Зима

Молба в стих към зимата, бързо да се умори

Зимата се пак навъси.
С поглед мрачен и сърдит
страх в душите ни поръси,
стресна вятър мразовит.

Със крилете му подгони
всички, кат вихрушка зла.
През дървета с голи клони
в снежна ярост завилня.

Тя от студ скова земята,
с дъх, отново заледи.
Сняг натрупа по нивята,
в миг стовари сто беди.

Колко още ще върлува
с яд, безмилостно дори?
Нека, даже да лудува,
бързо да се умори!

Румяна Момчева

е автор на стихосбирките "Отново съм птица" и "Звездички". Преподавател по педагогическа етика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Прочети още
Close
Back to top button