Случаят „Явор“: Отворете си и другото око, журналисти!

Случаят с Явор е манифестация на субективност, едностранчивост и манипулативност на родната ни журналистика. Всички гледат с едното око. Другото е затворено.

Какво вижда отвореното око на нашата журналистика? Полицейско действие и смъртта на един човек. Трагично! И се започва една канонада от обвинителни тези и присъди. Под натиска на общественото мнение, чийто проводник са медиите, веднага се пристъпва към наказателни действия от страна на министъра.

Но има и друга страна, за която другото окото е затворено или гледа в различна посока.

Никой не попита, ей така, за яснота, след като ще произнасяме присъди: защо са там полицаите? Явно някой ги е извикал. А защо ги е извикал? Явно някой е видял опасно или най-малкото неадекватно поведение, предизвикващо тревога дори страх.

Повтаря се два дни вече, че полицията е, за да ни пази, а не да убива.

Да, така е, но тя трябва да пази застрашените, а не опасните.

В случая някой се е почувствал застрашен и е повикал полиция. И сега кого трябва да пази полицията?

Естествено, тези, които са ги извикали за помощ. И тук наистина възниква въпросът от какво е починал Явор? От белезниците, които са поставени? А знаем, че белезници не винаги се поставят с мир и любов. Или от огромната доза наркотик, приет от Явор? Съвсем доброволно и съзнателно в огромни количества, няколко вида.

Всички се нахвърлиха върху полицаите. Аз самата съм ги обвинявала в недостатъчно високо ниво на професионализъм. Но преди да съдим, видяхме ли цялата картина, всички предшестващи и последващи обстоятелства?

Да реагират емоционално хората е нормално, но не е нормално журналисти да заемат страна. А нашите, милите, заемат страна, сякаш са забравили, че такива като Явор причиниха смъртта на Милен Цветков; че Явор е копи пейст на Георги Семерджиев, който размаза двете момичета на тротоара; същият като Северин, убиецът на Виктория, журналистката от Русе.

Проблем с полицията и обучението на полицаите има. Има проблем и с тяхната защита и безопасност, защото немалко от тях загинаха, пазейки нас.

Но проблемът с наркотиците е ужасяващо голям и изглежда трудно разрешим. А без полицията и полицаите, без доверие и уважение към труда и усилията им, проблемът с наркотиците трудно ще се разреши, по-точно няма как да се разреши.

Жалко за смъртта на младия Явор, но той вече е бил мъртъв, преди да се срещне с полицията. И още много млади хора вървят по улиците, но вече са мъртви. Въпрос на време е, кога ще ги довършат наркотиците. Но да се молим да не пометат невинни по грешния си път, по който са поели.

И тук възниква другият въпрос. Въпросът за родителите. Кога и как изпуснаха децата си? Какво направиха, за да им помогнат на тях и на техните жертви? Лесно е да прехвърляш вината на полицията и обществото по принцип и въобще. Трудно е да поемеш отговорност.

Така че хайде по-трезво и без емоции да гледаме на случая „Явор“. Има виновни, няма невинни. Но и ние участваме. Да не го забравяме. Никога.

Журналистите да си отворят и другото око.

Ако ще поставят големия дебат за децата ни, за полицията, за обществото и неговото емоционално и психическо здраве, да го правят без пристрастие и с отворени очи.