Безкомпромисен Джордж Ръсел покори върха в Гран при на Канада

Гран при на Канада, 10-и кръг от шампионата във Формула 1, 15 юни 2025 г. Северноамериканската страна с характерния полярен климат, в този ден беше необичайно гореща заради емоциите на трасето „Жил Вилньов“, привлекли над 350 000 зрители.

Добрата квалификация на Джордж Ръсел в съботния ден, донесла му пол позишън, днес трябваше да бъде оправдана с отлично шофиране и резултат. Макс Ферстапен потегляше втори: дали световният шампион щеше да надделее над младия британски пилот на Мерцедес? А и не само над него, но и над цялата армия от пилоти от трета позиция натам – Оскар Пиастри (актуалният лидер), Кими Антонели, Люс Хамилтън, Фернандо Алонсо, Ландо Норис…

Всичко беше готово за началото на така очаквания 10-и кръг в Монреал. Публиката замръзна, както и светът, следящ най-великия автомобилен спорт. Светлините изгаснаха и шоуто започна.

Шоуто започна

Когато запали мотора на болида си, Ръсел все едно пиеше следобеден чай в родната си Великобритания. Спокойствието и безупречността, с която потегли, не даде никакъв шанс на съперниците му. Антонели, новакът през сегашния сезон, надмина Пиастри и бързо зае трета междинна позиция.

Още в първите обиколки настанаха промени: Нико Хюлкенберг спечели две места, възползвайки се от инцидента между Франко Колапинто и Алекс Албон в девети завой, където агресивната маневра на аржентинския пилот „затвори“ пистата за Албон, който премина покрай тревата, „изхвърлен“ от съперника си. Така състезателят на Уилямс загуби три позиции и падна на 12-о място.

Напред борбата започваше да става епична. Ръсел и Ферстапен светкавично се откъснаха от преследвачите си и бяха постигнали преднина от над 2 секунди пред третия Антонели. Тур след тур, четирикратният световен първенец натискаше Ръсел безкрайно много. Несъмнено собственикът на болид номер 63 Ръсел, защитаващ цветовете на отбора на Мерцедес, усети дъха на „лудия Макс“ във врата си и реши да отвърне по мощен начин, който може да притежава само машина, а не човек. Британецът направи най-бърза обиколка в седмата от общо 70, а за да унищожи като чудовище каквито и да било надежди на Ферстапен, до 10-а обиколка водеше с 2 секунди пред него. Смазващ отговор и ясен сигнал, че ще търси победата на всяка цена. Ландо Норис пък в следващата обиколка след кратък дуел с Алонсо го изпревари и се позиционира шести.

Първи спирания в бокса

Първите спирания в бокса бяха факт, след като Ферстапен смени гумите си в 12-а обиколка и сложи твърдите типове. Точно тогава Антонели страшно, като сянка от филма на ужасите, го приближи. В същото време, по-назад на пистата, Естебан Окон от тима на Хаас нанесе двоен удар, като изпревари съотборника си Оливър Берман и Исак Хаджар, за да се настани на 12-а позиция. Стратегията на Хаджар, пилот на Ред Бул, желано или не, „включи светлините“ в другите тимове. Ръсел и Антонели бяха повикани да спрат също за смяна на гумите си. След тях на 15-а обиколка в бокса се подредиха Алонсо, Колапинто и Хамилтън.

От своя страна Макларъните на Пиастри и Норис продължаваха на пистата и едва след петата обиколка на Макс с новите гуми (в 17-а), австралийският лидер в генералното класиране Пиастри мина през бокса. Норис оставаше първи. А изпреварванията своевременно валяха като безкрайна градушка. Агресивни, професионални, със скорост присъща само за Формула 1. Антонели задмина Хюлкенберг; Карлос Сайнц, Оливър Берман и Юки Цунода на един дъх преодоля Габриел Бортолето.

Естествено, заради влизанията в пита, всеки пилот губеше средно по 18 секунди, докато се върне в лютата битка. Така Пиастри изпревари в 19-ия тур Хюлкенберг за шестото място. Същото се случи с двукратния световен шампион Алонсо, състезаващ се за Астън Мартин, когато задмина със „затворени“ очи Пиер Гасли от Алпин, за да се помести на „тъжното“ 16-о място.

Поради особеността на пистата, в която пилотите непрекъснато подават газ, и заради честите спирания в боксовете на отборите (заради износване на гумите) колоната трудно се задържаше в определен ред. Тя приличаше на влакче на ужасите – ту напред, ту назад, ту настрани. Влизанията за промяна на настройки не спираха, а немският пилот на Заубер, Хюлкенберг, посети бокса в 20-а обиколка. Това бе първото изпреварване, в което пробив направи Люс Хамилтън – чийто неочакван трансфер във Ферари бе посрещнат от бомбастичен медиен интерес. Британецът първо мина покрай Албон, който неволно се оказа с преднина, заради спиранията на другите конкуренти. А само обиколка по-късно „изяде“ Окон с изящна маневра и достигна 7-мо място. Място, неприсъщо за отбор от класата на Ферари. „Черните кончета“ се надяваха поне съотборникът на седемкратния шампион Люис, Шарл Льоклер да направи нещо повече. Монегаскът беше втори и преследваше фаворита Норис, но Макларанът не се даде и дръпна с 2 секунди пред емблематичната червена кола.

Алонсо, най-опитният пилот във Формула 1, искаше точки в актива си, след добрата квалификация (6-о място) и нямаше да позволи лесно да му се изплъзнат. Отражение на хъса му беше лекотата, с която направи двойно изпреварване: първо „пострада“ Лиам Лоусън, а после и канадецът Ланс Строл – съотборник на Алонсо в Астън Мартин. В крайна сметка обаче Алонсо стигна 13-о място.

Албон пък продължи да бъде преследван от странното и призрачно усещане, завладяло го по време на свободните тренировки преди квалификациите. Тогава части от болида му се бяха разхвърчали зрелищно в небето след гръм в двигателя. Пилотът на Уилямс постепенно губеше места: първо Цунода, след това от Бортолето, а накрая и Алонсо без трудности му помаха за „довиждане“. Албон беше бесен, че от Уилямс го повикаха преждевременно в бокса за смяна на гуми, въпреки че от това нямаше нужда. А падането в класирането не помагаше за намаляване на осезаемото напрежение в отбора ползващи мотори на Мерцедес. Накрая тайландският състезател остана последен.

В началната, „райска“ част на пистата, където се бореха за слава, за най-много точки и за престиж, Ръсел стопи разликата с Льоклер и с виртуозно изпълнение прати пилота на Скудерията на 3-то място. Само Норис оставаше пред него, а обиколката бе 26-а.

Два тура по-късно воинът на Ферари Льоклер най-после влезе в бокса: 28 обиколки с едни и същи гуми беше рисково и автомобилът с номер 16 определено се нуждаеше от освежаване. Алонсо не се изморяваше да прави съперниците си на парченца и задмина Цунода. Испанецът бе 10-и. Т.е. оставаше в зона на точките. Засега целта му беше постигната, но не и завършена.

В 29-ата обиколка се случи логичното. Ръсел отново бе недостижим. Новият лидер бе всъщност старият лидер. На Норис, който до този момент водеше, се наложи спиране. И това изстреля сънародника му на първа позиция.

Затишие пред буря

И като по чудо настана затишие и спокойствие. Като на пикник. За първи път от старта на пистата „позахладня“ и се възвърна усещането за студ, присъщ за Канада. Нямаше спирания, нямаше изпреварвания. Най-накрая колоната се подреди.

Но това бе само кратък сън за многобройните механици, пилоти и зрители. Изведнъж се изви нова буря. От огън. От метеори. Всички рязко излязоха от спящото състояние. Състезанието отново се бе превърнало във фазата на „готин ад“. Гонката започна отново. Беше 34-а обиколка.

Първият, който внесе хаос, бе неуморимият Алонсо: той задмина испанския си колега Сайнц. Хюлкенберг последва примера на шампиона с Рено за 2005 г. и 2006 г., и за 2 обиколки спечели 2 позиции, местейки се на 13-о място. Следвайки примера на Алонсо, немецът нямаше да позволи точките да му се изплъзнат. Настъпваше колкото можеше с по-слабата кола на Заубер.

Макс Ферстапен отиде за втори път да сменят гумите му, когато Алонсо премина Окон и достигна 8-о място. Атракцията се случи точно, когато Кими Антонели излезе от бокса, обиколка по-късно. Там двамата с Ферстапен се срещнаха в брутална битка. Нидерландецът показа защо е световен шампион, а Антонели – че е новак, но титаничен. Макс изстрада, за да запази 5-ото място пред италианеца.

Назад в класацията, Лоусън се насочи към своите механици в 40-ата обиколка. Болидите се надпреварваха да спират в питовете и неумолимо се бореха за тяхното внимание. В 41-ата обиколка Ръсел командваше, водейки с цели 8 секунди пред втория Пиастри. Британецът показваше темпо на истински гладиатор и демонстрираше пред света, че Мерцедес се завръща буреносно. Но в следващия тур Пиастри му отне мястото, тъй като Ръсел предпочете да замени гумите си, за да има преднина в края. Малко рискован, но умен ход. На излизане от бокса претендентът за победата застана точно пред Макс. След 3 обиколки Пиастри усети, че днешният ден ще е труден за борба с Ръсел. Влезе в бокса, което означаваше, че Ръсел ще го изпревари.

По-назад Гасли и Строл воюваха като рицари за незавидната 17-а позиция, вследствие на което Гасли излезе от пистата. Хамилтън влезе в бокса, а Норис отново пое лидерството – но само за кратко, докато влезе в бокса. Льоклер пое щафетата предадена от британския пилот на Макларън.

Първи жълт флаг

В 48-ата обиколка дойде първият жълт флаг в състезанието. Албон, с повреда в мотора и без мощност, остана извън пистата, без да пречи на състезанието. Бурята, започнала за пилота на Уилямс още от свободните тренировки, продължи през целия уикенд. И така тайландецът напусна безславно без точки и с огорчение. Но и други скоро щяха да го последват в „нулевата зона“.

Междувременно Строл получи 10 секунди наказание заради инцидента с Гасли. Почти сигурно беше, че и той ще приключи без точки.

В 50-ата и 51-вата обиколка Бортолето и Алонсо „гостуваха“ за пореден път на боксовете. В 53-тата обиколка Ръсел се върна на „своята“ първа позиция. Льоклер спря в бокса. Също и Строл – но за изтърпяване на санкцията.

Малко по-късно, в 56-ия тур Лоусън последва съдбата на Албон и отпадна, заради повреда на автомобила. Неприятен край и за пилота на Рейсинг Булс.

Борбата продължава

Докато едни отпадаха, други продължаваха да се борят. Пиастри и Антонели водеха изключителна битка за 3-тото място, а Берман премина покрай Колапинто, за да стигне 13-о място. Хюлкенберг повтори упражнението със Сайнц и се озова на 9-о място.

В същото време съотборникът на Макс в Ред Бул, Цунода спря за смяна на гуми. В 58-ата обиколка Сайнц и Окон последваха японския пилот на „биковете“ и смениха гумите си. Начело на битката Ръсел действаше без проблеми. Необезпокояван, той мачкаше Ферстапен с бързината си.

Десет обиколки преди края Сайнц видя в огледалата си Колапинто, който падна до 12-о място, а испанецът спечели 11-о. Берман, който „следеше“ ситуацията, се възползва, и в следващата 61-ва обиколка остави Колапинто на 13-а позиция в надпреварата. Алонсо и Хюлкенберг в битка за 8-ото място се атакуваха и защитаваха, но крайният успех от този епизод дойде за испанеца. Той бе предупреден по-рано от инженера си да внимава, като минава през завои 3 и 8, на което Алонсо иронично бе отговорил по радиото: „Ние не внимаваме, ние се състезаваме“.

От 63-а до края на 65-а обиколка се разви един от моментите на настръхване и изящество. Пиастри и Норис като крокодил се опитваха да погълнат младия Антонели в звездна битка за 3-тото място. Три коли, една на Мерцедес и две на Макларън. С особеността, че Антонели бе новак, а оранжевите от Уокинг – фаворити за титлата от известно време. Все пак Антонели спечели сърцата на феновете на Формулата. Не със зъби и нокти, а с всяка част от тялото си младежът се защитаваше от чудовищната опасност зад него. И наградата за великата воля, която показа на Канада и света, тепърва предстоеше да му бъде изплатена. Не само съумя да надвие Маклараните, но и увеличи преднината си пред тях! По този начин остави Норис и Пиастри да се „сбият“ като малки деца за 4-тата позиция, отчаяно преследвайки плячката Антонели. А сблъсъците рядко завършват с щастлив край.

Втори жълт флаг

Трагедията стана част от историята. Норис изпревари Пиастри, но австралиецът мигновено си върна позицията. Ландо, в безсилен опит да върне жеста, се удари в задните гуми на Пиастри и се блъсна в стените. Това „освети“ пистата за втори път в жълто: флагът за намаляне на скоростта беше развят отново. След секунди се появи и колата за сигурност, тъй като болидът на Норис бе заел опасно място, в края на старт-финалната права. Специален кран пристигна, за да премахне машината от мястото на катастрофата. А всички пилоти последваха колата за сигурност, минавайки през боксовете, вместо през старт-финала.

Норис отпадна и злощастието за него и целия му отбор се превърна във факт.

Оставаха само 2 обиколки до финала, но не изглеждаше, че шоуто ще се възобнови. Съмненията се потвърдиха. Всички финишираха зад автомобила за сигурност.

Финал и резултати

Ръсел спечели с представление от друга планета. У втория Ферстапен остана усещането, че е можел да победи. Сензацията Антонели за първи път се качи на подиума, само на 18 години, в първия си сезон. Пиастри остана 4-ти, последван от фераритата на Льоклер и Хамилтън. Алонсо зае 7-о място, а 8-ото остана за Хюлкенберг – двамата си бяха „обещали“ точки и ги постигнаха. Другите пилоти се подредиха по следния начин: 9-и Окон, 10-и Сайнц, 11-и Берман, 12-и Цунода, 13-и Колапинто, 14-и Бортолето, 15-и Гасли, 16-и Исак Хаджар, а 17-ият Строл преживя невероятен провал пред родната си публика и град. Фиаско претърпяха и Албон, Лоусън и Норис.

Мерцедес ликуваха от щастие, след изумителния резултат с пилотите си Ръсел и Антонели. Ред Бул обичайно разчиташе на Макс Ферстапен. Макларън не бяха доволни въпреки 12-те точки на Пиастри. Ферари натрупаха важни пунктове в общото отборно класиране с доброто си представяне. Астън Мартин имаше две лица – усмихнатото и печелившо на Алонсо и безизразното и губещо на Строл. Заубер леко напреднаха – добавиха към актива си точки с Хюлкенберг. Хаас подобно на Заубер видяха светлина след добрия резултат на Окон. Уилямс си тръгнаха към Австрия с едва 1 точка. Алпин и Рейсинг Булс искаха да забравят този канадски уикенд възможно най-скоро – с постигнатите 0 точки.

Надпреварата в Монреал за пореден път оправда очакванията с неочакваните обрати на пистата „Вилньов“. Предстоят още много битки между пилоти и отбори. За върха и за падението. Раят и адът се събират, но не в религията, а в най-престижното автомобилно състезание в света. Кой ще излезе победител, кой ще напусне? Отговорът е все още далеч. Но състезанието в Канада със сигурност ни напомни: затегнете коланите, защото всичко едва сега започва, а скоростта е бясна като на светлината, светлината на Формула 1.