Прерязана е лентата за откриване пътя към ада

Човечеството проследява с възторг и ужас напредването на технологиите.

От една страна, чрез тях информацията се движи с шеметна скорост, преодолявайки космически пространства за секунда. Времето и пространството се свиват все повече и повече и усещането, че можем да ги владеем става все по-силно и примамливо. Усещането, че се приближаваме до Бог като творци и владетели на универсума, се приема с възхита и надежда. Чрез новите технологии и натрупани знания във всички области започват да се решават много проблеми на човечеството: от откриването на ресурси за изхранването и оцеляването на човешката раса през победата на болести и зарази до удължаване на живота. Заговори се за безсмъртие.

Безсмъртие?!? Равни на БОГ?!?

Нека се върнем във времето на невинността на нашите праотци Адам и Ева. Нека се върнем към онзи ден, в който Ева е съблазнена от Сатаната, скрил се зад образа на лукавата змия и е направен фаталният избор: да опитат от плода на дървото на безсмъртието или на познанието. Избран е плодът на познанието. Но не какво да е познание, а на познаването на Добро и Зло. Защо? Защо вместо да изберат безсмъртие нашите прародители са избрали познанието? Това е голяма загадка, която бавно и сигурно се разкрива пред очите ни.

Защото безсмъртието няма никакъв смисъл без познание, познанието е власт над всички и всичко.

Бог е Бог, защото за него няма тайни, няма забрани, няма граници, няма начало и край. Пътят към безсмъртието е в знанието. Но разликата между човека и Бог е, че Бог съдържа в себе си по-голямото знание от това да владееш законите за движение на материята. Бог притежава знанието за Добро и Зло, знае кога и как преминават едно в друго, и защо. Това знание човекът пренебрегва и се втурва към опознаването на законите на материята. И точно това неразбиране и пренебрежение води към високомерието на човека и отваря пътя към ада.

Тогава, когато развитието на технологиите върви в диаметрално противоположна посока на развитието на морала, тогава се изправяме пред дверите на ада. Вече сме там.

Напускаме Едемската градина и се пренасяме на парада на победата в Пекин на 3 септември 2025 г.

По време на парада китайският и руският президент Си Дзинпин и Владимир Путин са „хванати“ да разговарят за възможност да живеят до 150 години благодарение на напредъка в трансплантацията на органи.

Разговорът:

Преводач на Си: „В миналото хората рядко са доживявали повече от 70 години, но днес казват, че на 70 години си още дете.“
Преводач на Путин: „Човешките органи могат да се присаждат многократно. Колкото по-дълго живееш, толкова по-млад ставаш и дори постигаш безсмъртие.“

Този разговор разкрива, че двамата владетели виждат непосредствена възможност за удължаване на живота им, чрез непрекъсната подмяна на органите им.

Откъде идват тези органи обаче? Путин не пита, а и защо да пита?

Неволният запис на разговора е пряко потвърждение и признание за насилственото отнемане на органи в Китай, за което отдавна се пише, изобличава и протестира, но „китайската стена“ е непробиваема, а отвличанията и убийствата с цел набиране на органи за богатите не спира.

Основната „ферма“ за органи в Китай е общността на привържениците на духовното движение Фалун Дафа (Фалун Гонг).

Този разговор разкрива гигантска опасност за човека и човечеството, и за неговото морално падение, защото са думи произнесени от правителствените лидери на две от най-могъщите държави в света.

Накъде сме тръгнали тогава, когато владетелите на света, седнали като богове на политическия Олимп, гледат на хората, на братята си по кал (Йов 33:6) като на ферма за органи, за да живеят дълго и дори да бъдат безсмъртни?

Това е мислене на ниво пещерен човек, на нивото на примитивни общества, когато хората са изяждали части от тялото на своите победени врагове с убеждението, че така ще придобият техните качества, сила и живот. Разликата е в технологията.

Овладяваме законите на материалния свят, а се връщаме към нравите на примитивните общества. Не само не се развиваме морално и духовно, но потъваме все повече в мрака на примитивизма.

Накъде води притежаването на огромни знания без морал, без познаване на границите между добро и зло? Възторгът от това колко много знаем, колко сме велики и дори сме на крачка от безсмъртието, е изтласкан от ужаса, който сами сътворихме. Лентата на пътя към ада е прерязана. Спете спокойно, деца на утрешния ден. ИИ мисли за вас.