Иван Костов: Битката на протестите тепърва предстои

Темата на беседа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – „Силата на гражданското действие“ – удивително съвпадна с актуалните събития в България от последния месец: протестите, под чийто натиск оставка подаде кабинетът с министър-председател Росен Желязков.

Гост-лекторът – господин Иван Костов, министър-председател на България (1997-2001 г.) – решително допринесе за огромния интерес от страна на политици, журналисти, общественици и студенти към събитието на 16 декември 2025 г., препълнило най-голямата зала в Алма-матер.

Организаторите бяха не по-малко класни: Студентският дипломатически клуб (СДК) и клуб „Полити“, чиито представители заместник-председателят на СДК Владимир Дюлгеров и председателят на „Полити“ Владислав Кръстев откриха форума, а модерацията бе поверена на Йоана Иванова, член на Управителния съвет на СДК.

Гражданският протест – отхвърлящ и градивен

С бурни аплодисменти на подиума в Аулата бе посрещнат бившият премиер Иван Костов. Лекцията му бе педагогична, добре структурирана и освен ретроспекция на гражданските инициативи по време на прехода от комунизъм към демокрация, тя направи анализ и оценка на перспективите за успех на настоящите протести.

„От всички форми на гражданско действие само националният граждански протест може да промени политическото устройство. Той е крайна мярка“, започна речта си Костов.

„Когато гражданите не могат да повлияят върху политиците по друг начин, те оспорват легитимността и действията на властимащите. Силата и ефективността на протеста им зависят от: 1) непримиримото противоречие между реалността на статуквото и техните ценности; 2) наличието на воля исканията им да доведат до реална промяна и 3) масово включилите се граждани и равнището на организацията им.“

Политикът обясни кога протестът може да бъде успешен и кога да произведе обратен резултат.

„Протестът може да бъде ‘срещу’ и ‘за’ – отхвърлящ и градивен. Отхвърлящият е насочен срещу статуквото. Поставя и дава отговор на три въпроса: 1) какво точно не е наред?; 2) кой носи отговорност? и 3) защо ситуацията е неприемлива?. Той е диагноза, без лечение. Отваря политическо пространство, но ако не стане градивен – след него се появява политически вакуум, който статуквото бързо запълва. Градивният също отхвърля статуквото, но сочи и алтернатива. Намира отговор на въпроса какво точно трябва да се промени в политиката. Сочи изход.“

„Срещу“ и „за“ могат да се искат заедно, но само градивният протест може да причини успешна промяна, защото има потенциал да накара партиите и властите да я реализират, допълни бившият премиер. Може да постигне своята цел само, ако има висока мобилизация и организация.

Виденовата зима

За да илюстрира що е то „градивен протест“, Костов разказа за протестите от зимата на 1997 г.

„Властимащите след 2001 г. направиха всичко възможно тези протести да се забравят, защото нямаха нищо общо с тях и винаги ги е било страх да не се повторят. Тогавашната социална, икономическа и политическа реалност бе наречена впоследствие ‘Виденова зима’ – хиперинфлация и бързо обезценяване на лева, изнесено зърно от страната, колапс на банковата система, правителство без валутни резерви, без международно доверие и източници на заеми. Икономическата катастрофа бе призната от самите управляващи. Управлението беше ‘фалирало’, държавните институции бяха парализирани, по улиците вилнееха т. нар. ‘силови групировки’. На 3 януари ние, от опозицията, предложихме Декларация за национално съгласие за излизане от националната катастрофа.“

Основните точки в Декларацията сочат следния изход, разясни Костов: 1) провеждане на предсрочни парламентарни избори, за да се излезе от политическата криза; 2) въвеждане на Валутен борд, който да спре хиперинфлацията и да стабилизира лева; 3) ускорена приватизация и структурни икономически реформи и 4) поемане на пътя към членство в НАТО и ЕС.

„Мнозинството на БСП настояваше да състави ново правителство. На 10 януари протестите ескалираха. В 1:00 часа след полунощ жандармерията и специалният отряд за борба с тероризма и столичната полиция отговориха с брутална сила. Бяха ранени около 270 граждани. Бяха бити и тежко пострадаха първият демократичен премиер на България Филип Димитров, председателят на Демократическата партия на ОДС Стефан Савов и други опозиционери, които опитаха да направят ‘жив щит’ между протестиращите и полицията.

На другия ден обявихме национална политическа стачка. Хората излизаха всеки ден на протестно шествие от НДК до Народното събрание (НС), не за да свалят правителството – то беше в оставка – излизаха, за да наложат решение. Имахме много висока степен на организация, политическо лидерство и цел. В средата на месеца студентите обявиха безсрочна окупация на университетите. В края на януари обявихме ‘ефективно’ гражданско неподчинение. Бяха блокирани основните пътища на страната и ГКПП-тата. В София млади хора и дори деца започнаха да издигат барикади на ключови кръстовища. На 29 януари синдикатите обявиха национална генерална ефективна стачка, която парализира икономиката и транспорта. Националният граждански протест достигна до своите върхови мирни форми.

На 4 февруари президентът Петър Стоянов свика КСНС, на който убеди номинирания за премиер Николай Добрев да се откаже да състави правителство. Последва изпълнение на исканията на протестиращите от парламента и правителството.“

Костов изложи и трите характеристики, които са били изключително важни за силата и ефективността на протеста от 1997 г.: 1) протестите от януари-февруари 1997 г. са били „за“, градивни и сочат изход – настояват за радикални реформи, които да интегрират България в НАТО и ЕС; 2) те са били ежедневни и с решителност да се стигне докрай и 3) не само са накарали БСП да подкрепи в парламента реформите от Декларацията за национално съгласие, но и са направили окончателния европейски цивилизационен избор на България.

Парадокс на протестната мобилизация

Лекцията на демократичния премиер продължи с анализ на отхвърлящите протести от летата на 2013 и 2020 г.

„Протестите от 2020 г. постигнаха формалното отстраняване на премиера Борисов, но не постигнаха нищо срещу мафиотизацията, корупцията и беззаконието, защото не посочиха изход. След затихване на протестите и блокиране в парламента започна бързо възстановяване на статуквото. То се реорганизира, мобилизира ресурси, даже овладя и включи в себе си БСП и ИТН, които по време на протестите бяха срещу него.

Накрая, след шест парламентарни избора, ГЕРБ и ДПС-НН възстановиха пълния си контрол върху управлението на страната. Крайният резултат бе противоположен на целите на протестите – мафията и корупцията станаха по-безочливи и по-силни. Това явление е познато в политологията и се нарича ‘парадокс на протестната мобилизация’. Добре е описано в научната литература, че статуквото е способно временно да отстъпи, за да се върне по-силно и по-консолидирано. Това се случва, когато протестното движение не формира алтернатива; то създава условия, от които се възползва единствено статуквото.“

Причините за неуспеха на протестите от 2020 г. според Костов са: 1) не са били градивни – не са предявили алтернативен политически проект. Като разликата с 2020 г. е била, че тогава е имало морална енергия, но не и проект за реформи. През 1997 г. имало и двете; 2) моделът „задкулисие – прокуратура – клиентелна мрежа“ е останал непокътнат; останали са завладяната прокуратура и съдебна власт, контролираните регулатори, клиентелните зависимости в администрацията и медийната доминация; 3) появилите се нови партии са нямали капацитет и компетентност да отстранят мафията от властта и 4) страхът от несигурността е върнала избирателите към познатото им стабилно ядро на статуквото.

„Без да давам морална или политическа оценка, ще посоча следствието от казаното дотук – самият неуспех на протестите помогна на статуквото да се адаптира, да се подмени и разшири. Отстраняването на лидерите му не е способно да го разруши, още повече, когато е само формално.“

Натиск и принуда

Не всеки масов протест е принуда, подчерта Костов. Повечето протести са натиск. А между натиск и принуда има принципна разлика. Натискът позволява на партиите да се съобразят частично или временно. Принудата ги лишава от възможност да действат по стария начин.

Протестът става принуда, когато променя не поведението, а възможните ходове на политическите партии, продължи политикът и обясни как се упражнява принудата: 1) чрез парализиране на нормалната политика с непрекъснати протести, стачки блокади и отказ от „обичайното“ функциониране на държавата. През януари 1997 г. политиката не може да продължи по стария начин. 2) На управляващите са отнети легитимните възможности – БСП има право на втори мандат, но обществото прави осъществяването му невъзможно. Конституционно възможното е превърнато в обществено недопустимо. 3) Натискът е универсален. Протестът не „избира“ партии за съюзници и противници – принуждава всички да се съобразят със сочения от него изход.

„Градивният протест не подкрепя партия. Той оставя всички партии без алтернатива.“

Т.е. протестите от 2020 г. са упражнили натиск, а не принуда. Това позволява на партиите да обещаят, да отлагат, да симулират, което и правят, заключи Костов. Протестът не им отнема възможността да възпроизвеждат модела на статуквото. През 2020 г. статуквото има ходове. Докато през 1997 г. няма.

Протестите от 26 ноември до 10 декември 2025 г. са „срещу“, каза политикът. Единственото „за“, което виждат в тях от парламентарната опозиция е искането за „честни избори“ и те ще се опитат да направят, каквото могат, за да има такива. Но изборите не могат да отстранят мафията от властовите ѝ позиции, особено от тези в съдебната власт, която е закрепена от Конституцията.

Костов изложи и двете настоящи сили и съотношението между тях: 1) управляващата коалиция, която скоро няма да бъде на власт и ще се разпадне; 2) протестиращите и досегашната опозиция, която след избора на служебното правителство ще загуби тази своя роля.

Но има и трета сила.

„Има още една сила, която мнозина не виждат или се стараят да не видят. Това е широката мрежа на високо организирана престъпност, с нейните босове, финансови и икономически възможности, с влиянието ѝ върху парламентарните партии, държавните институции, медиите. Това задкулисие ще остане във властта и по време на служебното правителство. Може да остане и след него, ако няма съгласие в следващия парламент да бъде решително отстранено.“

Алтернативата на сегашното статукво не са кадровите смени и назначаването на „правилните“ лица, посочи Костов и обясни, че това е опитвано много пъти с плачевен резултат. Според него, алтернативата на статуквото не е смяната на лицата Пеевски и Борисов, тъй като след тях мрежата на мафията ще наложи някой „Беевски“.

Вместо това алтернативата е единствено правовата държава, върховенството на закона, реформата на съдебната власт, заяви демократът. Досега такава реформа е опитвана на два пъти с конституционни промени, които се оказват стерилни и само закрепят позициите на мафията. Но друго мнозинство в следващ парламент може да направи първа стъпка за нейното отстраняване, посъветва Костов.

„Според мен това мнозинство следва категорично и публично да се откаже от свое партийно кадруване в правосъдната система, като създаде процедура на кръстосана компетентност и отговорност за издигането и избирането на прокурорската и съдийска квота на парламента, и на членовете на Инспектората към ВСС, и се съобрази с ограничението да не бъдат предлагани действащи прокурори за прокурорската квота.

Ако днес искаме протестът да бъде успешен, той трябва да накара парламентарните партии да отнемат от задкулисието неговият ключов ресурс – контролът над съдебната власт.“

Костов завърши лекцията си със следните думи:

„Проблемът на България не е липсата на гражданска енергия. Проблемът е, че тази енергия твърде често се изразходва в отхвърляне, а не в съзидание. Най-близката история ни дава ясен урок. Ако протестът печели само морално, но загуби политически, позволява статуквото да се възстанови още по-силно.

Изводът е прост, но неудобен: смяната на лицата не променя системи. Системите се променят само, когато обществото формулира ясна, проверима и институционална цел. Днес името на тази цел е ‘независима от мафията съдебна власт’. От това зависи дали сегашните протести ще бъдат поредният пропуснат шанс или началото на реална трансформация.“

Политическият авторитет

Последва половинчасова сесия за въпроси и отговори от многобройната публика. Първият въпрос беше какво е политическото решение, което в настоящата обстановка у нас може да превърне някого в бъдещ политически авторитет. Дори това решение да е непопулярно и неудобно за казване.

Костов отвърна, че авторитетът не се изгражда само с едно решение, а с цялостно поведение и действия, които се основават на много точен прочит на общия смисъл на протеста. Този прочит не е лесен. Например на 26 ноември общият знаменател на протеста е правителството. Но е трудно да се прочете и синтезира неговата истинската цел — именно това е функцията на политическия лидер и авторитет. За това е необходима преди всичко смелост. Боязлив човек не може да стане политик, каза бившият министър-председател.

Успешна съдебна реформа

Каква е първата стъпка за успешна съдебна система предвид досегашните провали, беше вторият въпрос.

За да отговори, Костов припомни думите си за т. нар. „кръстосана компетентност и отговорност“. Този механизъм позволява на парламента да предостави правото за номинация не на депутатите, а на обществени организации, например на авторитетен съвет на юристите или на съдиите у нас. Т.е. парламентът може да поиска да му се предложат членове на ВСС, които не са негови номинации. Така ще се пресече назначаването на политически лица. Понеже квотата на НС във ВСС е доминираща.

„Ако самото мнозинство се самоограничи по този начин, то ВСС ще бъде приемлив не само за управляващите, но и за тези срещу тях. Това е първата стъпка ВСС да бъде защитен от задкулиситието.“

Връзката партии — гражданско общество

Адв. Петър Славов, член на Висшия адвокатски съвет и депутат в 43-тото НС, зададе два въпроса. Първият беше за силата на гражданското действие: защо се къса връзката между партиите и гражданското общество? И по-конкретно, в устава на Демократи за силна България (ДСБ) през 2016 г. е въведен институтът на гражданския съвет, т.е. възможността да бъдат привличани експерти с граждански профил за формирането на политики. Но този институт не се използва. Има ли подобен механизъм потенциала да бъде връзката между гражданското общество и политическите партии?

Костов отвърна, че грижа на всяка политическа партия трябва да бъде връзката с гражданското общество. Но когато се разглеждат протестите от мащаба на тези от 1 и 10 декември, тази връзка не е съществена.

„Същественото е дали протестът ще осъзнае за какво е и дали ще застане зад това нещо, за да принуди всички партии да се подчинят на неговата воля. Той има силата на нещо като референдум. Протестът има тази мощ.“

Вторият въпрос-коментар на адв. Славов беше по повод кръстосаната компетентност и как в света на конституционализма това се нарича „обществена квота“. Костов поясни, че кръстосаната компетентност не е предлагащият да наложи своя избор, а да предложи определен брой кандидати, сред които НС да избере. Този механизъм е бил създаден за избиране на председател на Комисията за борба с корупцията.

Конфликт със Слави Трифонов?

Студентът по журналистика Димитър Методиев попита за критиката от страна на Слави Трифонов — дали Костов смята конфликта между двамата грешка на властта или по-скоро за добър коректив на властта?

Бившият премиер отговори, че не е имал конфликт със Слави Трифонов. По-скоро Трифонов е вършил работата си, както е сметнал за добре и е повлиял по начините, по които е могъл. Да, думите му са били критични и осмиваващи, призна Костов, но добави, че всеки, който е на власт, трябва да е готов да ги посреща с усмивка, защото те са в реда на нещата.

Малките населени места в политическия дневен ред

Филип Горчов, председател на СДК, попита защо преди години реформистките сили не са успели да вкарат в своя политически дневен ред малките населени места за разлика от големите градове. Къде се къса нишката?

Костов коментира, че това е голям въпрос и че за малките населени места е много важно присъствието на политиците. Което пък изисква огромна енергия и добра организация: създаване на голяма мрежа от хора, които да участват в изборния процес и да бъдат в избирателните секции, за да не се допускат груби нарушения.

„Обикалянето на страната изисква огромна енергия от политиците — да отидат на много места, да се срещнат с много хора, да споделят тревогите им. Това е просто огромен труд, който отдавна не се влага.“

Заради това българските партии все повече заприличват на лидерски формации, в които тези стоящи зад лидера, никога не са се срещали зад гърба му със своите избиратели, обясни Костов Т.е. те не са истински политици, а нещо като помагачи.

„Един човек се превръща в политик, когато се среща с хората, говори с тях и когато речта му се адаптира към това, което хората чуват. Когато разбира кое е силното и слабото в речта му. Когато намира контакта с хората. Когато печели тяхното доверие. Когато стане реализатор на местен проект или местен лидер. Или когато бъде избран като местен общински съветник или кмет. Това е политическа школа, прекъсната в България. Имаме политически лидери без политическа скамейка зад гърба си.“

Бъдещето на българската икономика

Политологът Екатерина Димитрова попита Иван Костов как вижда развитието на българската икономика през следващите десет години – предвид, че от 1 януари 2026 г. България влиза в еврозоната, а миналата година Световната банка ни е класилара като държава с висок доход. И до каква степен усилията на Костов през 1997 г. по време на хиперинфлацията са положили основите на днешното ни благоденствие.

Политикът отговори, че не споделя песимистичните и страховити картини, които се „продават“ на хората като лоша перспектива за бъдещето на българската икономика. Няма обективни причини за тези перспективи да се сбъднат, добави бившият премиер. И даде пример с политик, който му казал, че както през 90-те, така и сега се очаква да избухне хиперинфлация. Което само показвало неразбиране на икономическите процеси. Защото хиперинфлацията през 90-те години на 20-и век избухва, защото има огромни стокови дефицити. Те са скривали истинската инфлация от очите на хората. Докато сега такива дефицити няма. Така че няма и откъде да избухне инфлация. Освен това в България сега има висока заетост, затова ситуацията просто няма как да се влоши, отбеляза още Костов и коментира въвеждането на еврото.

„Споделям очакванията, че влизането в еврозоната ще привлече допълнителни инвестиции. А това ще създаде нови работни места. И тези места не могат да бъдат с ниска добавена стойност, защото самата работна сила в България поскъпна много. Ще влязат инвеститори, които ще търсят висока добавена стойност с наличната у нас работна сила. Това ще изпрати България нагоре. Цялата страна ще започне по-бързо да се доближава до средното европейско ниво. Това е моята прогноза. И не виждам особени трусове. В средата на 2026 г. всички неудобства с преизчисляване на курсовете ще са забравени.“

А що се отнася до ролята на реформите от периода 1997-2001 г., Костов коментира, че това е преди всичко създаването на гръбнака на българската икономика – частната собственост. Или т. нар. от Александър Лилов „реставрация на капитализма“. Така ако сега има икономически растеж, той не се дължи на държавните предприятия, а на частния бизнес. Наред с това в този период се случва и стабилизирането на българския лев, който оттогава „не е мръднал“, допълни политикът.

Правилните послания задействащи гражданско действие

Искра Ангелова, бивш говорител на студентите през 1996-1997 г. и понастоящем журналист в OFFNews, отбеляза, че по онова време протестът е траял с месеци, докато сега постигна целта си твърде бързо. Но че между тогава и сега има съществена разлика: тогава противникът е бил ясен (огромна икономическа криза). Но в настоящата обстановка как политическите партии, които са се капсулирали, да достигнат до хората и изборите да бъдат спечелени? Защото много хора са отвратени от политиката и от случващото се през последните години. Мнозина вече не гледат телевизия, не гласуват и това е фатално, защото представителството в българския парламент е силно фрагментирано. Как партиите да се справят с това положение?

Костов потвърди, че през 1997 г. наистина е било много просто и ясно. Нямало е накъде да се отстъпва. Имало е очевиден изход, макар управляващите да не са имали желание да тръгнат към него. И е била необходима смелост да се предприеме тази крачка. Посланията са били лесни за формулиране – реформи за влизане в ЕС, НАТО и че ако влезем, ще станем заможни като тях. Допълнителна сила са дали и външните сили въздействащи на България, включително международните финансови институции и Вашингтонския консенсус (програмата за реформи). И вътрешните, и външните сили са действали в една посока.

Докато сега е много по-сложно, заяви бившият премиер. Най-голямата сложност за политиците сега е намирането на правилните послания и визия в една много по-различна ситуация в сравнение с отпреди 25-30 години. Защото сега хората не са притиснати до стената, не са бедни. Няма купони. Не се боят от зимата.

Освен това сега е много по-сложно, защото строителството трябва да върви навътре в страната и институциите, продължи Костов. Трябва да се приключи със задкулисието. Трябва да се изгради правова държава. Нещо, което не е разбираемо за много хора.

„Този процес изисква много по-големи усилия, политика и интелект от партиите. Много по-голяма политическа компетентност да вникнат в тежненията на българското общество. Да установят ключовите проблеми и да открият решения. Защото за хората нещата не са толкова очевидни. Те затова и не проявяват интерес.“

Така задачата на политиците и публичните говорители е да намерят тези послания, които да ангажират гражданското действие, каза Костов. Защото ние имаме само него, за да повлияем на политическия дневен ред.

„Единственото ни оръжие е националният граждански протест. Който ако е решен да стигне до края и изчерпи всички мирни форми, може да предизвика колосална промяна в страната. Стига да знае какво иска. Но това е наистина много трудно. Радвам се, че не съм сред политиците днес. Защото не съм сигурен, че ще мога да реша тяхната задача.“

Излизане от „завладяната държава“

На въпрос какво мисли за идеята на проф. Стивън Коткин за предлагане договорено изтегляне от завладелите държавата срещу лична и имуществена амнистия, Костов отговори, че е добре да има повече идеи. И припомни как са му задали същия въпрос, когато представял книгата си „Политиката отвътре“ в Лондон – как да се излезе от завладяването на държавата; как хората да си я върнат обратно?

„Тази битка е много тежка и сложна. Иска много смелост. Защото това е широка мрежа от високо организирана престъпност. Криминален контингент с огромни парични средства, голямо влияние върху икономиката, политическите партии и институциите. Това е противник, който дори не е политически. Той е страшен. Как да му дадеш амнистия?“

Трябва да има работеща правораздавателна система, която да наказва извършилите престъпления, каза Костов. Защото не става дума за един или двама души. Въпросът е цялата система да се разгради. А отзад стои монолитна сила.

„Не бива да си затваряме очите. Защото когато имаме истинската сила да се противопоставим, тогава ще назовем истинския си противник и ще имаме шанс да се справим с него. Когато нямаме тази сила, ние си избираме нещо по-малко. Искаме махане на Борисов или Пеевски. Те ще се махнат. Но пак ще дърпат конците. Не трябва да сме слаби. Трябва да имаме смелостта да погледнем истината в очите. А тя в България е тъжна.“

Борбата тепърва предстои

Даниел Кривошиев, ученик в 12-и клас, попита Костов дали тазгодишните протести са постигнали единение на гражданите независимо от политическите им убеждения. Дали посланието от площада е станало ясно за политиците. И дали е време за създаване на по-широк антикорупционен фонд, който да изолира Борисов и Пеевски от властта и така да постигне идеята за върховенство на закона.

Бившият премиер отговори така: „Аз съм абсолютно убеден, че това време идва. Може да не е сега, но със сигурност ще се случи. Ако не вярвах в това и не бях оптимистично настроен след толкова много хора обединени на улицата, нямаше да съм тук. Не искам да идвам тук унил и уплашен, и да ви казвам колко е трудно. Аз съм оптимист, че това ще стане.

Само че как ще стане и по какъв начин – това не знам. Дали сте формулирали положително послание на протеста? Дали сте го посочили? Не, не сте го посочили. За него трябва тепърва да се излиза. Защото не е въпросът да накарате политиците да разберат нещо ясно. Трябва да ги принудите да действат и да не могат да не действат. Това е силата на истинския протест.“