Прикритите страхове

Човешките страхове са толкова разнообразни, колкото са и преживяванията ни. Освен познатите – като страх от височини, провал, отхвърляне и т.н. – съществуват и по-дълбоки, обикновено неосъзнавани или по-необичайни страхове, които на пръв поглед изглеждат странни, но в основата си са съвсем човешки.

Днес ви представям 10 по-необичайни (и съвсем реални) страхове, които хората често носят:

1. Страх да бъдеш истински себе си

Звучи просто, но за много хора това е свързано с дълбок страх от отхвърляне, неодобрение или „разобличаване“. Защото „да съм себе си“ може да значи да загубиш любов, принадлежност, „одобрение“.

2. Страх да бъдеш видян/а

Не във физическия смисъл, а да бъдеш видян/а истински – с несъвършенствата си, раните и желанията си. Много хора несъзнателно се крият зад роли и фасади, за да избегнат тази „експозиция“. Според тях, ако бъдеш видян/а истински – без маски, роли и контрол, си уязвим/а.

3. Страх от успех

Говорила съм за него, защото съм го преживявала лично – той е по-нетипичен, но често срещан: успехът носи отговорност, очаквания, ангажименти, видимост… А понякога и страх, че „няма да мога да го удържа“. Да – не провалът плаши най-много понякога, а това, че можеш да бъдеш повече и че няма да имаш извинения да се криеш, да си анонимен и да не носиш отговорности.

4. Страх от покой

Когато вътрешната система е свикнала на хаос, тишината изглежда подозрителна. И започваш да си създаваш драма сам/а. Тогава умът започва да търси проблем, дори когато няма такъв, само за да избягаш от покоя.

5. Страх от близост

Не само романтична – всяка истинска близост изисква отвореност, доверие и сваляне на защити. И показва раните. Много хора искат свързване, но се плашат от него, защото не искат да бъдат уязвени и да ги боли.

6. Страх от вътрешната си сила

Дълбоко чувство, че ако си позволиш да бъдеш наистина това, което си, може би ще разрушиш нещо. Или ще загубиш близки хора. Или ще се промениш до неузнаваемост, дори можеш да останеш сам/а.

7. Страх, че си „твърде много“

Подобен на предния. Когато си твърде емоционален/а, твърде чувствителен/а, твърде дълбок/а, твърде различен/а, започваш да се страхуваш, че с толкова „твърде много“ – ще бъдеш изоставен/а, отделен/а…

8. Страх да не изглеждаш „луд/а“ или странен/а

Подобен на предните два. Много хора с дълбока чувствителност, интуиция или различно възприятие на света, се страхуват да покажат това, за да не бъдат осмени, изключени, отхвърлени или поставени извън „нормата“, и да останат сами.

9. Страх от свобода

Звучи парадоксално, но е често срещан. Свободата означава отговорност. И ако никой не те ограничава, няма кого да виниш за това, че не живееш живота, който искаш.

10. Страх да не повториш съдбата на родителите си

Подсъзнателен страх, че ще преживееш същите провали, болка или ограничение, което си виждал/а и в тях. Понякога този страх води до саботаж – за да не „изпревариш“ семейството си или да останеш лоялен на болката и проблемите им.

Тези страхове обикновено не се разпознават веднага – прикрити са зад перфекционизъм, тревожност, нужда от контрол, социална маска или дори хумор. Но когато започнем да ги виждаме и разбираме, те губят силата си. Защото страхът не е враг, не е слабост. Това са личните ви защити, изградени в момент, в който сте имали нужда да оцелеете.
Но животът не е оцеляване. Животът е преживяване и живеенето е разширяване. А оцеляването е свиване – зад механизми, зад страх, зад „какво трябва“.

Животът е да бъдеш – не да се криеш, не да се доказваш. А да усещаш, да обичаш, да твориш, да се връщаш към себе си отново и отново. Дори когато боли. Особено тогава.