Има ли смисъл да се осигуряваме цял живот за пенсия?

Повечето хора започват да се интересуват от пенсията си едва когато тя вече чука на вратата. Дотогава темата е далечна, абстрактна и често изтласквана на заден план. Всеки обаче носи една и съща надежда – че след десетилетия труд ще може да изживее старините си достойно. За съжаление, в България тази надежда все още се оказва илюзия.

Стажът – години труд без значение?

Примерът е реален. Жена от Велико Търново с над 38 години трудов стаж – повече от изискуемото за пенсиониране. Работила е законно, без укриване на доходи, с възнаграждение над минималната заплата през целия си трудов път. През последните години дори е имала месеци с доходи над 2000 лв. Логично е човек в подобна ситуация да очаква пенсия, която да отразява положения труд – поне частично, поне 50% от последния доход.

Реалността обаче е друга. Определена ѝ е минималната пенсия.

Тук възниква логичният въпрос: какъв е смисълът от десетилетия работа, ако резултатът е същият като при човек с далеч по-малък принос към системата?

15 години стаж – почти същият резултат

Нека погледнем и другата страна. В България човек може да се пенсионира с едва 15 години осигурителен стаж, макар и по-късно – на 67 години. Дори и при този минимален стаж, пенсията възлиза на около 85% от минималната пенсия за стаж и възраст.

Изводът е обезкуражаващ: разликата между човек с 15 години стаж и човек с близо 40 години труд е минимална. Това поставя под сериозно съмнение философията на пенсионната система – дали тя възнаграждава труда или просто разпределя минимално оцеляване?

Какво всъщност има значение?

Парадоксално, но се оказва, че не времето, а осигурителният доход е решаващият фактор. Да, по-високите осигуровки водят до по-висока пенсия, но само до определен праг. След него системата „изравнява“ всички – надолу. А ако не ви достига стаж, можете да си купите до пет години. Така отново се връщаме към първоначалния въпрос: има ли смисъл да си изряден цял живот?

Демотивация вместо стимул

Вместо да насърчава дългосрочната заетост и коректното осигуряване, системата сякаш наказва именно тези хора. Посланието към младите е обезсърчително: работят или не – разликата накрая е малка. Това подкопава доверието не само в пенсионния модел, но и в държавата като гарант за социална справедливост.

Време за промяна

Пенсионната реформа в България отдавна се нуждае от смел и честен разговор. Ако не се направят реални промени, голяма част от днешните работещи утре ще се наредят сред хората, които оцеляват, а не живеят. Защото пенсията не би трябвало да е подаяние, а заслужено възнаграждение за цял живот труд.

Ако сме живи дотогава – въпросът е как ще живеем.