Морето в мен
Поглеждам към палитрата, а тя е синя –
ще трябва май море да нарисувам…
Опитвам, моля се на не една богиня,
но не успявам… А пък вечер го сънувам!
Посягам към листа, а той ми бяга –
лети и се издува като корабно платно…
Хей, чакай! Туй съвсем не ти приляга!
Нали сме заедно – и в лошо, и в добро!…
И морски вятър на вратата чука –
по въздуха писмо ми е донесъл.
Печат от пясък, пяна в ъглите блещука…
Едва докосвам го и хоп – излита песен!
Оглеждам се. С учудване се питам
какви са тези знаци всеки ден…
Отнякъде май странен шум долита…
Ослушах се и чух морето в мен!…
