Сутрин край морето
Дъждовна сутрин край морето –
тъй изненадващо приятна!
В крайбрежен навес съм с кафето,
пред мен е шир тъй необятна…
Бегач самотен упорито
по пясъка следи оставя.
Морето бързо и сърдито
след него в миг ги заличава…
Лениви облаци се влачат
над хоризонта в светло сиво –
със слънцето се те закачат,
то с лъч пронизва ги игриво…
Дъждът полека отминава –
нататък вятърът го носи.
Изпих кафето и оставам
на плажа… Има ли въпроси?
