Татяна Иванова: Няма по-толерантно общество към престъпността от българското

Присъдата на актьора Димо Алексиев, подкрепата на Белослава след шофирането ѝ в нетрезво състояние, смъртта на Сияна и Милен Цветков и хилядите други жертви на войната по пътищата са само симптом за един по-голям проблем на българското общество, може би най-големият.

За него пише Татяна Иванова, автор в дясната платформа „Консерваторъ“ и в сайта „Ах, тези медии“, и преподавател по политически и практически испански език.

Публикуваме коментара с изричното съгласие на авторката.

* * *

Ние сме болно общество. Безнадеждно болно. Смъртно болно. Дни наред във Фейсбук тече кампания в защита на осъдения ефективно за шофиране в нетрезво състояние Димо Алексиев. Припомням, че Алексиев е осъден ефективно, след като се е качил пиян зад волана по време на условна присъда за същото деяние.

Тезата е, че малкият Наум Шопов, видиш ли, от завист и злоба подал сигнал до полицията и по негова вина баща на три деца ще лежи в затвора. Не познавам Шопов нито като актьор, нито като водещ, още по-малко като човек, но съм изумена как някой, постъпил като съвестен гражданин (ако историята е вярна), се оказва враг на селищната система на отегчени лелки и някой и друг чичо с екранна зависимост, а този, който е пил, качил се е на колата и по чудо не е станала беля, се оказва невинен. Наум Шопов ли е накарал Димо Алексиев да наруши закона, за да го докладва?

Същият случай като с Белослава, ако си спомняте. „Бубе, с теб сме“, пишеше една бивша телевизионна водеща, оставяща впечатлението на дълбоко нещастна жена, опитваща се да убеди околните, че се е извисила духовно и е постигнала пълното щастие. Въпросната водеща има деца. Ако някое от тях беше останало под колата на Бубето, дали щеше да е с нея? И изобщо, в какъв смисъл е с нея? Подкрепя я, че е шофирала пияна ли?

Така стигаме до най-пресния случай, в който 21-годишен влетя с бясна скорост в автобус на градския транспорт, уби човек, а няколко други души берат душа заради него. Какво ще стане с въпросния извършител? Същото като с убиеца на Милен Цветков или с убиеца на момичетата от „Черни връх“? Нищо и половина.

Защото няма по-толерантно общество към престъпността от българското, няма такова съдене на жертвите (сами са си виновни, защо ходят по улицата, защо се возят в градския транспорт по късна доба и т.н.?), няма такова неистово желание непрекъснато да минаваме метър, да не спазваме законите и правилата и да си затваряме очите, когато другите не ги спазват, защото какво ни засяга, няма такова бездушие пред неработещите институции, които издържаме с данъците си и които са затънали в безхаберие, корупция и човешка мизерия.

Знаете ли какви гадости прочетох, когато загина Сияна? Защо не била с родителите си, а с баба си и дядо си? Ами, защото повечето българи сме карали ваканциите при баба и дядо бе, умници. Защо си била гледала в телефона, докато пътувала? Ами, седяла е на задната седалка, защо да не си гледа телефона, да чете книга или да спи?! Отвратителни хора, да ти се повдигне. Нулева съвест, нулево съчувствие, нулев опит да вникнат в същината на проблема.

Но да се върнем на съда за разгаряне на дървени въглища. Сега ще се намери ли кой да провери как така се е сдобил с диплома за завършено образование, при положение че едва ли може да напише едно просто изречение без правописна грешка, как е карал шофьорски курсове, кой го е изпитвал, има ли запис от изпита, как така взима шофьорска книжка, за две седмици прави шест нарушения и никому нищо, на кого е колата, която е карал, ако не е негова, с кой акъл му е била дадена, ако е негова, кой му я е купил, защото едва ли е спестявал пари от закуски, документите ѝ изрядни ли са, какви „хора“ са възпитали подобно „човек“ и т.н.?

Ако не бяхме болното общество, което сме: първо, семейството на това същество щеше да бъде социално остракирано завинаги; второ, щяхме да настояваме този, който му е дал или подарил колата, да бъде съден за съучастие в убийство; трето, щяхме да настояваме за доживотен затвор; четвърто, щяхме да изискваме от себе си и от околните да спазваме законите и правилата и щяхме да сигнализираме за всяка нередност, докато е време; пето, щяхме да изискваме от институциите, пълни с калинки и корумпирана измет, да освободят калинките и корумпираната измет, да назначат читави хора и да започнат да си вършат работата. И всичко това щеше да става извън Фейсбук.

Ние обаче сме смъртно болни, затова ще се повайкаме няколко дена в социалната мрежа, после ще забравим и това поредно безумие, ще продължим да сме толерантни към всякаква паплач, пъплеща наоколо, ще се правим, че не знаем, не чуваме и не виждаме, докато се молим да не ни застига.

Междувременно Наум Шопов ще е виновен, че е подал сигнал и може би е спасил човешки живот, защото у нас най-виновен е съвестният човек.