Референдумът – отровната захарна пръчица на хитреците

Референдум! Нашият президент иска референдум?! Но с какъв акъл и с какво самочувствие? Това не беше ли човекът, който ни натресе начело на държавата „шарлатани“ (по негово публично признание). Не беше ли същият, който се упражнява в политически проекти и все неуспешни. Това не е ли същият, който изобщо не ни попита дали неговото служебно правителство да сключи загробващия договор „БОТАШ“? Попита ли ни дали сме съгласни да ни бъркат всеки божи ден в джоба с по милион и 200 хиляди за години напред, от което съвсем не богатеем.

Допитване до кой народ, господин Президент? Какъв народ? За този народ ли става дума, който един известен професор изчисли като „80% дебили“? Този същият народ, който по данни на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), 46% от децата и подрастващите в България са функционално неграмотни? За този народ ли става дума? С тази компетентност ли ще преценява кое е правилно и кое не? Това е все едно овчарят да пита овцете къде са пасищата.

Как да преценят едни хора кое е по-добре за страната, когато те не знаят кое е добро за децата им, не знаят как да се справят с агресията им, за оправдание избират лесното – държавата е виновна, правителството и Пеевски, разбира се. Точно като малките деца „Не съм аз, не съм, той е!“. А и не е нужно народът да притежава знания и компетентности всякакви. Нали затова са изборите. За да се делегират права на знаещи и можещи хора, на които имаме доверие.

Референдумите не са нито повече, нито по-малко прехвърляне на отговорност. И това не е честно. Не е честно спрямо същия този народ, който ти е дал доверието си именно защото няма компетентността да носи отговорност за големите въпроси и дела.

Това с референдумите е отровна захарна пръчица за „простия народ“ (както ни наричат помежду си). Уж той, народът, управлява. Уж се чува неговата дума. Уж той е суверенът! Глас народен, глас Божи! Глупости! Това са залъгалки за малки деца. А народът в своя колективен ум, наистина е малко дете. Съжалявам да го кажа, но е така. Затова минават тези празни приказки, измислени от хитреци, жадни за власт. Светът винаги се е управлявал от богатите с едно изключение – когато бедният, безимотен и неук народ установява своята диктатура на пролетариата. Резултатът е известен! Народът пак си остава беден с изключение на пролетарските вождове, които започват да управляват и стават богати, но не чрез труд, а чрез заграбване.

Нека спрем с лицемерието и лъжите! Президентът да спре да се упражнява на наш гръб и да преброява електоралните си гласове, като предизвиква ерзац референдуми. Нека набере смелост и като един генерал да напусне „Дондуков“ 2 и да си обяви партията. Да си брои гласовете на избори, като лидер на партия, а не като президент и чрез референдуми.