Молитви вместо куршуми

Скорошната трагедия с убийствата на деца в Минеаполис, САЩ е напомняне, че обществото има нужда от много праведни молитви

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

 

Само преди броени дни САЩ преживяха поредната ужасяваща масова стрелба по деца. Трагедията се случи в църквата „Благовещение“ в Минеаполис, по време на сутрешна литургия за новата учебна година в прилежащото към нея католическо училище.

23-годишнят убиец Робин Уестман изстрелва на 29 август 2025 г. 116 патрона с полуавтоматичната си пушка през прозорците на църквата, за да види „как децата страдат“, след което се самоубива. Садистичното му деяние отне живота на две деца: 8-годишния Флечър Мъркъл и 10-годишната Харпър Мойски, и застраши живота на 17 души, 14 от които деца, някои в критично състояние.

Роденият биологичен мъж Робърт Уестман е 17-годишен, когато се самоопределя като жена и сменя рожденото си име на Робин Уестман.

В предсмъртно излияние от дневник, публикуван в YouTube и цитиран от New York Post, трансджендърът признава, че страда от депресия, оплаква се от дългата си коса и решението си да се трансформира, и признава: „Уморих се да бъда транс“ и „Искам никога да не бях промивал мозъка си“.

В тайното писание, криптирано с код от кирилица и английски, и написано от очевидно психически болен младеж, Уестман признава, че иска да убие колкото може повече деца и прави подробен план да го стори в църквата на училището, което самият той е посещавал и в което е работила и майка му.

Действията му са точно изчислени. Избира „зони без оръжие“, каквито са училището и църквата. Напълно наясно е, че там жертвите са беззащитни и пояснява: „Ето защо аз и много други харесваме училищата“.

Скоро след новината за кървавия инцидент Белият дом публикува в социалните медии изявление на президента Доналд Тръмп, в което призова хората да включат в молитвите си всички, засегнати от трагедията.

Към призивите за молитва се присъединиха вицепрезидентът Джей Ди Ванс, министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноем и още политици от Републиканската и Демократическата партия.

Но трагедията в Минеаполис, както и всеки друг масов смъртоносен инцидент веднага стана повод за политически нападки.

Мисли и молитви

Кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей заяви пред медии: „Болката на пострадалите семейства е огромна. Няма да помогнат мисли и молитви.“

Думите на Фрей бяха посрещнати от критики, включително от вицепрезидента Ванс, който написа в Х:

„Шокиран съм, че толкова много леви политици нападат предложението за молитва в отговор на трагедия. Никой не смята, че молитвата е заместител на действието. Молим се, защото сърцата ни са разбити и вярваме, че Бог слуша.“

В интервю за Fox News Ванс допълни: „Когато видя крайнолеви политици да казват: ‘Как смеете да предлагате мисли и молитви, има нужда от действие’, казвам: защо не и двете? Защо да не се молим за бързото възстановяване на простреляните деца?“

Защита на транс обществото

Освен несъгласие с молитвите, кметът на Минеаполис отправи и призив за защита транс обществото, и осъди всяка проява на омраза към транссексуалните като липса на „човечност“.

„Чух много омраза, насочена към нашата транссексуална общност“, заяви той пред репортери на пресконференция в деня на трагедията.

„Всеки, който използва това… като възможност да очерни нашата транссексуална общност или която и да е друга общност, е загубил своята човечност. Не бива да действаме от позиция на омраза към когото и да било.“

Крайнолевият кмет обаче пропусна да заклейми омразата към:

– белите хора, предвид факта, че Робин Уестман е бял;
– биологичните мъже, предвид факта, че Робин Уестман е роден такъв;
– християните, предвид факта, че Робин Уестман е възпитаник на същото католическо училище;
– психичноболните, предвид факта, че в случая става дума за младеж с психически проблеми, който сам признава, че е бил манипулиран да възприеме себе си като нещо, което не е.

Транссексуални масови убийци в САЩ като Робърт „Робин“ Уестман не са изолирано явление. През последните седем години причина за загубата на повече от един живот станаха:

– Дилън Бътлър в Пери, Айова през 2024 г.
– Одри „Ейдън“ Хейл в Нашвил, Тенеси през 2023 г.
– Кимбрейди Керикър във Филаделфия, Пенсилвания през 2023 г.
– Андерсън Лий Олдрич в Колорадо Спрингс, Колорадо през 2022 г.
– Алек Маккини в Хайландс Парк, Колорадо през 2019 г.
– Сноуша Мозли в Абърдийн, Мериленд през 2018 г.

Факт е, че болшинството масови убийци не са транссексуални. Но и в двата случая става дума за хора с болна психика, продукт на общество, чиято ценностна основа е разрушена.

Вярно е, че молитвата не замества действието. Но молитвата може да насочи действието. И поредната масова трагедия означава едно – че има нужда от колкото може повече праведни молитви.

Защото радикалната левица в Америка е загърбила молитвите и завета на бащите-създатели на САЩ: „На Бог се уповаваме“.

Радикалната левица прави всичко възможно, за да потъпче нормалните човешки ценности и да превърне обществото в една загубила националната си идентичност, атеистична, безнравствена, перверзна, немислеща, болна, смесена, послушна и лесно управляема маса.

Същата радикална левица превръща децата в експериментални лабораторни мишки, подлагайки ги от най-ранна възраст на опасни лечения с хормони, блокери на пубертета, насилствени кастрации и други телесни осакатявания.

Вместо да помогнат на крехката психика на обърканите тийнейджъри, прогресивните левичари ги тъпчат с лекарства, промиват мозъците им с лъжи за тяхната биология и идентичност, изолират ги и ги радикализират, принуждавайки ги да мразят родителите си, приятелите, обществото, държавата си.

Същата радикална левица е обявила традиционното семейство от мъж и жена за расистка и привилегирована отживелица. Абортите са проява на женска независимост, а раждането и майчинството – биологическо робство и сексуално постничество.

Радикалната левица пълни учебниците със сексуална и woke пропаганда за критична расова теория, която осъжда бялата раса като виновник за всички несгоди на човечеството, срещу която единственото оръжие е дискриминацията.

Радикалната левица учи белите деца да се срамуват от расата си и определя белите мъже като най-големите злодеи, които са на върха на хищническата пирамида със своята „токсична мъжественост“.

Радикалната левица заклейми математиката, древните езици, паралелките за напреднали ученици като расистка привилегированост и прокара идеята за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI), където способностите, образованието и опитът нямат значение.

Радикалната левица е причина десетки хиляди млади хора да умират от наркозависимост заради леснодостъпни законни и незаконни дроги; възхвалява свръхтеглото като проява на самоувереност и стандарт за здравословен живот; и пълни магазините с канцерогенни храни и напитки.

Радикалната левица проповядва, че човекът е най-големият враг на климата на планетата, заради което трябва да бъде карантиниран, лишен от естествени условия за живот и начини на препитание, и контролиран посредством дигитални технологии и дигитални финансови системи.

Всичко това е поквара за човешката душа, която ни отдалечава не само от нормалното и традиционното, но най-вече от нашата духовна, божествена същност. Ние бавно деградираме, отровени от извратени ценности и норми.

Законите няма да променят човешките сърца, защото този, който иска да върши злини, винаги ще намери начин да го направи. Сърце, което не вярва в Бог, няма компаса за добро и зло и затова не се бои от възмездие, независимо от страданието и разрухата, които причинява.

Само праведната вяра е в състояние да подбуди доброта и състрадание в сърцето, да въздигне духа и възстанови морала.

Сега, повече от всякога имаме нужда от молитви – не само за жертвите на трагедията в Минеаполис и техните близки, но и за самите нас – за това в какво сме се превърнали, по какъв път вървим и къде ще ни отведе той.

Имаме крещяща нужда да се молим да бъдем по-добри, по-човечни, по-състрадателни, по-искрени и по-морални.

Законите няма да могат да спрат куршумите, но молитвите могат!

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

 

Деси Иванова

е разследващ журналист и коментатор по политически и социални теми в американското общество. Любител поет, пътешественик.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

Back to top button