Павел Найденов: Свързан съм с ритъма (фотогалерия)

За пръв път го слушахме на концерта „Музикално пътешествие“, който се проведе на 6 юли 2025 г. в „Каменна зала“ в „Двореца“, Балчик, по инициатива на младия музикант, композитор и диригент Мартин Кръстев. Бяхме меко казано впечатлени от неговата виртуозна техника и авторски изпълнения на пианото.

Трудно ни беше да повярваме, че на крехката си 13-годишна възраст, Павел е способен да композира толкова сложни творби и да ги изпълнява с такава лекота и увереност пред публика. Дори на шега го попитахме дали не му е помогнал изкуственият интелект.

По-късно научихме, че той вече е утвърдено име сред джаз средите в България, получил е редица награди и е работил с известни джазмени като Антони Дончев, Мирослав Турийски, Милен Кукошаров, Страцимир Павлов и много други.

Да, той се казва Павел Найденов, на 13 години, родом от Добрич и понастоящем ученик в средното училище по изкуства „Св. Климент Охридски“ със засилено обучение по музика, в класа на Галина Гешева.

Победител е на тазгодишния Национален конкурс за млади джаз изпълнители в Стара Загора, в категорията за инструменталисти в своята възрастова група.

Носител е на първа награда за най-добро представяне на Новата сцена „Децата в джаза“ в рамките на престижния „Банско джаз фестивал“, който се проведе през август 2025 г.

Отново през тази година младият добрички музикант взе участие във фестивала „Джаз пътеки“ в шабленското село Езерец, където получи напътствия в майсторски клас на Антони Дончев.

И още: включи се във фестивала JaZz do Moreto („ДжЕзерец“) в Шабла като част от трио с контрабасиста Николай Петров и барабаниста Ясен Димитров.

А през февруари 2025 г. спечели първа награда от музикален конкурс в посолството на България в Лондон.

Потърсихме Павел Найденов за интервю, в което – освен до огромния му талант – се опитахме да се докоснем до неговата душа, вдъхновение и мечти.

Ето какво разказа Павел Найденов специално за „Новетика“.

Новетика: Как стана така, че седнахте зад пианото?

Павел Найденов: Случайно. Записах се в СУ „Климент Охридски“, за да съм в едно учебно заведение с големия си брат, който беше в паралелка с рисуване. Трябваше да избера инструмент. За избора ми помогна майка ми. Тя предложи пиано.

Всъщност, през лятото преди първи клас аз сам изразих любителски интерес към този клавирен инструмент, но без особена причина. Никога преди това не бях мислил за музика. Но ми потръгна с лекота.

Новетика: Кога разбрахте, че искате да бъдете музикант?

Павел Найденов: Мисля, че никой не разбира това в определен момент. По-скоро то се случва, след като вече е минало много време и когато някой ти разкаже многократно какво е ставало през годините.

Все пак най-близката дата за мен е през миналата година – тогава започнах да се занимавам с джаз музика. Това беше на 8 май 2024 г. – датата на концерта в Добрич по повод Деня на джаза. Първоначално събитието трябваше да се състои на 30 април на Лапидариума, но заради силните валежи го преместиха на 8 май. И аз получих шанса да науча няколко джаз стандарта, за да уважа този стил и да свиря с музикантите. Така се свързах с Николай Петров (контрабас) и оттогава до днес свирим заедно по фестивали и в различни проекти.

Новетика: Какво е джаз стандарт?

Павел Найденов: Това са популярни песни в поп или рок музиката, които са силно използвани в различни аранжименти и кавър версии.

Например песента Softly, as in a Morning Sunrise първоначално е включена в пиесата „Новата луна“ от 1928 г. и няма връзка с джаз музиката. Но редица джаз музиканти правят аранжименти на песента, и след като я свирят много хора, тя постепенно се утвърждава като джаз стандарт.

Новетика: Как се отнасят родителите Ви към музикалната Ви страст? Имате ли музиканти в рода?

Павел Найденов: Родителите ми и всички мои роднини ме подкрепят в това, което правя. Дядо ми по майчина линия свири на китара. Той пръв ми разкри света на музиката. Също знам за далечни родственици от страна на баща ми – Венцислав Благоев и синът му Димитър. И двамата са джаз музиканти.

Новетика: Носител сте на много награди. Как се чувствате с толкова признание?

Павел Найденов: Както обикновено – добре и спокойно. Знам, че не бива да се възгордявам. Защото винаги може повече. Знам, че ако се възгордея, свиренето отива „наникъде“. Т.е. повлиява отрицателно качеството на музиката. А аз се опитвам постоянно да надграждам. Ако се възгордееш, ще решиш: „това вече го мога“ и няма да се развиваш и подобряваш. Затова съм решил: продължавам по своя път, пък да става каквото ще.

Новетика: Имате ли сценична треска?

Павел Найденов: Не, защото чувствам, че имам достъчно опит. Мисля, че дори отначало нямах тревога преди изява. Няма от какво да се страхувам. Дори да направя грешка, голяма е вероятността тя да не бъде усетена – освен ако слушателят не е тънък познавач на музиката.

Също така, на моята възраст грешката вероятно няма да бъде приета критично, а по-скоро като нещо интересно. Ще придаде малко хумор на изпълнението.

Но дори малко да се притеснявам, при започването на концерта всичко „тръгва“. Казвам си: „стана вече, няма къде да бягаш, няма от какво да се страхуваш“.

Новетика: Защо избрахте джаз, а не например поп?

Павел Найденов: Пианото е типичен инструмент за джаза. В поп музиката не се среща толкова, особено в съвремието. Освен това , преди да започна да свиря джаз, дядо ми показа доста неща на китарата, най-вече от рок музиката. От рок, музиката лесно се превръща в рок-енд-рол. От рок-енд-рол пък лесно преминава в бигбенд музика – като тази на Глен Милър и Дюк Елингтън. От бигбенда се отива директно към джаз музиката. А когато си влязъл в джаза, е необратимо.

Желанието да се занимавам с джаз си го обяснявам също с това, че съм искал да създам нещо. Това доста пъти се е случвало спонтанно, на момента. Което е точно дефиницията на джаз музиката – да импровизираш колективно с различни музиканти.

Също ме привличат различните цветове, които можеш да „изкараш“ от под-стиловете на джаза – като например фънк, самба, боса нова. В джаза има специфична красота, която силно ми допада. Тя може да бъде много тежка – като на саксофона и силното пиано на Маккой Тайнър. Но пък също може да бъде много лека – като при Бил Евънс. Евънс е пианист, свири с великия Майлс Дейвис, иноваторът на джаза и създателят на smooth джаза. Наричат Евънс „философът на джаза“ и той прави джаза красив.

Именно това са моите двама любими джазмени – Маккой Тайнър и Бил Евънс. Тайнър е пианист и свири с квартета на Джон Колтрейн. Тайнър и Евънс са напълно различни. Евънс свири много интересно, странно и мистично. Докато Тайнър свири много ясно, силно и ярко.

Новетика: Лесно ли се свързвате с други музиканти?

Павел Найденов: Да. Мисля, че работи така: ако добре се „срещате“ и психически се сливате, тогава сливането ще е добро и на ниво инструменти. Например аз се свързвам доста добре с Ясен Димитров и Николай Петров, защото вече се познаваме доста, много пъти сме свирили заедно, правим си и шеги.

Джазмените на България общо взето всички се знаят. Например познаваме се с всички музиканти, които участваха на Dobrich JaZz Fest през 2025 г. С Васил Хаджигрудев (контрабас) се познаваме от Банско. С Петър Момчев (саксофон) сме свирили. С Димитър Семов (барабани) пък се познаваме през Николай Петров.

Новетика: С какво Ви впечатлиха известните музиканти, с които работите: Антони Дончев, Мирослав Турийски, Милен Кукошаров, Страцимир Павлов?

Павел Найденов: Всички те си приличат по едно: много са дружелюбни. С всеки от тях можеш да свириш когато и да е. С всеки от тях можеш да се сприятеляваш когато и да е. Защото са много отворени хора и могат да правят всичко когато и да е. Това е характерно за всички джаз музиканти, които познавам. Вероятно се дължи на факта, че в джаза, в една песен стават много различни ситуации и ти трябва да можеш да им реагираш. Тези хора имат отворено съзнание и свобода чрез джаза. Все пак някои могат да нарекат това „свобода в рамка“. Защото можеш да импровизираш, но все ще има една хармонична рамка, която трябва да следваш. Не може от бавно темпо рязко да преминеш в бързо. Трябва да спазваш стилистиката.

Мирослав Турийски ме грабна силно. Начинът му на мислене, на хармония… Когато свири на живо, прави магически неща, извънземни. Звучи добре. Звучи едновременно в джаза и едновременно извън. Много интересно и извън рамките. Това се забелязва при всички тези музиканти, просто по различен начин. Все пак начинът на Турийски ми допада най-много.

Новетика: Открихте ли своя стил?

Павел Найденов: Усещам голяма промяна в стила си от времето, когато започнах да свиря джаз. Но според мен човек формира своя стил през целия си живот. В зависимост каква музика слуша и какво импровизира и създава. Например откакто слушам повече Бил Евънс, стилът ми започна да се променя според него. Освен джаз, слушам фънк, фюжън, също фолклор. Те също ми оказват влияние.

Новетика: Разкажете ни за своите авторски композиции? На концерта в Балчик изпълнихте Modol и Piano Reveille.

Павел Найденов: Зад името Modol няма толкова загадъчност, колкото изглежда. Името произлиза от модалния джаз, създаден като стил през 50-те години на 20-и век. Слушах един много красив джаз стандарт – Naima на Джон Колтрейн – имах огромно влияние от тази песен и затова я свързах с Modol. Modol няма нищо общо с Naima като мелодия, а по-скоро като стилистика и настроение. Първоначално нямах име за тази композиция. Бях включил различни акорди и мислех, че не е красива. По-късно обаче я показах на контрабасиста, заедно премахнахме некрасивите части и получихме сегашния вариант. И го нарекох Modol. В него не съм влагал никакви емоции, а само дълбочина.

Piano Reveille пък е аранжимент на песен, която влизаше в задължителното ми обучение по пиано. Реших да я превърна в джаз. Написах този аранжимент и така тя стана нещо като стандарт.

Имам и още авторски произведения – „Найденов блус“, „Джазамба“. А най-новото ми произведение е „Българоджаз“ – то е връзка между красотата на българския фолклор и джаз музиката. Композицията е много по-различна от досегашните; надградена е по отношение на стил и техника.

Като говорим за фолклор – в Добрич имаме много добър кавалджия. Дамян Димов, младо момче, има издаден албум „Виделина“. Признат е в средите и тепърва ще се чува за него.

Новетика: Какво Ви дава композирането?

Павел Найденов: Повечето велики музиканти са и композитори. При мен композирането дойде по естествен начин. Просто идеята идва в главата ти и след като можеш да я напишеш, защо да не се възползваш?

Според мен всички музиканти е добре да композират. Tака се научават да пишат музика, да аранжират и също да открият своя стил. При аранжимента в една мелодия добавяш различни звуци, инструменти и ритми.

Новетика: Мислите ли за албум?

Павел Найденов: Все още не. Събирам още авторска музика. А и създаването на албум е трудна работа. Трябва да си намериш студио за запис. Това струва пари. Трябва да имаш продуцент. Освен това трябва да можеш да рекламираш този албум. Включително и в музикалните платформи като Spotify. В крайна сметка все още съм само на 13 години.

Все пак, ако сте в Добрич, заповядайте в кафене „Диди“: веднъж месечно свирим тук вечер с Николай Петров, в различни конфигурации, а понякога и с певица. Получава се много приятно. Следващата джаз вечеринка е на 23 октомври, 19:00 часа и ще се проведе под надслов „Магията на джазовата цигулка“. В нея ще се включи и цигуларят Атанас Капитанов.

Новетика: Свирите ли на други инструменти?

Павел Найденов: Притежавам много инструменти и обичам да експериментирам с тях. Затова също проявявам желание да съм в състави с различни инструменти. Интересно ми е как ще се справим. Също мисля как ще се развивам напред като музикант.

Освен на пиано, свиря на акустична китара, барабани и тарамбука. Изключително ми е приятно да свиря на ударни инструменти. Защото съм свързан с ритъма. А днес пристига бас китарата ми! Майка ми пази и един голям акордеон, който очаквам да ми подари за 16-ата ми годишнина.

Пианото все пак засега остава любимият ми инструмент. Барабаните заемат второ място. Джазът е ритмична музика. Някои дори казват, че ако импровизираш и имаш добър ритъм, можеш да изсвириш каквото и да е.

Новетика: За какво мечтаете?

Павел Найденов: Да стана още по-добър музикант. Също да имам възможност за изява извън България. Иска ми се джазът да се разпространява като стил и музика. Пожелавам си го.