Зима

Молба в стих към зимата, бързо да се умори

Зимата се пак навъси.
С поглед мрачен и сърдит
страх в душите ни поръси,
стресна вятър мразовит.

Със крилете му подгони
всички, кат вихрушка зла.
През дървета с голи клони
в снежна ярост завилня.

Тя от студ скова земята,
с дъх, отново заледи.
Сняг натрупа по нивята,
в миг стовари сто беди.

Колко още ще върлува
с яд, безмилостно дори?
Нека, даже да лудува,
бързо да се умори!

Румяна Момчева

е автор на стихосбирките "Отново съм птица" и "Звездички". Преподавател по педагогическа етика.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочети още
Close
Back to top button