за собствените си дечица. Дали не трябва да вземем пример от нея?

Мяукащи лекари

Котките облекчават стреса, лекуват депресията и подобряват качеството ни на живот. Козината на котката има силен антистрес ефект и намалява тревожността ни, когато заровим пръсти в нея. Което си е чиста превенция от страшните болести, които стресът носи със себе си.

Изследвания пък свидетелстват, че домашните любимци ни помагат и в борбата с безсънието. Котките са отлични терапевти за деца с аутизъм, церебрална парализа и забавяне на развитието. Те помагат за развитието на речта и комуникативните умения, подобряват социалното взаимодействие на децата.

Котешкото въздействие върху хората е толкова добро, че си има собствено наименование – фелинотерапия. Тя е сред най-развитите клонове на терапията с домашни любимци. Смята се, че мъркането на котките влияе на човека почти по същия начин като инфразвука, само че на различни честоти (4-16 Hz). Експерименти показват, че механичните вибрации, възникващи с честотата на мъркане на котка в диапазона 18-35 Hz ускоряват възстановяването на клетките, меките тъкани, ставите и мускулите; а в диапазона 20-50 Hz и 100-200 Hz – ускоряват растежа на костите и ги укрепват.

Психолозите твърдят, че любовта към котките е признак на нормално психологическо здраве.

Има още много, което да се разкаже за котките, защото всички те са уникални. Разнообразните им окраски и индивидуалният им характер правят всеки мъркащ представител на фелините интересен и различен.

И в заключение запомнете думите на драматурга Бърнард Шоу: „Човек е културен дотолкова, доколкото е способен да разбере котката“.