Пропагандата на западните леви: бедността в САЩ била повече от Китай

За следящите информационната война, която западната левица води срещу собствените си граждани, позволете да ви представя анализ на статия от Guardian, публикувана на 23 ноември 2025 г. със заглавие: „Китай е извадил милиони от бедността. САЩ не са – и то умишлено“.

Статията отправя остра критика към американската икономическа система, сравнявайки я с постиженията на Китай. Но дали всичко е толкова черно-бяло? Целта на моя коментар е да разкрие позицията на статията и да разобличи пропагандните елементи в нея. Като българи, ние сме свикнали с икономическите трансформации и неравенства през последните над 30 години на преход от комунизъм към капитализъм – затова темата не би трябвало да ни е чужда. Освен, разбира се, за хората, за които мисленето по принцип е чуждо като дейност.

Позицията на статията: САЩ – капиталистически провал, Китай – авторитарен успех?

Статията, публикувана в Guardian – издание с лява насоченост – представя САЩ като страна, която умишлено поддържа огромно неравенство и бедност въпреки икономическите си успехи. Според автора, Китай обаче е успял да изкорени крайната бедност (от 943 млн. души през 1990 г. до нула през 2019 г., според Световната банка), докато в САЩ над 4 млн. души (1.25% от населението) живеели с по-малко от 3 щ.д. на ден – три пъти повече отпреди 35 години.

Нека само кажа следното като гражданин на САЩ и живял там вече близо 30 години. Ако кажете на някого, който и да е, мисля дори на най-надъханите леви в Америка, че бедните там живеят с 3 щ.д. на ден, ще ви се изсмеят чистосърдечно. Буквално всеки знае, че това е голяма, дебела лъжа. Но от Guardian знаят, че левичарството няма нужда от факти и икономически статистики, и спокойно може да публикуват каквото си искат на надъханата си аудитория, тъй като са убедени, че ще им се размине.

Както и да е, нека се върнем към анализа. Ключовите аргументи на тази пропагандна са:

• Американската продуктивност е висока (шест пъти повече от китайската на глава от населението), но богатството не се разпределя справедливо.

• Неравенството в САЩ се увеличава: делът на доходите на средната класа е паднал от 52.5% през 1980 г. до 42.5% през 2023 г. спрямо тези на най-богатите 10%.

• Най-бедните 10% в САЩ получават само 1.8% от националния доход – подобно на Боливия и по-малко от Нигерия (3%), Китай (3.1%) и Бангладеш (3.7%).

• Авторът обвинява политиките на Доналд Тръмп (като мита и спиране на социални програми), че ще влошат ситуацията, и подчертава, че това не е „грешка“ на капитализма, а съзнателен избор.

• В заключение, макар да признава репресиите в Китай, статията пита защо „най-богатата и най-стара демокрация“ не може да намали бедността, както това е направил авторитарен Китай.

Тази позиция е типична критика към неолиберализма и американската „изключителност“; тя подчертава, че демокрацията невинаги гарантира социална справедливост. Но дали данните са представени честно и издържани професионално?

Подвеждащи сравнения и подбрани факти

Макар статията да се базира на реални данни от Световната банка, тя използва класически пропагандни техники: селективно цитиране, избор на удобни показатели, пропускане на контекст и идеологическо пристрастие. Това създава изкривена картина, чрез която се атакува американският капитализъм и идеализира китайският модел. Ето няколко примера.

• Несъпоставими сравнения на бедността

Статията използва границата на бедност от 3 щ.д. на ден (коригирана за 2021 г.), за да твърди, че Китай е „успял“, докато САЩ са „провалили“. Но това е подвеждащо.

Китайската граница на бедност е изкуствено занижена (около 1.90–2.30 щ.д. на ден) до нивата на развиващите се страни. Критиците обвиняват Пекин в манипулация на данните с цел раздуване на успехите. Всъщност, нови изследвания показват, че капиталистическите реформи в Китай са извадили от бедност по-малко хора от твърденията, и са увеличили неравенството.

В САЩ нивото от 3 щ.д. на ден изключва социалните помощи: хранителни талони (SNAP), субсидии за жилища, законът за здравно осигуряване Medicaid и данъчни облекчения. Ако те бъдат включени, крайната бедност пада драстично. Тогава излиза, че бедните в САЩ имат 41 пъти по-висок доход от китайските. Официалният праг на бедност в САЩ е много по-висок (около 41 щ.д. на ден за човек), а крайната бедност по световни стандарти е близо до нула щ.д. на ден.

Изводът: изборът на метричните показатели преувеличава американския „провал“ и скрива слабостта на Китай, където 600 млн. души живеят с по-малко от 140 щ.д. на месец (4.6 щ.д. на ден).

• Манипулативен избор на данни за доходите

Твърдението, че най-бедните 10% в САЩ получават 1.8% от доходите (по-малко от Нигерия и Бангладеш), е изчислено преди облагането с данъци и отбива на данъчни облекчения. След като се приложат те, неравенството намалява значително (коефициентът на Джини пада от 0.49 на 0.38). Китай има подобен Джини (0.47), но с растящо неравенство поради корупция и държавен капитализъм. Коефициентът на Джини е икономически индекс за бедност.

Статията обвинява глобализацията и технологиите, но пропуска да каже, че американските политики (като здравният закон на Обама или ковид помощите) са вдигнали доходите на бедните. При Тръмп доходите на хората с ниски доходи са се увеличили благодарение на пандемични субсидии – факт, който авторът споменава, но омаловажава.

Къде е пропагандата тук? Сравненията са избрани така, че посрамват САЩ, а пренебрегват динамиката и допълнителни ефекти като например, че бедните в САЩ вдигат доходите си по-бързо от много европейски страни; също, че в Китай са налице допълнителни „разходи“ като екологични щети, принудителен труд, потискане на протести.

3. Идеологическо пристрастие и спекулативни нападки

Guardian е известен с антикапиталистическия си уклон и често преувеличава неравенството в САЩ. Относно митата на Тръмп статията пише, че те ще „намалят доходите на бедните със 7%“ според оценки от Университета „Йейл“. Но пропуска да спомене за подобни усилия по времето на Байдън.

В крайна сметка, статията на Guardian е класически пример за медийна пропаганда – използва частични факти, за да напада капитализма, докато превъзнася авторитарни модели на управление. Истината е, че и двете системи имат плюсове и минуси: САЩ предлагат социална свобода, но с цената на неравенство; Китай постига „успехи“ с цената липса на свобода и дезинформация.

За нас в България, където Джини коефициентът е около 0.40 (подобен на САЩ), неравенството е реалност. Но вместо да идеализираме Китай (който би трябвало да ни напомня за нашето комунистическо минало), трябва да търсим баланс: силни социални програми в рамките на демокрацията и свободния пазар.