Срещата Тръмп-Путин в Аляска: очаквания и последни развития

След като миналия петък изтече 10-дневният ултиматум на американския президент Доналд Тръмп към руския му колега Владимир Путин за спиране на войната в Украйна, същия ден беше обявено, че двамата ще се срещнат в Аляска на 15 август 2025 г.

Рандевуто ще се проведе в съвместната военна база Елмендорф-Ричардсън в северната част на най-големия град Анкъридж. Това ще е първото посещение на Путин в САЩ от десетилетие и първо за руски президент на острова, който Русия продава на САЩ преди 158 години.

Какви са очакванията от тази среща, кой какво иска и какво може да постигне? И има ли изгледи за примирие?

САЩ

Американският президент Доналд Тръмп предупреди, че Русия ще понесе „много сериозни последствия“, ако след срещата с Путин прецени, че руският лидер не е сериозен за спиране войната в Украйна, писа Politico на 13 август 2025 г. Но не уточни какви точно ще бъдат тези последици.

Също изрази надежда, че тази среща ще доведе до втора – този път с Путин и Зеленски. Това обаче щяло да се случи само, ако Путин покажел добросъвестност.

Тръмп е направил коментара по време на събитие във вашингтонския Кенеди Сентър, веднага след телефонен разговор с европейските лидери и украинския президент Зеленски, който се включи в телемоста от Берлин заедно с германския канцлер Мерц.

Белият дом вече снижи очакванията от срещата Тръмп-Путин по време на прес брифинг на 12 август 2025 г. Говорителката на Белия дом Каролин Лийвит я нарече „изслушване“ за продължаващата инвазия на Русия в Украйна, довела до момента до завземане на 20% от територията ѝ.

Самият Тръмп окачестви идния разговор като „сесия за опипване на почвата“.

Руският президент може да залага капан на Тръмп, за да спечели време, предупреди изданието Atlantic на 12 август 2025 г., цитирайки Джон Болтън, бивш съветник на Тръмп по националната сигурност.

„Путин вече спечели. Той е лидер на разбойническа държава, а ще се прави снимка с президента на САЩ на американска земя. Тръмп иска сделка, и ако не я получи, може изцяло да се откаже… Стратегията на Путин е да бави нещата и да изиграе президента, като не направи никакви отстъпки и изключи Зеленски.“

По думите на Болтън, Путин не показвал каквито и да било признаци на компромис. Русия иска да задържи завоюваните територии, а Украйна да не получи гаранции, че Москва няма да я нападне отново. И тъй като е обещал да сложи край на войната през своя мандат, в пристъп на отчаяние Тръмп може да се съгласи на условията на Путин независимо от исканията на Украйна.

Тръмп нарече изказването на Болтън „фалшива новина“ в пост в Truth Social от 13 август 2025 г.

„Много нечестни медийни репортажи се вихрят за срещата ми с Путин. Постоянно цитират уволнени загубеняци и наистина глупави хора като Джон Болтън, който казал, че Путин бил спечелил, въпреки, че срещата е на американска земя. Какво е това? Ние печелим ВСИЧКО. Фалшивите новини работят извънредно. Ако освободя Москва и Ленинград като част от сделка с Русия, Фалшивите новини ще кажат, че съм сключил лоша сделка! Но сега ги хванаха. Вижте истинските новини, които пишат за тяхната КОРУПЦИЯ. Това са болни и нечестни хора, които вероятно мразят нашата страна. Но това няма значение, защото ще спечелим всичко!“

Тръмп дори е обявил, че ще се опита да договори с Путин връщане територия на Украйна, писа BBC на 12 август 2025 г.

През последните седмици Тръмп изрази разочарование от липсата на желание у Путин да направи компромис във войната, затова му обяви ултиматум и заплаши с наказателни мерки, включително изпращане на ядрени подводници близо до Русия и налагане вторични мита на Индия и Китай, най-големите купувачи на руски петрол – с цел да „удари“ руската енергийна промишленост.

В интервю за Fox News от 10 август 2025 г. американският вицепрезидент Джей Д. Ванс потвърди позицията на администрацията на Тръмп, че САЩ повече няма пряко да финансират украинските военни действия. Вместо това Европа ще купува оръжия от щатски производители за целите на Украйна.

Русия

Дни преди срещата в Аляска руските войски постигнаха един от най-големите си пробиви от година насам, навлизайки още 17 км в Донецкия регион на Украйна с помощта на 110 000 войници, завземайки село Золотий Колодяз и приближавайки се до второстепенен път свързващ град Доброполя, Покровски район, със северна Украйна. В пост в Телеграм от 12 август 2025 г. украинският топ военен командир генерал Олександр Сирски е потвърдил проникването, съобщи Радио Свободна Европа.

В Аляска, Путин вероятно ще предложи руска версия на примирие – същата, представена пред специалния пратени Стив Уиткоф в Москва миналата седмица. Според нея Украйна трябва да предаде източната си част, т.е. Донбас, като в замяна Русия единствено се ангажира да спре бойните действия. Това писа Wall Street Journal на 10 август 2025 г.

Защо Русия иска Украйна да се откаже от Донецк, столицата на Донбас? Защото ако го направи, ще изгуби т. нар. „крепостен пояс“ – основната подсилена отбранителна линия в областта и значимо препятствие за Русия при настъплението ѝ на запад, посочват експерти от Института за изучаване на войната (ISW).

От ISW казват още, че Русия не желае да прави компромиси с дългосрочните си военни цели – предотвратяване членство на Украйна в НАТО, инсталиране на проруско правителство в Киев и разоръжаване на страната – защото те ще ѝ гарантират капитулиране на Украйна. Според учените, Русия ще наруши всички бъдещи мирни споразумения и ще обвинява затова Украйна – както направи през пролетта на 2025 г.

На 13 август 2025 г. Путин е провел телефонен разговор със севернокорейския си колега Ким Чен Ун, в който двамата са поели ангажимент за засилено сътрудничество. Путин похвалил „саможертвения дух на Корейската народна армия при освобождаването на Курск“ и отблъскване украинските войски на границата с Русия. Ким отвърнал, че ще предостави „пълна подкрепа на руското ръководство и в бъдеще“.

Европа

На 13 август 2025 г. Германия обяви, че ще достави на Украйна военна помощ на стойност 500 млн. щ.д. в рамките през NATO, т.е. закупени от САЩ.

По новата схема още помощ са заявили Нидерландия (500 млн. щ.д. за военновъздушна отбрана, боеприпаси), Швеция (275 млн. щ.д. от общо 500 млн. щ.д. заедно с Дания и Норвегия за антитанкови оръжия, ПВО, муниции и резервни части).

Очаква се на 14 август 2025 г. в Лондон да се проведе среща между премиера Стармър и президента Зеленски.

Европейските лидери настояват Украйна да бъде част от разговорите Тръмп-Путин. В съвместно изявление от 9 август 2025 г. френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, италианският премиер Джорджа Мелони, полският премиер Доналд Туск, финландският президент Александър Стуб и президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен призоваха за украинско и европейско участие в разговорите за мир.

„Пътят към мира в Украйна не може да бъде решаван без Украйна. Международните граници не могат да бъдат променяни със сила. Това трябва да бъде отправната точка на преговорите.“

Същия ден Макрон даде в Х още щрихи към европейската позиция:

„Оставаме решителни в подкрепата на Украйна; действаме в дух на единение и ще надграждаме върху започнатото от Коалицията на желаещите. Бъдещето на Украйна не може да се решава без украинците, които се борят за своята свобода над три години. Европейците също трябва да са част от решението, тъй като на риск е поставена тяхната собствена сигурност.“

В този дух миналата събота по време на среща с американски представители в Англия, от европейска и украинска страна е излязло контрапредложение, отхвърлящо руската „оферта“ за спиране на огъня в замяна на части от Донецка област.

Предложението е за спиране на огъня като предусловие за всякакви следващи стъпки. Замяна на територии може да има само на реципрочен принцип, т.е. ако Украйна се изтегли от определени райони, Русия трябва да напусне други. Европейският план, който бил представен пред Джей Д. Ванс, външния секретар Марко Рубио и специалните пратеници Кийт Келог (за Украйна) и Стив Уиткоф (за Близкия изток), включвал също правилото, че всяка териториална отстъпка от страна на Киев трябва да бъде подкрепена с железни гаранции, включително потенциално членство на страната в НАТО.

Нова банка за отбрана

Междувременно, Европейският парламент и НАТО обявиха на 7 август 2025 г. създаването на нова финансова институция подобна на Световната банка. Целта ѝ е да подпомогне увеличаване на разходите за отбрана. Банката ще носи името DSRB (Defense, Security and Resilience Bank – прев. Банка за отбрана, сигурност и устойчивост). В нея ще участват престижни банки като американската JP Morgan Chase, германската Commerzbank и канадската RBC Capital Markets. Очаква се институцията да заработи до края на 2026 г.

Акционери в DSRB ще бъдат отделните държави-членки на НАТО, като се очаква те да вложат общо около 70 млрд. щ.д. капитал. Това ще помогне банката да получи най-високия кредитен рейтинг ААА, след което да излезе на пазара за ценни книжа, където да набере още средства. С тях DSRB ще съдейства на местни търговски банки в страните-членки да разширят даването на кредити на фирми от отбранителния сектор.

„НАТО вероятно ще използва банката, за да поддържа инвестициите в отбраната на Украйна, да започне нови производства на оръжия заедно с Украйна и да финансира отбранителния капацитет на самите страни-членки на Алианса“, предполагат от ISW в публикация от 10 август 2025 г.

Украйна

Президентът Зеленски също осъди идеята срещата в Аляска да се проведе без украинско участие.

„Всяко решение взето без Украйна е решение срещу мира и няма да постигне нищо“, заяви Зеленски във видеообръщение от 9 август 2025 г.

По думите на президента в обръщение от 11 август 2025 г. „Русия удължава войната“ и „заслужава по-силен глобален натиск“. Няколко часа по-късно лидерът публикува видео, в което осъди нова руска атака с дронове и ракети, поразила къщи, автобусна спирка и клиника в Запорожието.

„При тях не работят никакви срокове и очаквания. Всеки вижда, че от руска страна няма и крачка към мира; няма и действие по суша и въздух, спасяващо живот“, писа Зеленски.

Според експерти от Съвета за чуждетранни отношения (CFR), Украйна ще приеме де факто (но не де юре) руски контрол на окупираните територии и ще отхвърли бъдещо членство в НАТО. От своя страна Русия ще приеме правото на Украйна да се защитава и в идеалния случай – присъствието на международни наблюдатели гарантиращи спазването на мира, ако не на мироопазващи сили, както вече предложиха някои страни от ЕС и НАТО.

Китай

Китайското МВнР обяви на 12 август 2025 г., че се „радва да види как Русия и САЩ поддържат контакт, подобряват отношения и напредват в политическото уреждане на кризата в Украйна“.

Миналата седмица китайският лидер Си Дзинпин по време на телефонен разговор с Путин е окуражил Русия и САЩ да разрешат войната в Украйна по време на срещата в Аляска. Това става на фона на опити за подобряване отношенията между САЩ и КНР, след като на 11 август Тръмп обяви удължаване с 90 дена на паузата преди налагане на високи мита на Китай. През октомври 2025 г. се готви среща на високо равнище между Тръмп и Си, на която се очаква сключване на по-широко споразумение между двете велики сили.

Срещата в Аляска се наблюдава изкъсо от Си, защото тя е прецедент, от който китайският президент ще се поучи за по-късните преговори с Тръмп относно митата и Тайван, смята Крейг Сингълтън от американската Фондация за отбрана на демокрациите, цитиран от Радио Свободна Европа.

Според учения, среща между САЩ и Русия в отсъствие на Украйна и ЕС е потвърждение, че стратегията и търпението на Пекин могат да се отплатят.

„Аляска не служи за промяна на карти, а като прецедент. Ако агресията се отплаща в Европа, възпирането дава отстъпки в Азия.“

Съветник на китайското правителство предлага КНР да поеме медиаторската роля за спиране на войната. Това според него може да стане със седем-странна комисия с участието на пет постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН, Украйна и ЕС. В статия за Foreign Policy от 13 август 2025 г. Уан Хуейяо посочва, че Китай може да изиграе ролята на обединител между Русия и Украйна, защото е най-големият търговски партньор на двете враждуващи страни (с оборот съответно 240.1 млрд. щ.д. и 12.8 млрд. щ.д. през 2023 г.) Също Русия и Украйна са част от „Един пояс, един път“ (BRI). По думите му, макар двете страни да имат привидно взаимноизключващи се искания, те са готови на някои отстъпки. Зеленски е дал сигнал, че е отворен за споразумение с Русия при правилните условия. Русия пък е изразила готовност да обмисли приемане на ООН мироопазващ контингент. Така спиране на огъня е възможно.

След спиране на военните действия мирът да бъде гарантиран от сили на пет европейски държави, например Германия, Франция, Велиобритания, Италия и Полша, и пет членки на BRICS като Китай, Бразилия, Индия, Южна Африка и Египет. Така ще се запази неутралитет.