Стих недоразказан
На погребението ми дали ще има много хора?
Ще плачат ли за мен с безброй сълзи?
Ще питат ли: Защо и тя, за Бога?!
Ще скубят ли отчаяно коси?
Дали след мене някой ще ме помни?
Дали е край – лопатата в пръстта?
Или ще бъда стих недоразказан…
И пламъче – предало светлина?
Ала сега съм тук и ще оставя диря!
Ще правя всичко, както досега!
Ще давам от това, което имам,
в замяна искам само доброта!
И ако нещичко от мен си вземеш – помни ме! Ала не с тъга!
И нека моя път – дори последен – да е полезен с нещо на света!
