В сън

Полегнах си за кратко на кревата
да помечтая малко позволих си.
За пътища огряни от позлата
на слънчевите залези – пречистващи.

Представих си за малко, че съм птица
разперила щастливите крила…
И полетях със песен на певица,
понесла си във ария гласа.

Заспала съм и май, че се сънувах
с получила безсмъртие душа.
По земното кълбо пътувах,
помагах на децата по света.

На всички, що си радост нямат
раздавах безрезервно във нощта.
Понякога насън ги посещавах,
посявах им по някоя мечта.

Русана Стоянова

е родом от Бургас; студентка в специалността "Начална училищна и специална педагогика" на ВТУ; ментор на дете със специални потребности; член на НПО "Гласът на животните" – Бургас и любителка поетеса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

Back to top button