Октомври
Венецът си направих сам –
със грозде и листа от злато!
Намръщен всеки буди се, аз знам –
с мърморене: „Почакай, лято!“…
Дъждът едва дочака мойте дни
и щедро със целувки ме обсипа.
Аз искам слънце – той се инати
и с вятъра лудува до насита…
А после кестените с тих възторг
обстрелват и глави, и тротоари…
Мечтаят учениците за торта,
придремвайки над своите буквари…
Завършвам с тикви, вещици и чудеса –
за всеки случай аз да ви напомня!
Да, шарен съм – харесвам се така!
Защото съм… октомври!
